Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 00:11 - "СЕЛОТО НИ УМРЕ..."
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1483 Коментари: 1 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

РЕКВИЕМ  ЗА  ЕДНО  ОТ  НАЙ-КРАСИВИТЕ  СЕЛА НА БЪЛГАРИЯ

 

    Днес бях при моя приятел, г/н Качак, за да си купя лекарства. На връщане с метрото от спирка „Западен Парк” към спирка „Сердика” един човек ме попита къде трябва да слезе за ж. п. гарата. Казах, му, че е взел метрото в обратната посока, но може да смени влака на спирка „Сердика” и пак ще достигне до гарата. Аз реших да пътувам до спирка „Лъвов мост”  за да му помогна да не се качи към спирка „Витоша”. Заприказвахме се, попитах го от къде е, защото имаше петрички диалект. Каза, че е от едно село, за което едва ли някой знае, че го има, Голешево. Как да не знаят хората, казвам аз, колко пъти аз самият съм ходил до това село от Калиманци и от Парил до него. Той се изненада.  Казах му, че съм турист, че там съм ходил заради мурсалския чай, заради черномуровата гора, че от вр. Гоцев планината Славянка се разделя на две и достига до Бялото море. Бил съм и на вр. Царев, а от там – на с. Парил и на с. Тешово. Казах му, че никъде камъните в България не са толлкова тежки, защото съдържат метали. Разказах му и за ужасния пожар в Гърция преди години, причинен от мълния, който той си спомняше.

   Селото ни умре, каза човекът. Някога бяхме 1500 души, сега сме към 30-40, каза той, но ни сполете много голема беля. И обясни, че надеждата им, да построят път през втория проход в този край, Парилския, с което селото да се окаже достъпно за туристи, чужденци и почиващи, не се е осъществила. Построяването на тъкъв път би направило този край атрактивен, защото, както човекът твърди, този проход е по-красив от Папазчаирския. С тази надежда, да преварят строежа на пътя, хора от селото инвестирали в строеж на къщи за гости, които така и останали празни. Но най-страшното, каза, човекът,  ни дойде като гръм от ясно небе. Някаква чужда фирма докарала сонди и започнали да дупчат планината горе в местността Ливадите, за да търсят руда. При това дупчене улучили жилата с водата за пиене на селото и водата изчезнала. Докато хората искали да се направи нещо, за да има селото отново вода, фирмаджиите си прибрали сондите и изчезнали. Покрай този карстов извор е било основано селото, то е от стотици години, и ето го сега без вода. Това окончателно ни довърши, жалеше се човекът, отиде и трудът на хората, които с последните си пари построиха къщи за гости. Пътят не стана, а и водата за селото замина някъде другаде, оплакваше се той.  Роднините ми живеят по Люлин, и аз ще се местя тук, каза човекът. Или трябва да се преместим от селото другаде или умираме без вода, каза човекът. Затова той е бил тези дни тук, в търсене на имот по селата на запад от квартала Люлин, за да е близо до роднините си.

   Пак простащина, пак пострадали хора, пак наранена природа, която отвръща на удара. Познавам селото още преди 1989 г, когато се посещаваше с открит лист. Селото е вратата към планината Славянка както Банско за Пирин или Боровец за Рила. На вр. Гоцев изкачването стана възможно след 1989 г. Мрежите заграждаха огромното пасище над селото, хиляди декари ливади покрай реката и по склоновете на планината, където  Славянка наподобява на подкова с река, изтичаща към селото от нея. Тази вода вече я няма, каза човекът, намири си нов път след дупченето. Селото Голешево има много оригинални каменни къщи, самобитна архитектура, която другаде не съм виждал. Път от него достига Парилската седловина и се спуска до р. Места, като разклонение в ляво отвежда до свръхинтересното село Тешово, характерно с каменните си къщи и сокаците между тях, през които едвам минава муле със самар. Къщите тук са съвсем различни от тези на Голешево. Селото е опожарявано от турците. В този регион са топили метали и са ползвали за гориво дърва, поради което Южен Пирин е обезлесен към р. Места.

    Никой не мисли за нас, каза човекът, изселваме се след тази беля, която ни сториха и която никой не иска да отстрани. Като се замисля, то и няма как да се оправи това с водата. Сондажите се правят на много голяма дълбочина. Напомням за Курилската вода, в която от урановия рудник над Кътина вкараха в нея по пътя на сонда сярна киселина и няколко души умряха. Къде тук сонда е улучили водната жила, къде си е намерила нов път водата, давала живот на толкова много хора и животните им тук стотици години, няма как да се установи. Да се прекара от друго място вода в селото – за това не може и да се мисли, пари няма. Но пък да се съсипе нещо – това в мутризираната ни страна е нещо съвсем естествено. А за хората от селото май важи максиимата – пробелемът на давещите се е на самите давещи се.

  И те са се ориентирали към София квартал Люлин. Още една прекрасна част на страната минава в графата „ничия земя”…




Гласувай:
13



1. nadzambunata - Тъжно жънеме сега!
13.10.2016 08:03
Наскоро изгледах "Дърво без корен". Филмът е пълен с пророчество. Такъв филм е и "Матриархат". В тях около другото са разказани причините за обезлюдяването. Аз иначе съм от страдащите за Великото Българско Село. И постоянно питам: защо след "промените" първата стъпка не беше програма за обратно заселване на Селата ни? Живея в Австрия, а тук всичко е "селско", но Нашите Села бяха просто разкошни. Национална и световна политика, кво да прайш...ние ВЕЧЕ сме затрити, да не кажа умрели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191402
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031