Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2016 19:32 - ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ - ПЛАНИНАТА....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1006 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.06.2016 23:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                     ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ – ПЛАНИНАТА,

 КЪМ КОЯТО ИНТЕРЕСИТЕ МИ НИКОГА НЕ СА ПРЕСТАВАЛИ

 

    Въведение:

    Беше много отдавна, 1960 г. Три години ние живяхме в Асеновград, а тази бе първата. Тогава, ученик на 16 години, но вече обикнал планината покрай родното ми място, Калофер, аз за първ път посетих Източната Родопа. Различни бяхме младежите някога от тези сега. Ние ходехме по планини, помагахме в къщи, бяхме добри и ВИТАЛНИ /!!!/ момчета. Сега интересите на момчетата на тази възраст са други, защото те растат в различна жизнена среда. Тя им дава за пример качества като непочтеност, облъчва ги с медийни лъжи и поръчани от задкулисието чалга-предавания като това на Слави Трифонов, занимава ги с „успели” бизнесмени от типа на Делян Пеевски или откровени мутри с животински прякори, напоодобяващи изроди, известни с прякорите си, охранителите на които пътуват с коли по за 700000 лв. Така новото поколение за разлика от някогашното - моето, израстна без да придобие необходимата му за живота ценностна система. Убеден съм, такава бе и целта на подготвеното за тази цел образование. Така кредото на нези младежи вече не е трудът, усъвършенстването като личности, съзнаване за мястото в живота през различните му етапи, съобразяване с личните качества, а шашмата и далаверата, към която то бива лъгано че трябва да се стреми в света на пазара, който всичко регулирал. Като се прибави към това и обучението на децата по история, предметът, който остава пълна лъжа и за миналото и за настоящето ни, резултатите са отвратителни. Првеждам пример с едно момченце, участник в предаването на Слави Трифонов. За сега то е само какавида на едно бъдещо такова създание, но вече е подготвено да бъде пълен боклук в жизнения си път. Баща му имал рожден ден и Слави го подкани да го поздрави. Момченцето му пожела много пари и луксозни коли….

   Че отсега момченцето е превърнато от шоумена в пълен духовен боклук е ясно, но е ясно и нещо друго – то и другите жертвани духовно от системата, в която живеят тези деца, никога няма да се устремят към природата или по планините й с интереси към тях, към красотата им, която да приложат във всекидневието си, в отношенията с другите хора. Защото за това са необходими усилия, преодоляват се трудности, а системата ги е превърнала в програмирани хомоноиди, убедуни, че никаква радост няма да имат в живота си освен успешно реализираните от тях далавери. Цитирах вече понятието витални момчета,  актуализилането на това понятие към днешна дата може би трябва да бъде момчета с дебели дупЕта. Малцина са тези, които осъзнават този последователен процес на чалгизиране и приматизиране, който системно по разллични линии се води срещу тях и които могат да се ориентират в него, за да поемат не по пътя на простащината, който им трасират разработвани за тази цел политпроститути, а по пътя на естественото си Божие употребление - да разграниичават доброто от злото, което днес струи от всякъде, включително и от нета, да надмогнат заблудите, стремящи се да ги превърнат в манипулируеми простаци, необразовани, не можещи да мислят, не разграничаващи доброто от злото, презиращи интелигенцията и изкуството.  Към ценностите пътят труден, изискват се усилия и интелект, на това залагат приматизаторите и чалгаджите. Не е важно интелигентен ли си или не, важното е да имаш много пари и луксозни коли, убеждават младежите приматизаторите от различните ресори. Дали насаждането на простащината намери почва в душите на младежите може да се установи ако някоя социологическа агенция проведе допитване до тях, където днес са свърталищата им - кръчмите, дискотеките и стоянките им, от където следят развитието на поредната си далавера, като бъдат попитани:

     Вие правите ли разлика разлика между Кондю и Бах?

     Край на въведението.

 

     Когато започнах да посещавам Източни Родопи те бяха много по-различни от сега. Защо обаче ме грабна тази планина?

    Първото ми пътуване бе по маршрута от Асеновград до село Три могили. Селото тогава бе не само голямо, но и център на многобройните махали около него. От махалите по гънките на планината наоколо хората идваха до селото за да си купят най-необходимото, натоварваха го на мулетата и се връщаха. По целия път от с. Орешец в страни от него имаше махали, на спирките на които слизаха хора и тръгваха с торби  към домовете си. Навсякъде имаше тогава животни – коне, крави, овце, кози, които ги пасяха децата. От някое високо място се виждаше, че махалите наоколо бяха многобройни, къщите, целите от камък наподобяваха на крепости. Те бяха и покрити с тежки каменни плочи. Някои от къщите бяха по три етажа, като на приземния етаж стените бяха дебели почти метър, нагоре ставаха по-тънки, но от външната страна никъде не се показваше дърво.  Може би така са живели хората тук през ХVІ-ХVІІІ век, така живееха и сега. Животът на тези хора преминаваше в работа, работа и  пак работа. Около селата навсякъде имаше нещо общо в природната среда. Около селото – полупустиная, където е селото – китно. Тревата зелена, градинки имаше, зидани кладенчета на изхода на водните жили, а във водата - жабки или дори водни змии. Хората си пиеха водата и хич не им пукаше, че в кладенеца има разни животинки, нали водата тече. Някъде от високо от планината обаче по пластмасови маркучи идва вода, която напоява ливадите, градиниките. Тази комбинация от полупустинята, сред която имаше оазиси силно ме впечатли. Едното подсилва другото, като отбелязвам, че този контраст е най-силен по долината на река Хамбардере. Това е такъв бисер, че го упознах от превала Прелеза до вливането на реката в река Боровица.  Градинките там са райски, а полупустинята – истинска сипейно-каменна пустиня. И къщите, за да не се губи обработваема земя бяха построени по скалиите, наподобяващи от далеч на охлюв, залепен за камък. Това е регион, в който живеят турци, а в Хамбардере са помаци. Само по българския си език се различни от турците.

   Да не пропусна нещо, което не забравям – изгледът от село Три могили към планината над с. Безводно, в дясно към село ЗаграждЕн, на изток към резервата Женда и скалите на село Соколите.

    Автобусът пътуваше сутрин и вечер, чудесна възможност за еднодневни посещения на плнината. Завършвайки с райнона на Три могили ние слизахме от автобуса все по-рано и така упознавахме нови и нови части от този регион на Родопа. Той е характерен с многото си скали тук, някои от които светилища. А скалите, еднични или на групи, те са тук навсякъде. Те се виждат към частта от планината към с. Соколите, стърчат по всички скатове към долините на реките, по някои от тях се виждат дулапчета, както тук хората наричат култовите тракийски ниши. От тези пътувания аз обикнах скалите, а по-късно от пътуванията ми из Централен Балкан обикнах водопадите. Първите две скали, които видяхме и пипнахме бяха тези в село Кокез, днес наричано Бор, макар там да няма нито едно борово дърво, а само дъб. Две от скалите са в селото, но около селото има още доста От там се покачихме на връх Кокез, днес Сини връх. Гледката е направо велика. На билото, над което си извисява Кокез има една страхотна скала, нариичана Инкая. Тя не е от най-големите, но е много красива, а върхът на скалата наподобява човешко лице. От другата страна на билото стърчи нова скала, Къзкая, и тя голяма красота. Още два скални великана се виждат от тук, скалите Караджакаая и Белинташ. Най-силно ме впечатли обаче реката, която дели тези две скали. Вода в нея не се вижда, тя тече под пясъците и камъните. В  горната част на тази долина има махала, Чоторовата, а в долната – село, Мостово. И още нещо помня:

    От всякъде скали, а горе над тях подържана ливада, явно има пътека до нея. Сред камъните човекът намерил земица и си я работи.

     Друго село сред скален оазис, което упознахме бе с. Извор. Къщите на селото наподобяват придатък кам отделните скали в района, а една от тези скали беше много високо в планината. Друг скалист район тук се оказа недостъпен, спускащите се скали от връх Кокез.

    Така постепенно се прехвърлихме от северната страна на този прекрасен рид. Първата ни разходка бе по билото със скалния монумент Къзкая. Това е една разцепена скала, извисяваща се доста над билото, като в цепнатината й растат различни цветя. Под скалата минава път, после разбрах, римски и то първокласен, от Тополово до Смолян. И него го изминах целия. По този път достигнахме до следващата скала, Караджакая. Зад нея е светилището Кръстовръх, но тагава то бе неизвестно, после пък бе забранено за посещаване, защото попадна в ловен район за членовете на политбюро.

   Друг обект, които посетихме беше Белинташ, древно тракийско светилище. Нямаше как да му се качим, но пък хубаво го разгледахме, като тръгнахме към него от Чоторовата махала. После сложиха желязна стълба, а  вода да селото уреди тогавашният народен представител Николай Хайтов чрез помощ за селото в размер на 30000 лв. Това бе началният тласък да се превърне светилището от един почти неизвестнен камък в едно много популярно място, а махалите Кабата и Врата – в място за мутробароци и сноби, подобно някога на Цигов чарк. След поставянето на желязната стълба красотаа на това светилище стана достъпна и за неалпинисти.

       Тогава изминахме и прехода от с. Добростан до Бачковския манастир, един прекрасен преход.

     Това бе началото. Програмата Източни Родопи от тогава остава в главата ми и тя ме не ме напуска до днес. Много добре познавам тази планина, но имам още да я посещавам – да упозная още места и да посетя отново тези, които са ми станали любими. Следващия дял, който упознах бе плнината над с. Безводно. И там бе много населено, махали имаше чак горе на билото, посочвам най-високата, Бозова. Дойде редът на района на с. Загражден, където красотата е подобна на тази от Западните Родопи. От там имам друг спомен, долината на Балъкдере с едноименното селоо. Последваха Жълти дял, Стръмни рид, към който съм особно привързан, Гората. После дойде редът на регионите около язовирите Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград. След това – долините на реките Върбица и Крумовска, и двете са огромни, чиито скатове са изпъстрени с тракийски свелилища. Част от тях съм описвал, сега ще публикувам много /хиляди/  снимки от тези места.  И още един преход, едва ли е извършван от друг турист освен мен, този от Гоце Делчев до прохода на Маджарово по вододелното било на Родопите. Родопите имат две вододелни била. Едното е изток-запад, като на изток всички  реки се събират в р. Арда, а от Западните Родопи на север текат три големи реки. Главното вододелно било обаче е север-юг и е точно това, от Гоце Делчев до Ивайловград.Имам баче един пропуск в Източните Родоопи, почти непозната ми е долината на река Бяла. Просто не ме влече, макар да съм била и там.

   

   Сега малко нестандартна информация за Източните Родопи:

   От месни хора съм чувал - всичките турци, че те живееят там от около 300 години, когато прадедите им се разделили със скитнишкия начин на живот по планините с животните и оседнали тук. Известно е, че пътуващите животновъди номади са кюрди, вероято и тези тук са с такива корени. Затова хората твърдят, че голяма част от къщите им са на тази възраст, 300 годиини. Те са строени така, че отвън са изцяло от камък, а гредите и дограмата са от вътрешната страна. Това е сторено за да оцелеят къщите при горски или ливаден пожар. Прозорците се отварят нагоре и си подпиират с дърво, за да останат отворени. Долният етаж е наполовиина в земята и в него зимуват животните, които топлят горния етаж, в който са стопаните им. Спал съм в такива стаи. През нощта животното става, изпикава се, горе се размириисва на урина. Ако е крава и започва да ражда, стопаните чуват и слизат да й помагат.

    Още една особеност за разполоожението на селата и махалите. Навсякъде, където има такива, до тях или покрай тях преминава римски път. Без тези пътища планината щеше да остане недостъпна. Изтъквам, че планината тук не е висока, но е много трудно проходима ако няма път. Какво ще се появи след малко не може да се предвиди, може да е скала или сипей, както тук ги наричат дандардъци. Чувствам се доста вещ по темата римски пътища, подобно и на темата оброци и твърдя, че в Изтоочни Родопи римските пътища предимно са от типа стратегически, широки само 80 см и са на гъсто като мрежа. Давам за пример махалата Пещерска, до която достига един такъв път от махалата Караджовска, а от нея пътят се разклонява на три. Римските мостове са строени по пътищата от по-високи категории. Познавайки какви места са ползвали римляните, за да строят пътиищата си, аз намирам лесно тези пътища и ги ползвам при пътуванията си. За жалост обаче където те не сеползват обрастват и стават непроходими. Един турчин каза за водата от кладенчетата, че ако човек не я ползва тя бяга другаде и кладенчетата пресъхват. Същото нещо се случва и с изоставения римски път, той остава под подрастта и не може да се ползва, дори да се открие.

     Още една осообеност на Източните Родопи. Известно е, че тук се поражда кърджалийството, тук са били и съврталищата на кърджалиите, тук те са докарвали мулетата си със злато, тук те са го заровили при унищожаването им от редовната турска войска през 1813 г. Това заровено имане привлича многобройни иманяри, които го търсят с металотърсачи и които събарят римски мостове, ако металотърсачът им дава някаква информация, че в моста има метал, който обикновено се оказва счупено длето на роба, с което той е работил при строежа на моста. За да се установи това иманярите взривяват моста. Много места по Източните Родопи иманярите са издупчили като щвейчарско сирене, но не само в този регинон. Иманярите са част от единия милион безработни, които и не търсят работа, но те са страхотна мафия и спасението от тях е само ако се прокара закон да бъдат застрелвани не когато биват хванати да копаят някъде, а само пооради подозрения, че са иманяри. Иманяри са изкопали много куб. метра пръст сега дори на Белинташ под прага, от който по камеенната стълба се е изкачвал първосвещеника.

    Знаейки, че по Изтомните Родопи хората са бедни, кърджалиите не са извършвали погром над тях, но са крадяли техни животни за храна или за транспортни, отвличали са млади момичета за гювендии. Поради тази причина опожарявания по Източни юродопи от балталиите не е имало и този край е бил съхранеен в автентичен вид. Така този край, запазил автентични си вид повече от 300 години бе  разрушен от комунистическите тайни служби по време на т. н. възродителен процес за месеци, като хората, живели тук стотоци години и трудили се от сутрин до вечер бяха прогонени от родните им места. Днес техните родни места от полупустини с цветущи градини и гледана стока се преврърнаха в пълна пустиня, в която вече никой няма да живее, тя става ничия земя. Която Ердоган иска да присъедини към Турция, за да се възроди отново.

    Ужасно нещо е бил възродителният процес по тези места, видно от обезселените села и махали и разрушени къщи, ползвани от харата повече от 300 години. Това престъпление на комуниистическите служби, ръководени от братските съветски служби не е единственото им престъпление. Напомням за отнемането на имотите на хората, наричано сталинска толективизация, напомням за отнемането на поминъка на каракачаните, обвинени, че са гръцки шпиони. Изклаха им добитъка, а планинските им кончета разстреляха, защото нямаше какво да ги правят. За конския разстрел ако се интересума някой да попита за него в с. Жеравна. Прогонванет на тези скромни и трудолюбиви хора , турците, от родните им места бе следващата стъпка от идотизЪма на управляващите, за връщането на власт на които многобройни платени нетови проститути воюват от сайтовете си.  Защо изгониха хората, които бяха така полезни за страната, за която се трудеха, защо голям регион от страната первърнаха в ничия земя, за коато вече претенции имат съседиите ни, защо бяха тези вандалщини. Напочням за бригадите с чуковете, които трошаха паметниците по гробищата на турците, а също и надписите по чешмите, като чупейки плочата с надписа идиотите рушаха и чешмата. Да разрушиш чешма, която ползват хората, животните, това може да стори само примат.

   И още едно престълении на комуниистическитее служби. Тракийските българи, прогонени от гърците след 1923 г. бяха приети в България, даде иим се земя. Така, изгубили всичко, с много труд те стъпиха отново на краката си. И дойде сталинската колективизация, която постъпи така жестоко с тезии хора, както преди години гърците. Давам пример с град Перперек, където имаше такива българи. След колестивизацията те се разселиха по страната, спомен от тях е само една църква. Който не е бил в Перперек не знае какви красоти крие долината на едноименната река, извираща от района на Комунига.

   Проблем за молкото останали турци по Източни Родопи днес са циганите. Те най-много спечелиха от възродителния процес, като смениха имената си сещу заплащане, после се разселиха по изоставените къщи на турците, нагъчкаха Кърджали, днес център на  т. н. битова престъпност, заливаща селата около Кърджали. Хората /турците/ отиват да работят по ниви, граднии, да пасат животните си, а през това време ромове нападат домовете им и крадат техни животни, инвентар. Турците работят, за да имат пари да живеят, ромовете получават помощи без да работят, а крадат и турците. Лошото е, че турците вече са стари, малко са и не могат да се противопоставят на тази престъпност, държавата, бих попитал символично: Има ли тук държава?  Аз за малко не станах жертва на циганска престъпност при селата Багрянка, Дардан и Звезден, турци ме опазиха.

 

     По отношението си към турците аз съм като капитан Петко Воевода. Той търси справедливост, независимо от етноса. Обективно преценявам турците като честни и работливи хора, с високи морални качества. По някои качества аз приличам на тях, също имам култ към камъка, дървото и водата. С тях бе постъпено нечовешки, но те не се сърдят на нас, българите. Това зло спрямо тях обаче има продължение и днес. Агентите на Путин - измислената партия ДПС - ги лъже, че защитава техните права и свободи. Язовирният доктор Ахмед Доган отново спаси не само тях, но и нас, като разкритикува Турция заради сваления самолет на Путин, нарушил държавната граница. Голема работа е този язовирен доктор. Измисли формулата за етническия мир, сега спаси България още веднаж. Аз пък мислех, че той само разпределя паричните порции. Не знам как е обратното на израза, да ти е драго да му еб.. майката. Само че турците отлично знаят за кого работи ДПС и че всичките в ДПС са агенти на ДС с агентурни псевдоними и дебели досиета, че са участвали в изверването. Един от моите приятели турци, на когото помагах на времето при идването му в София да си вади паспорт се оказа агент, който после турците изритали от границата им у нас с предупреждение, че ако се върне, макар и с редовни документи, ще го убият. Вместо в Бурса, за където имал документи да отиде, до днес той си остава в родното село и се крие от останалите като мишка.

    А сега два случая от изверването по Източни Родопи:

    Първият е от село Каялоба. Преводът е скално поле. Там става суматоха, стрелят изверниците,  турците бягат. Една майка си носи на цедилка на гърба момиченцето с име Тюркиян, спират да си починат, момиченцето е простреляно. Починало без да издаде звук. Днес има паметник в негова чест във възловото село Могиляне, ДПС проституира с това нещастие.

   Втори случай:

   Почиваме си със съпругата ми в с. Джанка, до нас идва престарял турчин с няколко овце. Тъжен, разговорихме се. Имали трима сина, направили три къщи, за всеки оглу по една, ще ги женят. Дошло обаче тогава изверването, с по една раница на гърба заминали на екскурзия в Турция и оставили всичко. В Турция синовете започнали работа по заводи, спечелили доста пари, направили къща на три етажа, оженили се. За бабата работа имало много, от едното дете при другото, дядото не могъл да свикне там. Бабата починала, той се върнал в родната си къща. И ни покзава трите нови разрушили се вече къщи, старата обаче, каменната се държи. И плаче. Всичко, казва той, си имаахме тук, и стоката, и земята, защо ни изгониха? В Турция не могъл да свикне с водата, която била блудкава и не се напивал, с хляба, който купували готов, с месото, което миришело отвратително. И се беше върнал да си умре в България, в родната си къша. Синовете му пращали много пари, викали го при тях, той обаче отказва, те идват рядко, защото имат работа. Показа ини и портфейла си, дебел от пари, които не му трябвали защото си имал всичко. Булките на синовете му били също изселени от България. Защо направиха това с нас, вижте какво стана със селото ни, плачеше престарелият човек, подпрял се на тоягата си, сочейки с поглед развалините от къщите. Останах си сам с няколко кокошки и овце, а бяхме голямо семейство, плачеше той.

   В постингите си ще поместя доста снимки, които доказват на какво са способни комунистите, за които моите гедермански приятели казваха, ohne Waffen Ruhinen schaffen. Точно за това платените хибридни войници на Путин водят срещу нас нетно-медийна война, да се върнем отново в онова ужасно време, когато човешкият живот не чинеше нищо, когато Партията бе над всичко. Но пък Путин освен Крим ще контролира и проливите, ако войната му срещу нас успее.

   Добре, че сега сме в ЕС и в НАТО. Ако не щяхме да бъдем като между Сцила и Харибда, сега между самозабравилите се Путин и Ердоган. Те са едни и същи, разликата е само, че единият  подмята ракети, а другият изнудва. Това са нашите най-опасни врагове. Не турците в България, опасни за нас агентите на Путин, предрешени като защитници на правата и свободите на турците. Благодарение на тях в Източни Родопи тече процес на феодализиране /мафиотизиране?/ на региона и това ще бъде отделна тема когато помествам постинги за тази част на България. 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5303413
Постинги: 2454
Коментари: 5802
Гласове: 12997
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031