Разходката към по-високия пещерен комплекс продължава. Ще слеза от ниската тераса, ще прехвърля малката рекичка и ще се заизкачвам по отсрещния бряг на реката, който се издига, издига и предлага чудни гледки към горната тераса със скалите и пещерите. След това ще пресека реката още веднаж и ще се изкача на стръмна поляна. От лявата страна на тази поляна слиза долина на скална река, подчертавам думата скална, от дясната слиза рид, който е свързващ високата и ниската скална тераса, а над терасата е скалният монумент с шедьоврите по него. В близост до скалите преминаването е безопасно. След обиколката на този уникален скален комплекс ще представя проект от къде да мине маркировката, ако се стигне до поставянето на такава. Подчертавам, че опасни места за преминаване под скалите и пещерите няма, също и при изкачването върху темето на върха им, няма опастност и при спускането по скалния скат, по който има следи от склани реки и тесен /стратегически/ римски път, издялан в монолитната скала. Внимание навсякъде обаче трябва, опасно е да се гледа нещо по високоото и да се върви.




Следват някоко снимки на скали ии пещери от ниската тераса:











По тези скали аз преминах. Те само изглеждат страшни, ноо трябва да се внимава. Тук е пълно с лисици. Скални ли са, по скалите си намират да ядат нещо....











Жалко, че времето не бе осообено добро, липсва синьото небе.  Навсякъде наоколо валеше дъжд, при мен обаче имаше само гръмотевици. Вълци, откраднали две кози от махала Балабнска се бореха в гората кой повече от тях да изяде. Беше доста напрегнато. Козари взривяваха пиратки за да плашат вълците, те ме предупредиха да не замръквам в планината.
   Спомням си ппрез 2011 г. отново ме валя дъжд, падайки хоризонтално. Скрих се в барака, на която през процепите продължаваше да ме вали.












           Тази скална жаба е на средата между ниската и високата тераса.



                                                                  Вскалена риба?





                                                                Квак-квак!



По тези скални дупкии се пъхаат лисиците, явно търсят птици или яюца.







                             Долната тераса остана от другата страна на реката.



Всякакви скални животинки намират тук подслон или дом да се размножават.



       Пещера на два етажа - долу за нелетящите, горе - за летящите земнни гадове.



















 Първата скала от ниската част на високаата тераса, видяна от пътя към терасата.



Скалиите, които следват вече са от голямата тераса, но се виждат от отсрещния бряг на реката. Времето е пред дъжд, гръмотевици ми проглушиха ушите,но при мен не валя.



















   Много голяма и доста възрастна костенурка, съдейки по оцветяването на къщата й в началоото на прехода към скалите от голямата тераса.
На гърба й съм поставил монета от 5 стотинки за да  има мащаб за пресмятане на диаметъра й.



   Същата тази костенурка с още по-точен за изчисляване на големината й предмет - ключът със зелената дръжка, който е дълът 55 мм.
   Костенурките в Източни Родопи дават информация има ли в района цигани заселници или такова, които да ги събират в чувалии и откарват в близките циганарници. Циганите извиват един тел, който придобива формата на въдица, вкарват го отстрани на главата на костенурката, изтеглят главата й и така я заколват. След сваряването й я разчупват с чк или удар с /в/ камък и я изяждат. Виждал съм планини от счупени черупки на костенурки около село Багрянка. При изяждането на таралежите те прилагат друг номер - забиват нож в чентъра на таралежа, където се затварят капаците му с бодлите, това означава в стомаха му, така го заколват. Кожухът на таралежа захвърлят в близост до къщите си, иглити по който стават бели като коси на много възрастен човек. Третото животно, което циганите изяждат са смоците, които те обезглавяват, събличат от кожата и пекат на жар...
   Дано в това прекрасно кътче на България костенурките, таралежите и смоците не бъдат постигнати от същата съдба, която те вече имат по доста изоставени от мюсюлманите населени места, заселвани с български граждани от прословутия квартал на Кърджали "Боровец".