OPUS  1944 – POSTING  SERIA

    С този постинг искам да помогна на туристите, които за моя радост стават все повече по планините, като в него поместя прекрасни маршрути от Западните покрайнини, достъпни само с помощта на джипове. Джипове могат да се наемат срещу заплащане от 10 до 50 евро на ден, а с тях да се достигне до определено място, подходящо за база за еднодневни или по-дълги излети. Ако пътуващите са двама, джипът НИВА е незаменим и е с най-ниската тарифа, но пък моторът му е доста апетитен. Ако екипът се състои от четирима туристи, джипът трябва да бъде голям. Рентата му расте, но пък той потребява дизел и е по-икономичен. Повече от четирима в едиин джип е недопустимо, защото в него трябва да има доста неща – спални принидлежности, вода, храна.

    Започвам с маршрутите в Босилеградско:

    Маршрут №1:

    От с. /Трънска/ Клисура джипът изкачва туристите до Слишовската планина, наричана сега Въртоп. Това е една прекрасна планина, която е била до 1919 г. в България. Мястото за лагер трябва да се избере горе, почти на билото на планината до водоизточник. Предприемат се два маршрута – единият ден в посока на Руй планина и вторият - на обратната страна, към планината, наречена Черковна.

    Маршрут №2:

    От най-високата точка на превала между с. Клисура и Власинското езеро, където има магазин, се завива в ляво по път към махалите, наричани Старата граница. Пътят продължава с много разклонения и достига почти до вр. Кървав камик, като със заобиколки може да се достигне горе до вижката. И тук маршрутите са два – към с. Побиен камък и доколкото времето разрешамва към вр. Милевец, а вторият ден на ообратната страна – към с. Къшле.

    Маршрут №3:

   От Босилеград се доостига до с. Груинци. Добре е да се посети преди това с. Милевци, което се достига по сравнително добро шосе. От него нагоре към Милевската планина има само тесен стратегически римски път, не става за джип. Но пък каква красота е долината на реката, извираща изпод вр. Милевец! Връщането в с. Груинци е задължително. От него започва път, правен от траничарите някога, по който може да се достигне до самия връх Милевец. Малко след върха има заслон  и чудесна вода. От тук може да се предприемат два прехода – единият към с. Побиен камък, другият – към седловината Славчето. Ще кажа само това, че Милевската планина е страхотна красавица!

  Маршрут №4:

  Той може да се осъществи като достигне седловината на планината Бясна Кобила през селата Долно и Горно Тлъмино. Красотата тук е такава, че не мога да намеря друг аналог. Единият ден се върви към вр. Стрешер, който изглежда близо, но е на 4-5 часа от седловината, вторият се върви в същата посока, но по високите ридове до срязването им от р. Драговищица. Следващият ден се върви в посока на вр. Бясна Кобила, до където времето разрешава и за четвъртия ден се пътува с джипа до вр. Църноок. Там има извор под него, страхотно е. Разходката от тази база може да се осъществи в посока на с. Жеравино, което е и в България и в Западните покрайнини. Тук се събират три граници.

    Чак на петия ден човек може да се насити на тази красота и да се прибере обратно. Долината на р. Тлъминска е най-красивата в цялата планина Бясна Кобила.

     Продългжавам с маршрути по Царибродско:

     Маршрут №1:

     През село Сенокос се достига до централното било на Балкана в местността Мучибаба, почти на 2000 м. От тази база могат да се предприемат два прехода, като първият е в посока на вр. Ком. Върхът е доста далеч, но да се разходят туристите по билото на Балкана тук е велико преживяване. Със сигурност седловината при вр. Сребрен, където е изместена границата след 1919 г. ще бъде достигната. Тази седловина е пресечна точка на много римски пътища.

    Вторият ден се върви в посока на прохода Каца камък. Този преход е по-къс, но за скалния комплекс Каца камък трябва повече двреме. Преекрасен е и този преход.

    Забележка:

1.     Базовият лагер може да се направи и над с. Росомач, но от него нагоре иима да се върви още доста. Там обаче има хубва заслон, вода.

2.     Често ще споменавам римски пътища, те в този регион са гъсти като мрежа. Почти няма долина на дере без римски път.

   Маршрут №2:

   От с. Йеловица се достига седловината Каца камък. По-лекият маршрут, много красив, е на изток. Той достига до масива на Мучибаба. На запад обаче какво става! Минава се покрай скалния комплекс Каца камък, после се достига седловината от Йеловица за с. Копиловци. Каменна сватба, отделни скали –чудо! Започва изкачването по стратегически римски път към масива на Копрен, който се извива като змия. Минава се покрай водопад, после се излиза на масива, който има пет върха. Масивът завършва с Трите чуки, но те от тук са много далеч.

    Маршрут №3:

    От село Брлог джипът се изкатерва по рида на масива, който отвежда чак на вр. Вражата глава. Този масив е толкоз голям, че вероятно надминава по площ Витоша. Джипът може да се остави някъде на високото. Ползват се останки от стари първостепенни римски пътища, а вода се намира лесно – където има пътеки на животните по гънките на планината, там има и извор.

     Маршрут №4:

     От с. Дойкинци се пътува в посока на Клисурата. В дясно от Клисурата е страхотната планина Понор, рид на Балкана, разделящ селата Дойкинци и Йеловица. Там е мястото за лагер, има какво да се посещава през целия ден, цитирам само пещерата с водопадите.

     Маршрут №4А:

     От Понора се пътува за Трите чуки. Джипът се оставя преди масива на Копрен, до Чуките няма как да стигне. За упознаване на тази красота трябват поне два дни.

     Маршрут №5:

     Джипът се оставя в с. Ръсовци. Върви се по долината на река Височица, но преходът е възможен само ако реката е малооводна, защото се гази почти през цялотоо време. Отива се под един стар манастирски скален комплекс, наречен Владикин прозорец. Под него минава ждрело, което е в състоянието, както го е сътвориил Първотвореца. Дори римляниите не са го пипнали, направили са два пътя от двете му страни над него. По-красиво ждрело от това не съм виждал. То излиза при с. Пъклище.

    Маршрут №6:

    През с. Топли дол се пътува за местността Говедарника, непосредствено под вр. Вражата глава. Красивите разходки тук са много, посочвам само три – две от върха на изток и на запад и една по рида, от който започва път за с. Брлог. Там има смърчови голи, а дърветата са високи над 50 м.

     Маршрут №6А:

     От с. Топли дол дсе достига до комплекса Бабин зуб. Там един ден трябва за разглеждане на скалите, а на другия ден базата ще се премести току под вр. Миджур. От тази база се правят две разходки – едната е към резервата Чупрене, доста труден е теренът натам, а другата – към Попмартиновите чуки.

     Маршрут №7:

     От база Миджур се пътува до с. Равно Буче и после до седловинта Светиниколски превал. Единият ден е за разходка към вр. Острата чука, другият – към върховете Хайдушки и Орлов камък. И тук красотата е велика. Чупрене, Репляна, погледът към Белоградчишките скали от село Граничак да село Фалковец, това е планина – приказка. Погледната от другата страна на Балкана.

    А сега един маршрут по планината Видлич:

    Маршрут №8:

    От с. Смииловци се посещава манастирът „Свети Кирик”, до който вече има асфалтов път. Местността е много красива. След това се връщате в Смиловци и продължавате към с. Височки Одровци. От него започва трасе на римски път, който може да се ползва до доста голяма височина. Оставя се джипът в една долина, по която слиза рекичка и се продължава пеша. Посооката е наляво по билото на Видлич. Тук е златното сечеение на красотаата на Видлич. Съчетанието от понори, карстови скали с причудливи форми, видимост към Балкана и другите планини наоколо – Гребен, Влашка , Сува и др, фантастично е. Един цял ден едва ли ще стигне.

   И два маршрута по Влашката планина:

   Маршрут №9:

   От с. Трънски Одровци по стръмен и широк път има изкачване, като от пътя се виждат скалите на Гребен планина и на Влашката планина. От тук тяхната красота се разкрива по начин, при който човек се прехласва пред красотата им. Постепенно през малки селца се достига до по-голямото и високо село Селище, до което свършва пътят. Следва придвижване по хоризонтален римски път, много запазен, който преминава над къщите по десния бряг на река Кусовранска. Тук скалите са оцвегени различно от стичащата се по тях вода, най-вече в червено. Пътят пресича билото на планинаата и се спуска към Пирот. На около час след последните къщи има седловина, към която се насочва временен път. Върви се по него и се търси стратегически римски път в дясно към най-високиите върхове на Влашката планина. Този стратегически път е запазен изцяло и извежда направо горе. Върховете са два и са наречени Панициите, защото наподобяват на огромни корита.

   Маршрут № 10:

   Планината Влашка, погледната от към Бабушница е страхотна. Скалната стена, коята е над село Стол носи същото име, тя е ориентир за мястото на Бабушница от съседните планини.

   Добре е за начало да се снима този скален феномен от пътя Бабушница – с. Стол – Цариброд. Слънцето огрява скалите след обед. А маршрутът, който джипъът трябва да следва е от с . Вава по долината на временна река в посока на с. Камберевац. Пътят отново  е римски, но е разширяван. В ляво има останки от римско кале, с изкачването нагоре красотата става все по-осезателна. Селото е на фантастично красиво място. Джипът може да достигне до поляните над селото покрай реката, която тук тече над земята и да се остави там някъде. Ползва се оригиналът на римския път, който обаче на места е затрупан от пръст. Страхотно място за запознаване с него и за оставане тук заради красотата му.

    Сега се прехвърлям на планината Гребен.

    Маршрут №11.

    Пътува се до с. Поганово и после до с. Длаговита по тесен асфалтов път. От село Драговита над река Ерма има страхотни скали и дървета, огромни. В този район всичко расте много голямо, имам снимка на растение Царски свещник, високо 4 метра. След селото пътят става само за джип, достига се платото на планината Гребен. То е оградено със скали, стърчащи като гребени над долината на река Ерма и заоблени ридове по границата с Бългалия. Прекрасно място за запознаване с него. Тук е и половинта от някогашното с. Врабча,  другата е в Бългалрия. Вода има само в изоставеното село – махала на Драговита в началото и много кладенци, но от тях не е черпена вода.

    Връщането трябва да стане през с. Петачинци, където слиза пътят от с. Врабча и да се продължи към с. Искровци. От село Искровци може да се направи страхотна разходка, трудна, по изоставения вече път на овчарите между скалните игли и да се достигне отново до платото на Гребен планина. Това ее върхов маршрут, пада голямо провиране между различните видове храсти.

   Последните два маршрута, и те джипови ще бъдат на планината Руй:

   Маршрут №12:

   От Звонска баня се пътува към рида с Асеновото кале. Пътят излиза близо до калето, минавайки през няколко селца. Калето вече има някои подобрения на трасето си и макар и все още оставащо опасно за достигане, това стана възможно.

   След връщането до джипа ръзходката може да продължи по рида, който отвежда към България. Изгледът към скалитее на Гребен панина е стрхотен. Последното село вече е превзето от върналата се отново тук букова гора, а пътят, макар и още да съществува, и той- римски, е доста обрасъл. Хората предупреждават да не се влиза в тази гора, защото в нея има мечки.

    Маршрут №13:

    Колкото и да обичам Балкана, този маршрут ми е любиимият…

    С джипа се преминава през с. Ракита и от него се поема по широк римски път към с. Вучи дел. Селото се вижда от Руен, когато той се изкачи от Трън. Такава красота се среща много рядко. Основният римски път продължава към билото на плананата, а стратегически  римски път повежда към селото и после нагоре към масива на Руй. Погледнат от към нас просто не преполагаме какво огромно нещо е този масив и колко е красив. Този масив и скалния комплекс до него Ветрен дол са нещо уникално като природа. Имам снимка, застанал горе на една скала, а силуетът ми е на друга, която е в България.

    С джипа може да се продължи нагоре към Извора, след това се завива в ляво и се достига разклонение, което води за връх Руй. При прехвърлянето на един скалист превал в дясно се излиза на извор на река, течаща към Българияя. Тук е мястото за базата. Един ден за разглеждане на масива няма да стигне, още един ден трябва и за разглеждане на скалите Ветрен дол.

    Имам много силна зрителна памет и в момента в съзнанието ми се връща еда картина, аз на масива на Руй, а пред мен – комплекса Ветрен дол, оцветен в леко жълто. Тук една баба, която бе с кравата си, абдсолютно сама, ме отклони от маршрута ми и ме пренасочи по друг, който можеше да зъвърши много лошо поради изчерпване на светлото време. Бог да помага на тази баба в трудния й живот.

     Този маршрут е достоен замършек на всичките маршрути, които описах. Описах само най-красивите, но познавам още много, същи „джипови”. Ако някой посети тези, той със сигурност ще обикне този край и ще потърси сам още маршрути, не така популярни, но не отстъпващи по красота на тези, които описах.

   Ако се намери такъв турист, посетил всичките опиисани тук маршрути веднага му присъждам знанието башбиринджибаирбабаит.

    Постингът посвещавам на трима от най-четените блогъри - Блеки, Фрее и Икономиста, които вместо да поместват постинги за България, ползват това простраство да се борят за интересите на една чужда страна у нас, която ни върна достатъчно назад по пътя на историческото ни и културно развитие. Путканвам ги да посетят местата, които описах и след това и те да напишат нещо в полза на страната си, в която са се родили, живеят и от която ще искат пенсии. Не може да се завърти обратно колелото на историята, казва техният вожд и учител Георги димитров в Заветите си към такива като тях.

    Страната ни ще бъде с Европа, колкото и труден да е този път заради такива като тези тримата. Надявам се европейските боклуци-пиянища да изчезнат от плажовете ни, като вместо тях свестни хора проходят по планините ни.