ПОДГОНЕНИ ОТ ПО-СИЛНИТЕ РУМЪНСКИ МЕЧКИ,

                             НАШИТЕ МЕЧКИ МИГРИРАТ

   По времето на социализЪма за да увеличат популацията на мечките и да станат те обект за лов на най-първите и срещу заплащане в девизи, бяха внесени мечки от Румъниия. Първото място, където те бяха заселени бе резерватът Кормисош. Мечките раждаха в специални, затворени места, а малките мечета бяха пускани на свобода след навършване на възраст около двее години. Те обаче не напускаха трайно района на резервата, защото там ги хранеха. Някои мечки обаче се разселиха по плаанината и поеха самостоятелен живот, други предпочитаха да се разхождат тук и там за горски плодове, а в резервата привечер да си доядат.

    Румънските мечки са много тъмни на цвят, почти черни с кафяв привкус и доста едри. Те бяха полупитомни и срещата с тях в района на резервата бе особено вълнуваща. Те наблюдаваха туристите като мен, преминаващи през резервата въпреки забраната с надежда да им дадат нещо да ядат. Освен тези мечки там имаше и муфлони, които тичаха върху каменните сипеи като бегачи върху писта и едни животни с много дълги вратове. Те се криеха зад храсти, а над храстите се виждаше само главата им.

    Следващият етап бе разслеевнето на румънските мечки, наричани още черните мечки. Екземпляри от тях бяха хващани и откарвани по други части на Родопите, където за тях започването на самостоятелен живот нямаше алтернатива. С цел печалба на девизи от чужди ловци мечки бяха заселвани и по други резервати. Имах емоционална среща с две черни мечки, заселени в резервата Тъмраш, които привечер отиваха да ги храни служителят. Поради страха от срщеата ми се сториха големии като слонове, макар да знаех, че са питомни и не са опасни. Само мисълта, че това огромно животно може да направи с теб кавото си поиска е страшна. Служиителят напълни две корита с трици или брашно, всяка от мечките се отправи към коритото си, но докато той сипваше треците те се изправиха по няколко пъти на задните си крака и така оставаха за кратко време. Огромни мечки бяха.

     Приспособилите се за самостоятеелен живот румънски мечки дадоха поколение, родено в планината и приело планината за тяхна жизнена среда. Така те отново станаха диви животни. Тяхното отношение към хората стана съвсем различно, както на всяко диво същество. Най-благоприятното място за мечки в България е Смолянската част на Родопите, където има различни плодове и вода. Има и широколистни гори, с падналата шума от които мечките топлоизолират зимните си леговища. Румънски мечки обаче бяха  разселени не само по Родопите, вече ги има и по другите планин с изключение на Рила и Пирин, където условията на живот за тях са много трудни. Както знаем само мъжките екземпляри усядат, женските са скитници.

     Какво става обаче с нашите местни меечки, когато се появиха сред тях доста по-силните и едри румънски мечки. Разбира се получе се нов тип българо-румънска мечка, но не е  само това. Нашите мечки биват прогонвани от районите, които са обитавали. Така благодатните за нашите мечки територия по неволя бива сменяна с друга, доста по-непригодна за мечия живот. Станали твърде много мечки в един район, нашите мечки под натиска на по-еедрите и силни румънските мечки мигрират от Смолянско към Кърджалийско, където не е много много за мечки. Първото неудобство е крайно ограничената им паша по отношение на горските плодове и второто е малкото водоизточници, които през лятото да не пресъхват. Мечката винаги живее до водоизточник. В резултат на недохранването на мечките по Кърджалийско, те са започнали да нападат животните на хораата. Мечката преди зимния си сън трябва да натрупа мас, която докато спи отделя енергия, за да не измръзне. Заспи ли мечката без тази тлъстина, тя през зимата ще умре. Трците по Кърджалийско, които пасат животни в планината или живеят по села, високо в планита са виждали мечки и ме предупреждаваха. Не казвам, че не ме беше страх. Те твърдят, че срещете им с мечките не са били страшни, мечките не са били агресивни, били жълти. Една от реакците на мечките ако се окаже близо до човек била да седне на дупето си и да изправи нагоре предните си крака, наблюдавайки овчара.

    При посещението ми на уникалната скала Уланкая хората ме предупредиха, че от долината на реката и водопада до скалата излиза ай /мечка/. Да внимаавам. Как да внимаваам обаче, мечката или я има или я няма. Затова първият път не успях да стигна до скалата, защото се заспусках по ужасно стръмен скат, който достигаше реката и се страхувах от среща с мечката доли ррри реката.  Снимах скалата от където можеше и се върнах от страх пред среща с мечката, за която хората казаха, че е жълта. Товаа означава женска, която е агресивна само ако има малки. След две дни обаче отново набрах смелост и достигнах скалата,  ползвайки за пътека коритото на реката. То представлява остъргана скала, а настрини да се изкача по един от дата ската е възможно само тук и там. Големи страхове браах, но желанието ми да достигна до скалата се осъществи. Явно обаче психическата ми енергия се изчепри, защото после, когато трябваше да мина по една стръмна скала, за да сниман Уланкая от другата страна се отказах. Предстоеше ви и ново преминаване по коритото на реката, мисълта за среща с мечката пак ме връхлетя.

     Вест за тази мечка все пак имах. Турчин от с. Узуново с кравите си слезе от едно високо място и ме предупреди,  че вчера той е имал тук среща с мечка и че тя сигурно е още тук. Жълта мечка, каза той, навърта се покрай овцете ни и си краде от тях. Човекът я сварил да спи. Помислил я за теле и и поради това не се отбил от пътеката, но тя го усетила и се събудила. Държала се неагресивно.

    Днешното време на миграция, стигаща до степен на ново велико преселение май обхваща не само хората. Мигрират и животните, които също имат проблеми едни с други както от своя вид, така и  поради прбелеми с други животни. Ако диви свини в Къркжалийските Родопи не видях, то пък се нагледах на сърни и зайци. Там има и много вълци, които за да гии прогонят от стадата си хората ползват пиратки. Чух и разправията между вълци, коиито изяждаха двете откраднати кози на козар от махала Балабаанска, това си беше наистина страшно.

    Напускането на планината от хората, което също е миграция, води до промени и в растителния и в животниския свят, защото природата не търпи празно място. И както е тръгнало, посещението на планината от туристи-иноци като мен ще стане невъзможно, защото дивотията там става пълна. Давам за пример зайци, които идваха към мен за да ме разгледат. Но пък аз ги снимах.  Ако реши да ме разглежда обаче мечка как ли бих се почувствал и дали ще имам смелостта да я снимам и поместя в някой постинг?