Постинг
12.09.2016 22:44 -
ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 10
В следващите няколко постинга ще предложа една разходка в картини от с. Ненково към тракийското светилище над махала Харанлар. Тракийските светиилища около с. Ненково са много - на път за това светилище се минава през две в самото село, после под още две над селото. На път нагоре по рида в ляво по долината на реката има още две, като едното е доста голямо и съвъшенно непознато. То е от типа етажни светилища. Срещу него е светилището Калпаккая,то пък е с култови ниши. На билото на рида се разкрива приказната красота на светилището до махалата Хайранлар. От тук скалите му образуват полукръг, в който има четири скални комплекса, още един в дясно, а има и скали шедьоври - маси, човеци, калпаци, вкаменени животни, целуващи се хора, каменни гъби. Тук е едно царство на красотата, оценена още от траките. Светилището, към което съм се запътил е отвъд рида. Освен с красотата му го запомних и с рева на мечка по мен, но не агресивен, а като предупреждение да внимавам. На отсрещния бряг на реката има още едно светилище, а на съседния му рид има друго с жертвени кладенчета като на Белинташ и етажи, в основата на които има изкопани пещери с форма на устни и в дясно над тях още една по-малка, кръгла.
Преди да продължа разходката ще изброя още няколко светилища над с. Ненково. Едно има фронтално над него, но нямах време да го посетя. За други две от типа етажни води траков път, преработван после от римляните в римски стратегически. Там има две светилища, първото от които е съвсем запазено. На отсрещния бряг има още едно светилище. И едно чудо - една прекрасна за свято масто на траките скала, към която те не са проявили интерес. В следващите ми постинги ще покажа доста интересни снимки от тези светилища.
А сега - към светилището над с. Хайранлар. Тук имах инцидент, за който ще пиша специален постинг и от който едвам се измъкнах жив, благодарение на попадението ми на римски път, който ме измъкна от капана, в който се бях набутал сам. Да се ходи по тези светилища не е никак лека работа - тя е и опасна, като опастностите дебнат от всякъде. Трябва голям опит, за да се справиш с трудностите, да се ориентираш, за да можеш да се прибереш обратно, да имаш сили за всичко това. Теренът също е много труден - много е топло, трябва да носиш в раницата си към 3 л. вода за деня. Но пък си заслужава. Вместо да лежа на плажа през деня, а вечер да пия бира и да играя чалга както съвременните хора, аз избирам този начин на "почивка", когато имам възможност и дори мисълта, че мога да си изгубя някъде живата не ме спира.
Вече твърде голям, често си задавам въпроса:
Ще ми остави ли живота време да си публикувам всичките си снимки от планиниите на България, които са хиляди и от години чакат реда си. Едва ли има друг, който така да обича планините и да има толкова голям снимков материал. Трябва да "удържа" за да успея да го публикувам.
Само че този матриал не само че не намалява, но към него се добавят нови и нови неща.
Тази и следващите няколко снимки са от околностите на с. Ненково. Селото е имало турско име, но е преименувано след 1989 г. така заради двата върха-ненки на една огромна поляна над него. Те са съвсем като истински, имат си и зърна, но всичко е много огромно. Ще публикувам снимка и от тях, когато им се покача - те наподобяват на ненки така убедително, както пещерата Утробата на едно друго нещо, в момента не си спомням на какво.
Траките яко са поработили върху тези скали, но хилядите години са размили делата им.
С много голям зум съм снимал Гъбата до с. Женда. Тя е част от светилище, превърнато по-късно във византийска крепост. Най-късят път до Гъбата е от с. Соколите.
Много типичен източно родопски пейзаж.
Това са Ненките, но от тук малко приличат на ненки.
Долината на р. Боровица. Същите са долините на река Върбица, на р. Крумовица.
В такива къщи живяха турците в България, при това в най-трудните за обитаване места, където животът бе най-тежък. По приказ на Москва от ДС ги изгониха от родните им места както по приказ на Сталин селяните от селата им и както каракачаните от планините. Затова мисля, че 500 години турско не невреди на България толкоз, колкото 45 години съветско. Първото е било с цел ограбваане, а второто с цел унищожение.
Още един типичен източно родопси пейзаж.
Долината на р. Боровица. От тук човек да си вземе камъни за декораативен зид! Всичките са разноцветни и със завършени форми - като хляб, като круши, като плочи, като елипсоиди. Разбира се, натоварих си на връщане колата с такива къмъни колкото можеше да носи.
Мостът при с. Ненково. Той бе напълно запазен, но иманяри го потрошиха да търсят в него злато. Хората си го възстановиха, но по най-грозния начин, а до селото път за кола няма, пътува се през реката когато може. Има друг въжен мост до селото.
Ако ходех с КАМАЗ по планината, нито веднаж вямаше да го върна празен.
На тази скала имаше кацнала птица рибар, но отлетя. Тя е голяма колкото щъркел, когато е кацнала тялото ии стои вертикално.
Да събориш това творение за да търсиш в него злато, това е дело на нечовеци. Колко мостовее по Родопите бяха съборени от иманяри. Хората по селата казват, защото нямаме държава.
Част от едно от светилищата на територията на с. Ненково.
Римски страгегически път. Такива тук има /отговрно казвам!/ хиляди. Никъди другаде в България не съм виждал толкова на гъсто тесни римски пътища, широки само 80 см.и направени с един слой камъни.
Вкаменен крокодил?
Тези скали над с. Ненкаво също са част от светилище.
Какво ли са искали да имитират траките, та са докарали скалата в такъв вид?
Разходката продължава в следващия постинг.
... как убедено и точно говориш за тракийските светилища в Родопите, а пътищата край тях и до тях наричаш също толкова убедително "римски". Струва ми се че се подвеждаш по щампата че само римляните строят пътища. Това съвсем не е така, пътищата са съоръжения строени още при първите човешки поселения, особенно когато има нужда от тях. А каква по голяма нужда от възможността за периодични посещения на култовите обекти. Траките са живели по тези земи хилядолетия, имали са поселения, управленски и жречески структури. Какви по благоприятни условия за строеж на пътища.?
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18319