Светилището над махала Хайранлар е все по-близо. Неговите скали са сравнително меки и делата на траките по тях са се размили. Комплексът от скали обаче е величав. Отбелязвам, че ако се продължи по рида със скалите се достига до още едно светилище, катоо се преминава през скал с чудати форми. Махалата Харанлар е между две светилиища - към личето на едното и към гърба на другото. Фантастично място!!!



             Светилището е на гърба на тези скали, на снимката е първата група от тях.



















Това е върхът над с. Дойранци. До него има огромно тракийско светилище от етажен тип, до което е водел път, издялан от траките в скалите. Ще покажа снимки и от него.











                          Три от скалните светилища, погледнати в гръб.















 
 






























































































       На тази снимка се вижда Човекът с калпака, ще го покажа в друг постинг.











                     Не съвсем размити останки от делата на траките.











                            Махалата Хайранлар. Има фотоволтаик.



             Не само в жълто са скалите, цвят, който преобладава в Родопите.



Пътят към светилището, издялаан от траките в скалата.







Разходката продължава.

Много итересни са Записките. Време е да ги издадеш в книга.