Продължава разходката по билото на Средния Понор, доколкото има било. По "билото" има скали единични, в групи, но и понори, въртопи, уврази. Красотата е уникална. Днешната отсечка ще лъде до Арката. Приятна разходка с мен?



Останка от овчарник на дъното на един понор. Тъжно. Ни овцете вече, ни хората...



                                     Скали, скали, скали...







                                                            Понор







                                 Много типичен за Понор планина връх







           Зад този връх се разпростира един от най-големите понори на Понора.







                                                  Красота понорова....











                      Пасищата по Понора се редуват със скални групи.







                                                                               Увраг















Аз възприемам скалите като жив организъм, с продължителност на живота милиони години. Много от тях уподобявам на хора, други на...депутати.























                                      Два понора с перинеум между тях.



















                            Тази година оставих цветята на втори план.



                 Арката с много голям зум. Това ми е любимото място на Понора.







                                                       Увраг



                                        Тези скали ми напомнят за нещо...



Моят репер при хубаво време. Този висок връх не може да бъде сбъркан с друг.







             Боровете са засадени от хората на мястото на осечените букови гори.







              Причудлива скала крие уврага на този дивен понор.

Да ти кажа честно... в понорите има нещо страховито. Вероятно, защото бездните им са незрими, а и всичко под земята акумулира лоша енергия - и понорите, и пещерите...
Дали са рамкирани с нещо, с оглед някой да не падне в тях? И постоянни ли са местата им... или се отварят и затварят по свой начин?

Аз имам последователка в тази област, която понякога вземам със себе си, една обичаща като мен планините на България госпожица. Имам да побликуваам още 20-30 постинга от Понора, като ще завърша поредицата с Четирите големи понора.
За да изберат преди толкова века християните това място за християнски култов център, то трябва да ги е привлякло с нещо. Наистина, то носи някаква сила и давам четири примери:
На един мой приятел от блога подарих подкова от планината пред един оброк с пожелание да имат внуче и нещата станаха,
На моя приятелка, чиито син не желаеше да има дете, защото животът без дете бил приказен също подарих подкова с подобно желание, която тя остави в къщата им. Нещата станааха.
Друг мой приятел, автор на един прекрасен религиозен сайт два пъти идва с мен на Понора за да описва в сайта си оброците му, и двата пъти след посещението на оброците по планината булката му прихваща. Имаме още дела с него по планината, но ме е страх да ги поканя пак...
Увразите не са маркирани, но овчарите са ги знаели, дивите животни и аз също ги знаем и няма паднало животно в тях. Животните са приели природните дадености и опастностите в тях са нещо познато.
И аз ти отговорих честно...