Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2016 21:44 - ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 6
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1319 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                         С посвещение на Факретчи!

             ЕДНО СТОЙНОСТНО МОМИЧЕ ОТ РОДОПИТЕ

    През 2010 г. посетих пещерата Дангардъккая, /Роняща се скала/ като се изкачих до нея от с. Голяма Бара. Голяма красота е тази преход! Аз го свързах с другите, които съм изминавал там преди и още по-подробно упознах този регион, избран от траките за тяхното най-голямо светилище, това по река Дъждовница. Тук има много тракийски светилища, до които е имало пътища, широки само 60 см, строени от траките. Римляните са ползвали тези трасета и са ги разширили. В резултат на това римските пътища минават в непосредствена близост до тези светилища. По късно тези райони се заселват и в основата на това заселване отново най-важната роля играят останалите антични пътища, по които хората /б. м. животновъдите/ навлизат в планината и усядат трайно в нея. Упознах този район, който е уникален като скали с променливи цветове с преобладаващо синьо, плодородни полета, тракийски гробища, села, построени върху древни светилища или върху скали, за да не се отнема от плодородната почва. Чувствителен съм към тези забележителности и ги помня. Чувствителен съм обаче и към женската красота и също я помня. Наближавайки билото на рид със скали и къщи върху него срещу мен се появи момиче на около 20, което водеше кончето си до извора. Аз пък бях спрял при извора, заговорихме се. Момичето остава до сега най-красивото туркинче, което съм срещал по Родопите. От село Пъдарци до с. Илинянци, което е над него и от където е момичето, според мен живеят най-красивите момичета от Родопите. Същото го твърдя за момичетата от с. Мартиново, което е в Балкана. Както във всяка вилна зона кучетата си приличат, същото важи и за хората от определени региони, но има региони, където момичетата са красавици №1. В Северна България пък момичетата имат големи глави и широки рамене. След магазина в с. Мартиново отново попаднах на друга, различна, но също голяма красота при извора под село Илинянци.

   Момичето, което е учило в българско училище и говореше добре разказа, че е останало тук, защото рдителите й са се преселели в Турция и тя трябва да догледа трима свои дядовци, които са на нейните ръце. Носи им вода, готви им, гледа пуйки, за да има пари, Пожелах й да се ожени, за да подобри гена на страната с красотата си, но тя каза, че това няма как да стане - тя не може да се отдели от тези възрастни хора, дори да мине от тук ерген и да я поиска за ханъма. Красиво момиче с тъжно излъчване, такъв образ остана в главата ми.

    Шест години по-късно отново имах път през това село. Взех един подарък - сладки за детето, ако тя вече има дете и един за късмет, ако още не се е омъжила, да се омъжи. Момичето не беше в селото си, там бе дядо й, на моята възраст, образован човек. Другите двама старци вече ги нямаше измежду тях…

   Ето защо го нямаше момичето:

   Български турчин с много добра професия в Брюксел и много богат, сега на 30 години, идва в България всяко лято и си търси туркиня от България за жена. Това лято той случайно бе видял Факретчи, така се казва момичето и бе се изправил на главата си тя да му кандиса. След необходимите преустройства, грижите на останалия дядо са били прехвърлени на нейна братовчедка с мъжа си и така точно месец преди посещението ми там момичето се бе омъжило. На първо четене всеки би казал, евалла! Но не е така. Цял живот момичето е живяло по планината в труд от сутринта до вечерта, сега трябва да се затвори в един апартамент в огромния град и да кеси там по цял ден. Това е преминаване от една крайност в друга без преходен процес и е нещо много трудно и рисково. Дано да се получи! Оставих на дядото да подари на внучката си късмета – да има четири деца, които да роди през 4 години – точно така правят турците! – и продължих по пътя си без да видя момичето как се е променило за изминалите шест години.

   Защо това момиче ми направи такова силно впечатление?

   Момичето се отказва от личен живот за да догледа дядовците си, то има цел в живота, която следва. Вероятно от Турция идват някакакви пари за тях, но за да гледа момичето пуйки и да разчита на парите от тях показва, че не са особено добре. Всичко тук трябва да се изкачи на гърба на кончетата от магазина в с. Голяма Бара, а това е доста дълъг и труден път, особено през зимата. На голата скала, върху която са изградени 300 годишните къщи няма вода, тя извира на около 100 м. по вертикала под къщте. И тя трябва с туби на гърба на кончената да се изкачи. Покрай домакинството, на което тя се явява глава – куп работи, включително и крави , без които тук не може, а през зимата те трябва да се хранят в обора, необходима е слама или сено, ярма, да им се изрива. Дворът на къщата – преметен, навсякъде чисто, дори пуйките изглеждат като къпани. Всичко в него подредено по теми – дърва за горене, заградена градинка за цветя, кът за кучетата. Една от къщите е за момичето. Тя е в отлично състояние – прозорците чисти, пред тях – цветя, цветя имаше и в градинка до къщата, други имаше по двора, та дори и един кактус в кашпа. Всичко варосано, белосано, свети. От къщата излиза канализация, а водата я носят кончетата?!? Явно някакъв дух носи това момиче – въпреки трудния живот тук то се стреми около него да е красиво. Сред тази скална пустиня тя е направила оазис. Да сътвориш такова райско кътче тук, върху голата скала означава стремеж към нещо по-възвисено в битието, разбира се, според възможностите. Ето, такива хора харесвам и обичам независимо от етноса им, защото ги считам за стойностни. Оказвам им внимание, ако мога им помагам с нещо….според възможностите ми. Напр. на селяните в Цариброд съм откарал с колата стотици, а може би и над 1000 буркани. Защото и там живеят стойности хора. Дано да има късмет момичето! Знам колко трудно е да се преживее тази промяна - от грижите за трима старци и работата от сутрин до вечер със стоене в някакъв хубав апартамент, но колкото и да е хубав, аз бих го възприел като луксозен затвор. Просторите, които се разкриват от голия рид към едни от най-красивите места по Родопите близостта на светилището Дангардъккая, отстоящо на метри от селото по въздушна линия, това в Брюксел няма да го има.

   От този постинг е видно, че светоусещането ми принадлежи към отминалия век, когато протекоха активните години на моя живот. Пазарът сега отхвърли този тип момичета, наложиха се новите, за които казваме:

    Пуши без да кашля, ебе се без да прифаща, в къщи нищичко не пофаща.

   Помествам няколко снимки, от района на с. Илиненци: 


image

                               Махала Илинянци, наричат я и Илиняне.

image

Тази полупустиня беше обитавна до 1989 г, когато тук премина тайфунът, наречен възродителен процес. След това регионът се обезлюди и тук повече никой няма да живее. Поредната ничия земя на територията ни...

image

Виждат се останки от селата, където живееха турците по законите на Средновековието.

image

                             Целокаменна къща, вероятно и тя към 300 години.

image

Дядото на момичето пред родния си дом. Къщта е построена върху монолитна скала.

image


image

Много типична снимка. Тристагодишна къща върху скалата, за да са здрави основите и да не се завзема площ с плодородна почва, която тук е ценна като злато.

image

Къща върху монолитна скала. От далеч тези къщи приличат на офлюв,
залепиил се върху камък.

image

   Тази плевня и обор под нея е зидана от голям майстор, но не се вижда добре на снимката.

image

Това е къщата на момичето, което живее само в нея. И тази къща е от камък и е вероятно 300 годишна, но е измазана, каменните тикли са сменени с керемиди.

image

Полупустиня и градина в нея. Това бе комбинацията за Източни Родопи да 1989 г.

image

           Стремеж към красота на мястото, което момичето обитава.

image

       Следващият път когато ходя в Лос Анжелес ще донеса и аз красиви кактуси.

image



image

         И по малко мед се добина тук от пчелина. А за него също трябват грижи.

image

Средновековният комплекс от три къщи, построен на превала, където ветровете са най-силни. Това село е на най-голямата надморска височина в този регион, почти колкото е висок отсрещният връх Бездювен.

image

Следват няколко снимки от района на светилището Дангардъккая, на метри по въздушна линия от с. Илиненци.

image



image

           Кончето носи храна за животните по махалите. Това е транспорът тук.

image



image



image



image



image

Светилището Дангардъккая. Така изглежда от вън, от вътре е съвсем различно.

image

На горната и на долната снимка - гробове на траки. Такива има и над велинград в местността Славееви скали. За важните траки - гробници, за обикновентите - камъни.

image



image

Ето го и момичето Факретчи през месец ноември 2010 г. 

image

На добър път към Брюксел, Факри, да свикнеш с новата среда и да имате четири деца!






Гласувай:
4
0



1. sande - Поздрави, Коста!
13.09.2016 14:15
Поздрави и на Родопското момиче - наистина една перла от Родопите. А красотата нарегиона, на скалите и на постройките е уникална!

Родопиште, които не познаваме!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6963503
Постинги: 2980
Коментари: 7950
Гласове: 14819
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031