В  ОПИТ  ЗА  ПОВТОРНО  СЕЗИРАНЕ

                        НА  ПЛОВДИВСКИТЕ ТУРИСТИ

    Като пропагандатор на непопулярните красоти на България, обръщам внимание на пловдивчани за една прекрасна туристическа дестинация, която ще нарека „Паничково”. Това е едно село на 60 км. от ж. п. гарата на Пловдив по пътя за Кърджали. Ще се спра на прекрасните преходи и места за посещения около това село:

   Преход първи, еднодневен:

    Малко преди Паничково се завива за село Ночево. Първата махала в дясно е Памука. Колите се оставят на центъра на махалата, а на двадесетина минути се намира тракийско светилище, носещо името Пармаклъкая, което означава скала с пръстови отпечатъци. Скалата е много интересна и трябва да се заобиколи от дясно и после да се мине над нея. В скалата траките са опитали да направят тук още една пещера тип вулва, но са стигнали само до оформяне на външните подробности. Детайлите като на Дандардъккая /скала, от която падат камъчета/ тук липсват.

    Втората махала се казва Душка, до нея има тесен асфалтов път. Това е изворната област на река Харманлийска, като от лявата страна има много скали с култови ниши, които продължават километри. Има и път на траките, който е бел направен да се стига до светилищата.

   Преди да се заспуска пътят за махала Душка има още един път в ляво, който води до изоставена махала. Под нея се виждат страховити скали с пещери, в които иманяри до днес търсят злато.

    Преход втори, еднодневен:

     Колите се оставят в махала Ходжова, на около 3 км. над Паничково. Тук има три достъпни интересни скали, които се виждат от селото. Ако се слезе обаче до долната на реката, която идва от с. Жълт камък се достига до място с голяма гъстота на скали. Друг маршрут отвежда до тракийско светилище до пътя да с. Горна Мурга. Прекрасен път сред планината отвежда до с. Долна Мурга, непоследствено до което има още едно тракийско светилище. Може да се посети и село Женда Балкан, където има друг жълт скален феномен.

     Преход трети, еднодневен:

    Колите се оставят в с. Жълт камък, до което има асфолтов път, а над селото има скален комплекс от жълти скали. Фантастично е там, но и доста страшно. Тъй като остава време може да се достигне пеша или с кола ако не е валял дъжд до най-красивото село като местоположение в Източните Родопи, Узуново. От него извират две реки към Арда и още две към Марица. Никъде в Източни Родопи нямаа такова красиво място. Ако се направи разходка по рида на изток от силата, радостта пред тази красота ще е голяма.

    Забележка:

    Под селата Узуново, Жълт камък и махала Ходжова гъстотата на скалите по ската към реката в дола е най-голяма в целите Родопи. Между тези скали може да се върви.

   Преход четвърти, еднодневен:

  Колите се оставят в махала Небеска към с. Женда. Посещават се скалите-светилища на траките. Те продължавати нагоре в боровата гора. Тъй като остава време от с. Женда се тръгва за с. Женда Балкан и на превала се тръгва в ляво за скалите над с. Соколите. Там е нещо уникално. Ако остане време може да се посети и скалата Уланкая, която е на около час и половина от скалите над с. Соколите.

    Преход пети:

    Колите се оставят при гробището на с. Соколите. Има път до тракийското светилище, а наблизо със скалния феномен Гъбата, също част от него. То е точно срещу село Женда. Там е имало крепост, от която има останки. Гъбата е под светилището, тя се вижда от него, а за да се достигне се минава покрй уникални скали.

    Още една скала има наблизо, тя се вижда от тракийското светилище. До нея иа и пътека. Скалата се къзва Съркая /животниски камък/. Скалата е монолитна като тази на Белинташ и има скали за катерене от алпинисти, но за да се преодолее тя са необходими титанови клинове. От Съркая се виждат много красоти към р. Боровица и към отсрещия рид с въровете Бездювен и Патмос.

    Приятна разходка!