Прочетен: 1786 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2016 11:51
ПОЖАРИЩА, ПОЖАРИЩА, ПОЖАРИЩА…
Затрупан от задължения изведнаж се оказах с „прозорец” – не защото нямах още такива, но защото всичките ги свърших. Да съм толкоз Оправен причината е, че това лято не бях в Щатите, но и яко поработих. Пример давам с ремонта на макета ми на римския път на вилата ми, дълъг около 15 м. и широк около 1,5 м. Камъните, които някога бяха за мен като играчки сега са станали по тежки, едвам ги преборих за да ги подредя по правилата от преди 2000 години.
Емоционалната преумора от досега ми с тракийските светилища по Източните Родопи реших да поизбледня с разходка около София. За другите това сигурно е радост, на за мен е проблем – аз нямам къде вече да отида, бил съм навсякъде. И след напрягане и напрягане на малоумницата ми реших: По маршрута „Дреново”!
Аз много обичам Западна България, включително и Западните покрайнини и винаги я посещавам с вълнение. Красотата й е уникална. Не казвам, че е най-красивата част на страната, харесва ми на мен. Да не би Севрната България да е по-малко красива с нейните хълмисти равнини с огромните си въртопи, с карста и пещерите си? А Западна България е и една моя мъка. Посещавам я още от 1965 г. - тя западна пред очите ми. Писал съм за ромското преселение натам по заповед на Тодор Живков. След 1989 г. този ромов напън изби, гътна Видин и Лом като градове, прогони хората от Видинските села В софия, сега ги изгонва и от селата по Монтанско и Врачанско. Така изникнаха стотици гета във и около София, защото след разработения в лабораториите на КГБ преход ромовете се оказаха привилегировани заради гласовете си. Заради тези гласове не е необходимо те да спазват законите на страната, защото гласовете им са в подкрепа на задкулисието, което ни управлява и днес, петата колона на Путин в България. С парите на Путин за гласовете им изникнаха бароците на ромлидерите им тук и там, но най-на гъсто в Костинброд.
Когато автобусът заслиза към двата ширнали се въртопа между селата Раниславци и Драгоман в главата ми нахлуха спомени. Голяма част от свободното ми време премина по планините на България, имам претенции, че познавам страната си по-добре от отец Матей, наречен Миткалото. Не защото повече съм ходил от него, но защото сега има влакове, автобуси. Винаги когато ходя в Западните покрайнини возя със себи си поне един чувал с буркани. Това е много необходима стока за хората и те много се радват, когато им ги давам. Някъде в планината, няма никакъв човек около теб, няма магазини и изведнаж идва някой и ти дава един чувал с буркани, коита са така необходими за замнинна, за да изпратиш нещо на децата и внуците. Това е изненада, съпътствана с много радост и благодарности. Спомням си веднаж как една кола при с. Трънска Клисура ми свири, присвятква, спрях да видя защо. Една баба се показа, благодари ми за бурканите, които съм й дал миналото лято. Аз я бях забравил, но пък помня как изглеждаше дъщеря й, която бе дошла да я види – най-хубавата българка в Западните покрайнини, която съм виждал.
По Рдопите винаги имам отделно три хляба и три кг. домати, които в деня на отпътуванеето си подарявам на първата срещната туркиня. Тази година срещнах една сравнително млада баба, но с щипове и много приведена. Викаше по едни крави да се върнат, но с много силен глас. Дадох й торбата, в която прибавих и три консерви, които бяха ужасни. Казах, това е стара храна, за животните, иначе не приемат. Като видя бабата хляба и доматите така се зарадва, че само казваше: Вай, Вай, йок билму! Тези хора живеят при най-трудните условия в стрната, поради което един такъв подарък на стойност 4-5 лв. за тях е нещо много важно. Добре е и другите хора, които пътуват натам да правят като мен.
След това въведение ще опиша маршрута „Дреново”, един от най-красивите по Малата планина. От билният път, който се ползва се виждат не само красотите на Малата планина, но има и места като наблюдателни пунктове към Средния и Малкия Понор. За тези, които са ги опознали да ги зърнат отново е голямо вълнение. В тази част на планината има и много оброци, като най-голямата им гъстота е около село Дреново.
Маршрутът започва от спирка Гробът, това е спирката преди село Бучин проход. Има черни пътища доста – към махала Въртоп-изток, към едни вили, между Раниславци и Дръмша, към други,където виладжиите са заградили римска крепост, към високата част на с. Раниславци. Ползва се само пътят, който следва билото на планината. Той отвежда преди село Дреново, където след втория оброк има опция – направо за селото, наляво към много оброци и новата църква с огромния оброк пред нея на Света Богородица. В ляво от този път на една поляна се виждат още три оброка. Добре е да се продължи до превала, койте се прехвърля от пътя Искрец-Дреново. На 50 м. от него има друг оброк, на Свети Спас.
За да се продължи по билото ако човек е на превала, трябва да се върне в посока на селото, което означава връщане в обратна посока около 1 км. Минава се покрай гробища, в които майсторството на каменорезбарите тук е върхово. Гробището е до оброк с кръст тип Юстинианов.
На отсрещния рид се виждат два пътя, ползва се горният. Този път, някога широк, вече е обрасъл. Той извежда на билния път, който идва от с. Раниславци, минава само по билото, по което се появяват вече и скални групи и над с. Чибаовци д разделя. Не мога да опиша красотата, коато се разкрива от този преход. Най-високата точка на пътя е над с. Чибаовци, но има още една, отлична за разглеждане на двата Понора по пътя за Искрец.
Спускането може да се осъществи към мястото на отклонението на пътя за рудник Чибаовци и да се продължи към свогенската планина Косматица или по планината над Кътина. Маршрутът така ще се удължи на 8 часа. Има много красив вариант за спускане към Искрец, който преминава покрай морени и скали, красиви ливади, запазени дъбови гори. Тук горите са били дъбови, сега са залесени с борови. Белият бор обаче навсякъде ще измре поради един ужасен коро-дървояд, срещу който спасение няма на тази надморска височина. Покрай няколко оброка се слиза пред кметството на Искрец, но слизането е доста продължително. Преди това обаче нов оброк с красив каменен кръст се явява последният от няколкото десетки днес. Трябва да се върви винаги по десния път при отклонения от пътя.
Докато пишех този постинг в главата ми нахлуха още два спомена:
Имах един колега от Раниславци, който работеше в Окръжно Електроснабдяване. Той произлиза от това село, семейството му е депортирано в Костинброд. Родът им винаги е живял в Раниславци. Те са имали голяма част от първия въртоп под селото, към 200 декара гори. Типичните за района тук животновъди и земеделци са били. Трудили се се много, били са богати. След Деветото им одържавяват земите, горите и ливадите. От стадото им с крави им оставят само две. Ликвидирали ги и децата им поели към София. Още един удар ги последвал обаче, строежът на Хибридния център, който трябвало да се осъществи върху техния двор. А дворът им е бил 4 декара, ограден с каменна ограда висока 1,5 м., още 0,5 м в земята, дебела половин метър. Тодор твърдеще, че оградата на двора е била дълга около 250 метра. Изгонват хората и им предлагат да им дадат срещу имотите им апартамент в София или дворно място в Костинброд. Те избират Костинброд, където строят една бедняшка къща. Само с камъните от оградата са били построени сградите на Хибридния център, камъните от къщите натоварили на самоосвали и изхвърлили.. Днес там стърчат със страшна сила огромни сгради с опожарени покриви.
Синът им след всичко това бе един от най-първите комунисти. Той бе партиен отговорник, проповядващ агресивно комунизЪма. От родителите си бе наследил обаче трудолюбието и отговорността си към това, което работи. Но мекеретата на партията му бяха промили мозъка. Той бе най-почтеният служител в Окръжното, но заради комунистическите му убеждения и спорове на тема Тодор Живков първият ден след навършване на възрастта за пенсия го изгониха. Комбинацията да си добър и стойностен човек и същевременно промит мозък – той бе пример на такава комбинация, пълното нещастие. Нещо като безпартиен комунист.
Друг един много възрастен комунист от с. Дреново ме подбра за слушател, проповядвайки какво е свършил Тодор Живков за България. Той каза, че с рухването на комунизма е рухналаа и страната. Като мотиви престави това, което се е случило на Дреново. Младите хора отишли по София и станали пройдохи, София ги развалила. Някои от тях отишли по затворите, други се връщали при родителите си в деня, когато дават пенсиите и да натоварят сирене, масло и други такива неща за София, трети се връщали с много скъпи коли и си строяли много скъпи къщи. Никой ги не знаел какво работят, старецът ги нарече далавераджии.
Човекът се оплака и от друго. Мафия раздавала на мутри пари от ЕС да организират косене на някогашните пасища, за да не се превърнат в келемета. Мутрите първо не се съобразявали ще вали ли или не, което означава да се похаби сеното, но и наемали неграмотни цигани косачи. Тези цигани пушели сред сухите треви и причинявали пожари, вечер палели огньове и причинявали пожари. Всичките пожари тук, каза човекът тръгнаха от сухите треви при косачите. А целта на всичкото това е да се откраднат парите за тази цел от ЕС.
Аз съм писал в блога си за слънчогледовите мутри, ще проуча как работят тези и ще въведа още едно понятие, ливадните мутри… Които освен че източват пари от ЕС, причиняват на страната от Харманлийско да Видинско
ПОЖАРИЩА, ПОЖААРИЩА, ПОЖАРИЩА….
Филип Димитров е роден от първа братовче...
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Промяната в България се оказа огледало, в което да се видим.
Ето това сме. Конфекция. Не сме като другите бивши соц. страни. Видя се. Далавераджии, фалшиви лозунгаджии, хитри материалисти,напълно деморализирани от т.н. социализъми комунизъм.
Затова са и онези 500 години, които уж били робство. Българинът и 1000 години може да си кюти. Приспособленец невиждан. Христо Ботев го е виждал ясно.Вазов също, но той е възпитател - вее героично знаме.
Промяната в България през декември 1989 г. е същата като тази на Девети, Девети 1944 г. И много по-мащабна и разрушителна.
Сега ще се оправдаваме с междунардното положение, бежанската криза , яловия бюрократичен ЕС и пр.
Не спорете с мен. Няма смисъл. Не се хабете.
Поздрави за Миткалото - Коста Иванов! Той не познава лъжата и манипулацията!
Напиши една книга по въпроса та да се види истинкската картина за страната, защото в големите градове населението не хае, а в провинцията хората никоя не иска да ги чуе. Днешните правителства се ослушват по този въпрос, изглежда демографската криза умишлено се задълбочава и според мен от цялата тази национална трагедия юще се възползува крадливата сибирска мечка, която от векове си е харесала земите по нашето Черноморие, а след НАТО не виждам кой може да я спре да ни "освободи" отново.
Сурвакар
Промяната в България се оказа огледало, в което да се видим.
Ето това сме. Конфекция. Не сме като другите бивши соц. страни. Видя се. Далавераджии, фалшиви лозунгаджии, хитри материалисти,напълно деморализирани от т.н. социализъми комунизъм.
Затова са и онези 500 години, които уж били робство. Българинът и 1000 години може да си кюти. Приспособленец невиждан. Христо Ботев го е виждал ясно.Вазов също, но той е възпитател - вее героично знаме.
Промяната в България през декември 1989 г. е същата като тази на Девети, Девети 1944 г. И много по-мащабна и разрушителна.
Сега ще се оправдаваме с междунардното положение, бежанската криза , яловия бюрократичен ЕС и пр.
Не спорете с мен. Няма смисъл. Не се хабете.
Поздрави за Миткалото - Коста Иванов! Той не познава лъжата и манипулацията!
тази картина важи за цялата страна. Вече си мисля, че обратен път няма и написах постинг защо.
