Към тези картини от разходката ми по Белинташ ще има много малко текст, защото пред сътвореното от траките запазвам мълчание. Опитвам се да прехвана излъчването на тези свети места, да свържа мястото с околността. Белинташ, макар и на страничен рид се виши в един център, заобиколен от други светилища и чудни скали, започвам ги от дясно на ляво - християнското светилище Кръстовръх, мюсюлманското светилище Енаханбаба, скалата Караджакая, скалата Къзкая, възловият връх Сини, от който тръгва разклонението за Белинташ, скалата Инкая, Орловите скали, зад които минава най-широкият римски път през Родопите от с. Тополово за Смолян. Виждат се и двете долини на рекичките, които образуват река Сушица, лявата от тези долини е приказна. Виждат се и отделни скали, а до някои от тях на чудновати места - ливади. Ливадите изглеждат недостъпни, но до тях има пътеки по скалите, подобно на стария път от Триград за Ягодина. Виждат се и други върхове като Чилякая над с. Безводно, Черния връх над с. Ненково, масивът Преспа, висок към 2000 м.Не се виждат само още две прекрасни неща, долините на реките Хамбардере и Саръярдере. Доста години идвах тук, още когато районът бе забранен заради резервата, Този район на Източните Родопи остава едно от силните места за мен. Днес ще слеза от светилището, а утре ще се прехвърля зад рида с Инкаята и Къзкаята, защото и там красотите не отстъпват на тези.
  Постингът с тези красиви картини посвещавам на пловдивските блогърки с пожелание да дойдат на това светилище и да го опишат както те могат - с поезия, повествователно, нещо,което умеят по-добре от мен.



                  Дело на траките /култови ниши/ или не, не мога да кажа.



Една от вертикалните части на светилището. Под сиенита има карст, така е и на Пирин.



            Господ - творец на всичко видимо и невидимо....











Запълнено с прах езерце. Така се е образувала почва и то се е превърнало в тревна площ. Дано от ЕС ни отпуснат пари някой да го почисти. Иначе без да му плаАтят, никой няма да се съгласи да си хАби...







На горната и долната снимка - скалата Караджакая. Пояснявам, че кая означава скала, а таш - камък. Правилното име на Белинташ би било Белинкая.







Фантастичната долина на река Сушица. По надолу има естествен земен мост, наричан Еркюпрю, който отвежда до с. Мостово, със старо име Еркюпрю.



Най-високият връх тук, Сини връх, известен със стотиците си видове билки, пореди което старото му име бе Кокез /билка/.



            Кое ли съзвездие е изглеждало така преди 8000 години?



По целия този масив има комплекси от кладенчета, имитиращи съзведията от преди 8000 години.







Според мен това е улей да се стича кръвта при жертвоприношението.



              Улеите /за кръвта?/ отвеждат в това издълбано в скалата езерце.



Тази красота на снимката е нищо в сравнение с оригинала.



Съжалявам, че не съм едновремнно умен като Дилян Пеевски и хитър като Щирлиц,
тогава щях да кажа за какво е служило това вдълбаване на скалата.















Изразява лично мнение - улеите към това издълбано в скалата място са били за кръв!



          Още едно съзвездие от античното време. Страхотна нация са били траките!











              Една от стълбите към светилището. 



Сиенитът е драскан с кремък, докато се оформят тези стълби.







Иманяри-идиоти са изкопали десетки куб. метри пръст в основата на долната стълба за да търсят нещо. Няма обаче кой да върне пръстта на мястото си за да се възстанови автентичността на прощадката под стълбата.



Тази стълба бе първата, но от мястото където свършваше малцина се осмеляваха да пристъпят нагоре. Сега има втора, която излиза на западната площадка на светилището.







Като деца от тук излазвахме нагоре. Ако скалата е суха не е опасно. Надолу обаче е по-трудно, слиза се по дупе.



       И тази скала прилича на нещо,.На лице на трак?



Лековитото дърво под светилището. То чува молитвите и помага.







                   Орловите скали, зад които е долината на река Тополовска.






                           Една от Орловите скали между селата Врата и Тополово.

              

        Един неспокоен дух в зеницата на окото на светилището Беланташ.
            Аз така знам името му. Не както го пренаименоваха, Белинташ.



За жалост и покрай това светилище се извършват същите строителни простотии, които преди 20-30 години съсипаха автентичността на Кръстовръх. След бетонирването на Черноморието, сега се бетонирва планината. Не само тук. За страна, управлявана от примати това се счита за нормално. Ако някой възрази го считат за луд...

Много загадъчно, приказно място.

Поздрави, Коста!