Постинг
17.09.2016 08:37 -
ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 14
С тези картини приключвам първата си разходка за тази година по скалите на светилището над махала Хайранлар. Ще има и снимки от втората, когато посетих съседното светилище в тази долина. То обаче е неудобно за снимки, защото можеш да се движиш само по билото му или само под скалите му. Каквито и снимки да се направят, перспективата ще е доста различна от нормалната, просто, не стават. То трябва да се види не само отблизо, но и от отсрещната страна от към с. Дойранци, където има друго огромно светилище от типа на това при Белинташ.
При прибирането си до базата ми се наложи да преодолея голяма трудност заради глупост, която правя много рядко. На възлови места аз си поставям маркировки, но тук, увлечен от красотата на светилището пропуснах да сторя това. За светилището се излиза по едвам рпазличаваща се пътека от една гора, но да се намери после къде в гората започва пътеката е невъзможно без маркировка. Аз не си поставих такава, подобно на един друг път, когато бях на планината Кървав камик, където няма мечки, но от всяка горичка към мен гледаха мигранти. Моето време е по минути, започвайки да се свечерява аз тръгнах да се прибирам. И не мога да намеря пътеката. Вода нямам вече, храна, а тук е пълно и с мечки. Спуснах се към долината на реката която извира от светилището и срещу която се виждаше слизащ към нея римски път. Това спускане се оказа много трудно нещо. Долината бе с водопади и теснини, през които само котка може да мине, имаше и паднали скални блокове. Наложи се да се катеря по стръмните й скатове. Все се надявах римския път да ме спаси, защото придвижванеето бе ужасяващо трудно. Достигнах до скали с форма на елипсоиди - като хлябове с диаметър около два метра и височина около половин метър. Стана непроходимо, бях за никъде, свечеряваше се. И в този труден момент, спрял за да помисля какво да направя, виждам римския път на метри пред мен. Минах през тръните, скъсах си и дрехите и раницата, издрах се, но стъпих на него. Той ме изкачи малко, преведе ме покрай изворче и ме сусна преди с. Ненково. Благословени да са ръцете, направили този път! Вече падна мрак, но аз бя спокоен. В тъмното с помощта на фенерчето ми намерих колата си. Легнах си в 21 ч, сутринта се събудих в 8. С тази ми неравна борба с планината искам да подчертая, че Източните Родопи са трудна за посещаване планина като природни условия и за ориентиране поради безкрайните си деретини. Любовта ми към планината обаче е така силна, че аз приемам тази трудност като нещо естествено. Наистина имам голям опит като тууриист, но аз също съм се губил доста пъти, изпадал съм в беда поради този факт, страх ме е било и мен, налагало ми се е да се боря за живота си. ?лагодаря на Бога, че вече на 72 Jой отново ми дава сили и увереност да не са разделям още с planinitendbulgaia!
През ноември пак ще имам прозорец, възможно е да направя още едно голямо пътуване.
А сега - приятна виртуална разходка с мен по скалите на светилището с пожелание да стане тя реална за тулистите с по-широки интереси и с подкана към кърджалийци да маркират този приказен преход.
Снимките, които помествам са от района на светилището.
Къде търсят храна аклиматиизираните за този район крави? Велико нещо е кравата. Има искърско сиво говедо, което е презимувало покрай Искъра без стопаните да му осигуряват храна. Има смолянско говедо, което е дребно - най едрите екземпляри достигат 240 кг, но е като кръстосано с коза, така се катери по скалите и не е необходимо някой да го пасе. То излиза сутрин, вечер се прибира. Дава най-много 6 литра мляко на ден. Има и източно-родоопско говедо, което е като кръстосано с камила - пие вода само вечер. Пред очите ми е една крава над с. Студен кладенец до пещерата с извора, дал имеето на селото. Кравата търсеше в една морена зелени листенца, придърпваше ги с езика си издмежду камъните и ги пасеше. И тези крави не се нуждят от стопаните им, които да ги пасат.
Светилище тип етажно
Монумент на пратрак?
Освен аз и траките са имали култ към скалите. Яко четъртане с кремъци е падало тук.
Две размити за изминалите около 8000 години култови ниши.
Как да не гледам на скалите като жива природа с продължителност на живота милиони години!
В основата на тези тераси има по дна наподобяваща на уста пещера, а над десния й край още една кръгла по-малка пещера. Да издълбъеш с кремък това нещо вероятно са били необходими стотина години. И какво ли се е вършило тук в дълбоката древност? Хората познават предимно Перперикон, светилището на Орфей, а цялата планина Източни Родопи е осеяна с такива шедьоври. Ето един, който е познат освен на мен и на още няколко души само. Това е част от България, но за жалост в неин регион, вече обезлюден поради приказът на Москва през 1989 г. превърнат в заказ на нашата тогавашна ДС към служителите й, наречен възродителен процес. Така възродиха този регион идиотите, че от градина той през полупустиня върви към пълна пустиня...
Вкаменена глава на костенурка?
Вкаменена полегнала баба Меца?
Пустинно скално цвете?
Само който е видал реално тази скална гъба можее да оцени красотата й.
Това е магарето на единствения жител на Хайранлар. То е по-едро от кон и има предмства пред него. Конят стъпва на широко и не може да се придвижва по тесни пътеки, а магаарето стъпва по една линия и има изключително чувство за равновесие. Това магаре е на 13 години. Магарето върши работа докато стане на около 35 години, след това навлиза в старостта си и живее до 50. Конете рядко достигат до 35.
все пак един смартфон с GPS щеше да ви помогне в горната ситуация. Една BGMountains карта и OruxMaps програма ви прави запис на пътя и помага за връщане поне назад. Поздрави за чудесните постинги!
цитирайБлагородно е всичко това, което правиш. Стига да има кой да подеме факела от тебе и да се заема да развива туризма по планините ни. Снимките, разкриват тайните на времето, които пазят скалите и планините ни.
Хубава вечер!
цитирайХубава вечер!
shveik5 написа:
все пак един смартфон с GPS щеше да ви помогне в горната ситуация. Една BGMountains карта и OruxMaps програма ви прави запис на пътя и помага за връщане поне назад. Поздрави за чудесните постинги!
До сега винаги съм си избирал репри и съм си поставял маркировка.
4.
planinitenabulgaria -
Мисля, че туризма, екологията, краведчеството, обичта към страната,
18.09.2016 00:03
18.09.2016 00:03
tota написа:
Благородно е всичко това, което правиш. Стига да има кой да подеме факела от тебе и да се заема да развива туризма по планините ни. Снимките, разкриват тайните на времето, които пазят скалите и планините ни.
Хубава вечер!
Хубава вечер!
която идва след това, вече не са приоритет на хората. Аз се поставам в редицата на духовните хора, но ми се струва, че само от моето поколение и малко след това такива има. Бездуховността е най-страшното нещо, което ни сполетя. Давам пример с иманярите, които изтриват историята на страната. Спирам до тук...
planinitenabulgaria написа:
[quote=shveik5] все пак един смартфон с GPS щеше да ви помогне в горната ситуация....
До сега винаги съм си избирал репри и съм си поставял маркировка.
До сега винаги съм си избирал репри и съм си поставял маркировка.
Само ако може скицирай на една карта траекторията на маршрутите по които преминаваш, че се измъчих да търся на google earth къде си бил/снимал. Интересно е да се види маршрута и пиши повечко за хората и поминъка там - как преживяват, има ли млади хора и така. Изглежда държавата го е изоставило това население там на произвола на съдбата.
Благодаря за постовете, снимките и коментарите под тех,
Сурвакар
survakar007 написа:
Само ако може скицирай на една карта траекторията на маршрутите по които преминаваш, че се измъчих да търся на google earth къде си бил/снимал. Интересно е да се види маршрута и пиши повечко за хората и поминъка там - как преживяват, има ли млади хора и така. Изглежда държавата го е изоставило това население там на произвола на съдбата.
Благодаря за постовете, снимките и коментарите под тех,
Сурвакар
planinitenabulgaria написа:
[quote=shveik5] все пак един смартфон с GPS щеше да ви помогне в горната ситуация....
До сега винаги съм си избирал репри и съм си поставял маркировка.
До сега винаги съм си избирал репри и съм си поставял маркировка.
Само ако може скицирай на една карта траекторията на маршрутите по които преминаваш, че се измъчих да търся на google earth къде си бил/снимал. Интересно е да се види маршрута и пиши повечко за хората и поминъка там - как преживяват, има ли млади хора и така. Изглежда държавата го е изоставило това население там на произвола на съдбата.
Благодаря за постовете, снимките и коментарите под тех,
Сурвакар
Аз посоочвам само изходната точка за тях, който има интерес, ще ги намери. Постингите ми представляват една моментална снимка на това, което съм видял, която включва и доста за хората, за поминъка им, за стойностите им. Животът в местата, които посещавам е понякога с векове назад, напр. в Източни Родопи, в Западните покрайнини са се съхранили порядките от преди век, когаато идиотите /на първо място Англия/ откъсва/ територии от сраната ни и ги предава към Тройното кралство. Постингите ми са патриотични като замисъл, в тях включвам красоти от страната, почти непознати на хората и туристите. Целта ми е и да опиша част от дивата природа на страната ни, която много малко хора я знаят. Има нещо трагично обаче във всичкото това. Пътят, който България следва след 1989 г. когато задкулисието по същество управлява страната по свирката на Путин, който се стреми да ни изгонят от ЕС и да ни върне в ОНД е дала своите отровни плодове. Ценностната система на българите е почти унищожена от неговите хибридни войници на длъжност платени тролове. А таза атака колкото срещу по-прости хора се провежда, толкова по-добри резултати дава.
Търсене
За този блог
Гласове: 18321