Картините този път ще са от прехода ми от долината на р. Боровица до Двете ненки. Двете ненки са местност в Източни Родопи, където два върха, подобни на ненки с големи зърна на полегнала по гръб жена са особено забележими и са причината така да се казва село Ненково днес. Старото му турско име не знам. Двете ненки се виждат най-добре от скалите на светилището над с. Харанлар, а зърната на Двете ненки се виждат от много места, включително и по-ниски от тяхното.
   Този ден не ми потръгна в началото. Овчар, бягайки със стадото си от мечка ме върна от маршрута ми по река Яйлъдере. Нямайки голям избор поех към Двете ненки по долината на реката им, защото мечка ме върна когато тръгнах от Хайранлар към тях. Сега си направих сметката, че дори да се къпе мечката в реката, където я срещнах, тя остава далеч от мен. Маршрутът този път се получи, ще го поместя в няколко постинга.
   Много  пъти и от години когато съм сам или с други хора спираме да пием кафе и да си купим вафли или нещо друго от превала Паничково. Човекът /турчинът/ ме познава и всеки път ме черпи по едно кафе, счита ме за техен човек. Причината за това е, че познавам региона, в който той живее по-добре от него.Голяма радост за този човек е да седне на една маса с мен и да си приказваме. Ако имам нужда от инхформация за скали, къде има мечка, за да не я срещна или нещо друго, той звъни по телефона и ми дава информацията. Тозии път човекът сподели, че има проблем. Имал теле на 1 година, което щяло да стане най-хубавата крава в Родопите, но никой не го искал за дамазлък, само за да го заколят. Вземат ли го да го заколят, все едно мен ще заколят, не го даваме, казваше той. Търсел сега сигурен човек, на който да го подари, но да го гледа за крава, да не го заколи. И това не се уреждало. А той вече нямал сили да събира сено за две крави, пари да им купува ярма. Сегашната крава му давала от 15 до 25 л. гъсто мляко всеки ден, с което ги изхранвала. Мляко, сирене, кашкавал, масло, извара и суроватка за кокошките имало и за тях и за децата им в Асеновград. И така да започне да гледа две крави, не може, да заколят телето на кравата, също не може. Помогни ми, казва човекът. Понеже не мога,помествам молбата му в блога си. 
   Този случай показва какво е отношението на турците към животните. Като потомци на скотовъдци, които са оседнали по тези места от 300 г. те имат вкарани обичта и грижата към животните в чипа си, те наследяват генно това си качество, както в по-новото време руснаците промитите си мозъци. Едното качество обаче е част от естественото Божие употребление на човека на земята и въпреки трудностите, тези хора ще оцелеят, защото вървят смирено по Божия си път. Другото е противоестествено и то ще доведе до гибелта им. Така пише и в Откровенията на Св. Йоан. Само че вместо Светото писание безбожниците четат трудове на идиоти, признати от тях за слязъл на земята Господ.Който като умре им тургат друг...




    С пари по европрограми на много места бяха построени мостове над р. Боровица







Тук живее едно младо семейство. Условията на живот са ужасявщо трудни. Друга къща тук няма.



И на овцете им е трудно, не само на хората. Щипят тревица между камъните в тая жега.



Някогаа цветуща, днес умираща махала. Повече никой няма да дойде да живее тук.



Човекът, който промени плановете ми за деня. Както пасъл овцете си от горе слязъл един огромен ай /мечка/, седнал на гъзътъ си, започнал да маха ръце срещу овчара и да реве. Овчарът си казал: Аллах, нека да ми вземе всичките овце, ама мен да не ме закача и побягнал надолу. Преди него побягнали кучетата му без да лаят, а след него побягнали овцете. Като видя човек, според него на км. под мечката, той се окопити и се успокои. Преброи си овцете, бяха си всичките, кучетаата ги нямаше. И даде акъл: Нагоре, йок!!!  Срещне ли те мечка, не прави опит да я удариш или да й викаш, защото ще се ядоса и ще те убие.Тръгвай си обратно, тя каквотоо е решила да прави с теб, не можеш да го промениш.











          Долината на р. Боровица и зърната на Двете ненки.







                              Типичен пейзаж от Източни Родопи.







        Това е моят силует върху водата на р. Боровица.



В такива полупустинни места са навикнати да търсят храната си местните крави. И техният живот е много труден.











     Каменна змия, захапала жаба? Долу - храстово животно с навиирена опашка?



                Три надигнати над билото на рида каменни звяра?







Пуйките са доста разпространени в този регион. Които нямат сили да гледат крава, гледат пуйки. Трябва от някъде да има пари, казват хората.



                                 Зелена градина в полупустинята



                                             Обор на 300 години?



 Тази скала хората наричат инкая, което означава скала с пещера в нея. Най-известната Инкая е тазии при Тополовския проход. 



Турчинът от Турция се е върнал да доживее старините си в родното си място, но и с пенсията си от 1000 евро на месец.







Мечката е претърсила всеки камък за червеи под него.



                                                            Бунар







                            Още една инкая за животните, ако завали дъжд.



                                                                  ?



Къщата може да е само една, но покрай нея има голямо по площ гробище, защото турците не погребват в стар гроб и голяма градина, защото те се трудят по цял ден.







Язовир Боровица, имащ обем 30 млн. куб. м. вода, подаващ по 4 куб.м/сек за Кърджали и момчилград. Снимката е неясна, защото е с максимален зум



                     Кой ли пък е тоя? тук освен стопанина ни, друг човек няма?



   Качих се на първана ненка, това е зърното й. Тук има много красоти за посещаване.
   Не беше лесно...