Чрез тези снимки ще покажа навлизането в светилиището, за което се твърди, че е на Дионисий. Ще включа сега само малка част от елементите по него. Те са по билото на планината, а по отвесните скали липсват характерните култови ниши. Изрзявам лично мнение - това светилище е много по-старо от тези, които тук хората наричат с дулапчетата - култовите скални ниши по карстовите скали, доста по-меки от този сиенитен огромен монолитен скален масив. Има и други такива скални сиенитни масиви по Източни Родопи, напр при с. Соколите, но светилище другаде не съм срещал, само жертвени кладенчета тук и там и площ, по която да се разлива кръвта, след което изтича по специален улей.
   Този рид със светилището е разклонение, което идва от възловия тук Сини връх със старо име Кокез заради многото билки по него - кокез означава билка.От двете му страни има долини и той се извисява страховито над тях, като завършва с тези скали, намиращи се в един център от други, които вече описах. Тук всичко е невероятно, въздействащо. Давам пример със себе си - познавам този регион от 55 години, рядко посещавам места, които съм упознал, но тук се чувствам винаги привлечен да дойда отново и отново.



По тези гладки скали, които не са опасни, се изкачвахме като деца на Беланташ. Днес това място може да се види от Интернет и не е необходимо човек да са хАби, за да го види. Не е същото обаче - веднаж посеетил го, човек не може да го забрави.



Модерна къща в някогашната махала Чоторова. Тук имаше помаци, целите облечени в черно както турците и със същото излъчване, селото със същата архитектура. Турците и помаците не живеят заедно, отвъд рида обаче следват турски села. Още едно такова село има в региона, Хамбар дере. В село Мостово хората си приличат на помаци, досущ като тези напр. в Рибново. До селото има път четвърта категория, а заслугата да има селото вода е на Николой Хайтов. Като народен представител той ползва възможностите си да уреди 20000 лв. за благоустройство на селото и изградиха водопровод от извора на река Сушица, от римскиуя път и чешма, до селото.



                              Горе от този връх започва рида със светилиището.



Караджакая /Караджовият камък/. Има предание, че тук се е криел хайдутинът Караджа.



Част от село Чоторова махала. За мен това е едно от най-дивните места на света. Път до селото все още няма...



                          Къса долчинка, спускаща се към Чоторова махала.



Започват кладенчетата, издълбани по формата на съзвездията на небето преди 8000 години.



Кое ли съзвездие имитират тези кладенчета? Искам да отбележа, че такива краденчета има на много места по Източни Родопи, че и по Западни, но по-малко. Посочвам района на село Костиево.



Аз обичам скалиите, но тези възприемам с особено излъчване..
Не случайно траките са избрали точно тук място за светилище.











                                                                  Скалата Мечката







              Под светилището - тъмна гора, горе - слънце от изглева до залеза.



            Народен представитеел от онова време?











Стълби, издраскани с кремъци в сиенитната скала за да се изкатерват горе жреците.











Без тази желязна стълба изкатерването в западната част на светилището бе опасно.







Тук по стълбите засякох две мъжки момичета, според мен г/жа Цав и г/жа Чара от Блог.бг, но те просто изхвърчаха нагоре като ракети на Путин и не успях да си извадя апарата за да им направя клип как се изкачваха по стъпалата през едно и две стъпала. Страхотни бяха - едната млада, другата - хубава, но пък какво чувство за равновесие по тези опасни стълби. Завидях им, ако бяха те наистина.Искам потвърждение от тях като отворят този постинг..



На темето на този скален великан засякох три женски момчета, според мен блогърите Фреето, Блекито и Икономиста. Бяхя седнали горе да закусват. Не съм убеден обаче, че бяха те, след като отворят постинга ми ги моля да потвърдят.



              Има една планина, наречена Митика, но тази е още по-митична.



Има някакаква закономерност за мястото и ориентирането на тези кладенчета.
Аз си мисля, че те са правени във връзка с жертвоприношенията, ще покажа къде според мен са клани животните или хората и къде се е стичала кръвта им. Според моето мнение.







            Стълбата, без която най-важната част на светилището оставаше недостъпна.



                   Вероятно древен жрец от тук е проровядвал словото Божие.











Тази снимка помествам като доказателство, че скалата, макар огромна е монолитна.
В долната й част, буквално върху скалата са първите къщи на Чоторова махала. Така са построени и къщите на Хамбардере, но върху отделни обли скали и наподобяват на охлюви, залепени на камък. Тук всичко е фантастиично. Има обаче и нещо опасно от последните години - по-едрите румънски мечки прогониха нашите от горите над Кормисош и те сега обитават тези места.



                        Естествена врата към билото - светилище.



                                Митичност - това е точната дума за светилището.



Ако тази скала бе карстова, траките щяха да я издупчат от дулапчета.



Единични скали около светилището, има ги много, много. Няма следи от дейноост на траките по тях, явно са се сезирали да драскат скалите само горе по високото.



Нещо като Цигов чарк. Откакто снобите заебаха Циговия чарк, започнаха да се сбират тук. Тук всичко бучи и се тресе от ново строителство. Някога тази махала Врата - бе известна с беднотията и жилавата си кал, днес се променя в курортно място. А красотата на това място ее залебележителна. Над селото има едно място, наречено Прозоореца. От него се вижда едновремнно Централен Балкан, Пловдив и на обратната страна - голяма част от Родопите.







Виждат се вдлъбнатини по скалата, ще ги покажа с подробности в следващия постинг.








Доста дълбок кладенец. Подържащите това светилище трябва да почистят кладенчетата от попадащия в тях прах, който образува почва и расе трева.




А този силует, проектиран и върху това светилище
нека някой от три пъти познае кому принадлежи...

А снимките са изключителни.
Слава на Хайтов!

И на силуета - великан!