Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2016 00:30 - КЪМ ЧЕТИРИМИЛИОННИЯ ПОСЕТИТЕЛ НА БЛОГА МИ - С ПОКАНА ЗА РАЗХОДКА С МЕН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   В туристическия ми блог, в който основна тема са планините на България вече имам 4000000 посещения. Посетилата ме с този номер е г/ца Руми, която по този случай каня на планина с мен. Радвам се, че е тя, защото тя наистина обича планината. Като привършат задълженията ми за това лято, които не са малко, ще измисля един красив преход.
   За съвесм нормално считам, че посетилата ме с този номер е жена. Аз съм заобиколен с много жени и съм единственият в рода ни мъж. Имам само лели, братовчедки, сестри, внучки. Това не мога да кажа, че е предимство, защото претенциите да свърша тук и там по нещо идват от доста места, аз също имам нужда от разни помощи. Заради липсата на тези възможности правих къщите си по технология за един човек, което е много трудно. И в планината ходя предимно сам, но поради други причини - туристът инок е доста по-сериозен в тази област от туристите, ходещи в групи.
    Като разбиране за ролята на жената на този свят принадлежа към предишното поколение - считам жената за призвана да продължи живота, поради което тя е Божие създание, към което трябва да се отнасяш с обич и да сториш всичко, което е по силите ти. С туй мислене още доста жени съм допуснал в живота си, но имам непоклатими мотиви за това - всичките трябва да живеят...
    Пишейки това, в мислите ми се върна срещата ми от 2011 г. с една мома туркиня, хубава като богиня. Упознавах тракийското светилище Дъждовница, най-голямото от всички. Позвам случая да направя реклама на това светилище - ако някой реши да се запознае с него трябва да предприеме посещения към него от селата Скална глава, Костина, Божак Крушевско, Чеганци, Звъниче, Голямата бара, Мартиново. Всичките тези села са разположени върху площи от светилището, във всяко населено място има следи от него по камъните, където и да са те, включително и по малките камъни. В този комплекс е и пещерата Дандардъккая /Откъртващи се камъчета/, наречена Утробата. В центъра на този комплекс обаче, горе на високото е село Илинянци /Илиница/. Още при извора от скалата под селото усетих, че попадам на силно място.
    Селото е напуснато през 1989 г. но в него има останали няколко върастни хора. Къщите са в състоянието, в което са били вероятно при заселването на тези места в началото на 18-век, когато поради войните на Турция скотовъдите й не могат да пътуват свободно за да търсят вода и паша за животните и си избират места, където се заселват трайно. Три от къщите в селото са абсолютно запазени - целите от камък, с каменни плочи по покрива, грубо построени стени с едри камъни, къщите лежат върху скала. Тук всичко е скали, растителността започва в по-ниските части на рида. Поради това, че селоото е разположено доста високо то предлага видимост към рида на с. Безводно, към с. Соколите, към селата под Комунига. Само пещерата Утробата, която е съвсем до селото не се вижда.
   Красивата мома, на която попаднах изкачваше с кончето си вода при къщите, защото там водоизточник няма. Според мен да се изкачи вода горе трбва да се преодолеят поне 100 м. по вертикала. Тя се оказа съвсем като нас - без забрадка, с образование, учила в българско училище, на 20 гоодини. Попитах я, няма ли да се омъжи вече. Тя каза, че няма възможност. Живее тук за да гледа дядовците си по майчина и бащина линия, радителите й са емигрирали в Турция. Но някой трябва да се грижи за тях, каза тя, освен мен тук друг човек няма. Не е само това обаче. Момиичето за да има някакви доходи гледа 100 пуйки, за които изкачва храна с конете по пътеката за пещерата Утробата, която достига и нейното село. За тези пуйки също трябва вода, грижи. Както и за двамата старци, които обаче можели да се движат, аз дори снимах единия от тях. Дворът обаче - подреден, при пуйките - почистено, къщите - с цветя пред тях. Калдъръмените улички в двора и пред къщите - изметени. Как да се оженя, казва момичето, това може да стане ако някой дойде да живее с мен тук, а кой ще дойде. Този ден беше много топло и на рида духаше ужасен топъл суховей. Аз не мога да оставя тук тези хора, каза тя, затова съм тук.
   Пожелах на момичето здраве и късмет. Тя си беше  поставила цел в живота и вървеше по този път, ужасно труден. Попитах я, ако някой българин я хареса за жена ще му кандиса ли, на което тя отговори с да, но и с уговорката, че такъв няма как да се намери.
   Тази година пътувайки към с. Дъждовница преди един остър завой дадох клаксон, защото ако лети отгоре мутра ще ме хвърли в язовира. И какво виждам - в страни от пътя, за да запазят конете от колата спряли двама млади турци и момичето, което веднага познах. Конете бяха натоварени с чували зърно. Аз намалих скоростта и попитах: За Илинянци ли сте? Момичето май се досети за мен, но аз скроро ще я подсетя по-сериозно, защото имам да ходя натам. Отслабнала, от което изглежда още по-стройна, изпечена като змия от слънцето, нагоре към родното място с тежките товари и към тежката работа. Казвам си, дано един от тези двамата млади турци да я е взел за жена, защото 25 години за мома туркиня си е направо библейска възраст. Ще извадя тези дни снимките, които имам на голям формат на хартия и ще ги отнеса на самото място. Мисля, че  срещата ще бъде доста емоционална.
   Когато бях там един от старците реши, че ще се изгубя сред скалите и заапочна да ме води към пещарата. Няма сили горкият, спира, бави ме, но иска да стори хаир - тук толкова рядко минава човек, да му помогне с каквото може.
   Може да се маркиира един прекрасен маршрут до тази пещера, част от тракийския култов комплекс Дъждовница от село Голямата бара през с. Илиненци. До селото има асфалтов път, а от него до пещерата разстоянието е доста по-кратко от това, при отклонението от язовира. Средствата за екопътеката дойдоха по линията на програми на ЕС, дано да се намери някой кмет, който да поиска средства тя да бъде продължена и да има и отклонение - спускане по долината на реката под скалите с дулапчетата, както тук казват до моста на с Дъждовница. А над скалите с дулапчетата има оригинален път на траките, по който те са достигали до местата по скалите, от където /вероятно/ са проповядвали.
   Ще поместя снимки от този район.
   
image

             От с. Илиненци към пещерата
image

                          Виждат се дулапчетата над входа на пещерата.

image



image



image


image



image

                 Стълбата към входа на пещерата.

image


image



image

Тази снимка и трите след нея ми приличат на нещо,
но не се сещам на какво...

image



image



image



image

                                                          Дядото на момичето

image

           

image

                                         Някой надуто ходи по дувара...

image

                                Момичето с най-верния си помощник

image

                             Всички са хубави на 20, но тази - повече!

image

                                                     Една от къщите

image



image

              Тук се налива водата, качва се на кончето и...нагоре.

image

                               Горе има естествен водоем за дивите животни.
image

                                                     Изоставени къщи.

image

Това е жертвео кладенче на траките, такива ги има по всички села тук.





Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5856184
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930