Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2016 21:30 - Р Е К Л А М А
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1780 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПЛАНИНАТА МАНАСТИРИЩЕ – ПРЕКРАСНА ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

 

     Тази планина е една от най-удобните за достигане като туристическа дестинация от София. Достижима е с автобусните линии от ж. п. гара София-север до Искрец и Годеч, с автобусната линия Своге-Искрец, от ж. п. гара Своге до спирка Пали лула, а също и с автобусите от ж. п. гара Своге до с. Брезе. С джип може да се пропътува по цялото й било и да се остане там на лагер. Най-подходящото място е до една ловна хижа, където има водоизточник.

    Планината започва от мястото на вливане на реките Искрецка и Брезенска, като границата й минава по долините им. След Бучин проход южната граница на планината минава по пътя за Петрохан, после по пътя за с. Шума и достига под гр. Годеч.  Северната й граница преминава през долината на село Бракьовци, спуска се по долината на р. Нишава  и под Годеч се събира с южната граница. Така Годеч остава на триторията на планината Манастирище, а понятието Годечка планина не прави смисъл. Самите хора, които живеят там не са наясно с планините над Годеч - Видлич, Манастирище и Чепън. Прави смисъл обаче понятието Годечко корито точно толкова, колкото и Чепинско корито. Това са полетата около реките Нишава и Чепнска, където са разлоложени неселените места. Покрай р. Чепинска те са 7, покрай р. Нишава – доста повече.

    Най-характерното за тази планина е нейното минало. Преди да ни завладеят турците тя е била християнски култов център, чиито манастири са разрушени при тяхната инвазия на Балканте през ХІV век. На мястото им днес някои манастири са възстановени, много малко от тях, незначителни, са останали, а на местата на разрушените са поставени по-късно оброчни кръстове. Най лесно местата на разрушените манастири се откриват по каменните им огради, при някои дълги с километри. Има ли такива огради непременно има и извор, а в много случай и оброчен каменен кръст. Тук е имало и скални минастири около днешния Разбоишки манастир подобни на тези при с. Ръсовци, където комплексът от обитаваните от монаси пещери е огромен и недостъпен без стълби, въжета и макари, издигащи товари или хора в големи кошници до входовете на пещерите над реката.

    Планината Манастирище представлява едно корито. Това може да се види ако човек се покачи на планината от която и да е нейна изходна точка – с. Брезе, с. Бракьовци, с. Бучин проход, с. Завидовци, с. Цъфтитрън, с. Палилула. Има още доста махали с пътища към планината, по които хората са изкарвали някога животниите си на паша по високите й части. Тези пътища са трасета на древни римски пътища, много от тях соцмакадамизирани, други са в оригинал. Коритото на планината представлява тристепенен огромен въртоп, чиято сляпа долина извива на 90 градуса и слиза в с. Брезе. Това корито може да се види само от ридовете-перинеуми между Четирите големи понора на Понор планина, нещо уникално за страната ни, казано от мен, човекът, познаващ планините на България.

   Планината Манастирище, наричана още Мали Понор е най малката от трите дяла на Понор планина, но тя притежава специфична красота. Горе планината е гола и има алпийски характер, макар да е висока само 1300 м. а от юг има запазени прекрасни дъбови гори. По южните ридове са населените места, за жалост, вече почти напълно обезлюдени. Това обаче, което ме влече натам са останките от светите места, които са навсякъде по нея. Цитирам огромния манастирски комплекс под с. Бърдо, от камънете на манастирските огради на който е построено после селото, манастирския комплекс при с. Манастрище, от чиите камъни е построена голяма част от селото и училището, манастирския комплекс над с. Брезе при долината, която нарекох сляпа. Най-силно привличащото ме място, което когато посещавам оставам като под влияние на елесктростатично поле е светилището над с. Завидовци. То представлява скален комплекс на централно място, а в страни от него има още четири такива светилища. Преди дни отново бях на това светилище в търсене на два оброчни кръста, упоменати в постинг на блогърката Руми. Тогава реших да напиша този постинг. Ще поместя в други постинги картините от разходката, която извърших сред тези свети места, сега само няколко на прИмоция.

     Планината може да бъде лесно упозната, загубването из нея въобще не е страшно. Малко шибано за слизане  е само на няколко места към с. Бракьовци, не казвам опасно. По-стращното там са дупките на язовците, които масово живеят по тези места. Като се види някъде пред дърво на случайно място прясна пръст с обем няколоко ръчни колички, да не се ходи натам, защото язовецът може да излезе, а неговата захапка прекъсва крака на куче, отгризва му муцуната и т. н. Аз едвам се разминах с такава среща, както едвам се разминах и с атака на стършели във Врачанската планина. Тук също има стършели по дупките под земята, изоставени от обитателите им. Освен по хралупи в дърветата, стършелите и осите живеят и под земята, където презимуват на топло.  

    В блога си имам доста постинги за тази планиина, предстои ми да поместя още снимки от нея. През пролетта тя е приказно красива. Които обичате красивата природа, посетете тази планина. Посещението може да стане и с кола, която да се остави на някой изходен пункт, напр. с. Брезе. То е на границата между Мали, Среден и Голям Понор и представлява отправна точка към много красоти, между които и три понора от големите, с реки в тях. Колата може да се остави напр. и при с. Бракьовци и да се изкачи „коритото” на планината, южният бряг на което предлага чудни красоти. По-емоционално наситено ще е пътуването ако планината се изкачи по едни малшрут, от една изходна точка, а връщането стане по друг маршрут, като се ползва обществения транспорт.

     Приятно пътуване по тази планина за тези, които не са я упознали! Ранната пролет е времето, когато нейната премяна са цветята. През м. юни планината пожълтява от енювчето. Тук има много цветя, които спазват реда си - когато едно прецъвти, цъвти друго, докато тревата стане голяма. Тогава цветята заспиват и изчакват да стане пролет отново. Има си ред при тях. А при нас като цъфне едно цвете, по двадесет години не прецъвтява. Давам пример с депутата Янаки Стоилов от село Къшле. Ако от него зависи ще цъвти, ще цъвти, на никакво друго цвете шанс не би дал, че и на тревата и бурените…

 

      Ще завърша с нещо много лично за да покажа, че тази планина притежава някаква сила:

      Мои приятели бяха много притеснени, че нямат внуче. Подарих им подкова, намерена в тази планина с пожелание да имат и връчих подаръка им на свято място, при оброка „Свети Георги” над с. Драгоил. Друга подкова подарих на моя много близка със същото пожелание, защото синът й не искал деца, да си разваля живота, който така бил много хубав. И какво стана – едното бебе се роди дни преди рожденния ми ден, а другото – дни след рожденния ми ден. Но тази история има продължение. Бях на тази планина с едни много качествени млади хора и им казах, че ще имат бебе. Десет месеца след предсказанието ми стана точно така. Бебето се роди с името си, на празника Вяра, Надежда и Любов, кръстиха го Любен. Втори път отидохме с тези хора на същата планина, казах им, че сега ще имат момиче. Преди два дни се обаде съпругът, че имат радостна вест - бебето вече е на път.

    Ето още един повод някои да посетят тази планина и да се помолят пред един от десетките й оброци…Ако нещо не върви. Щом се върнат, веднага ще стане.

Следват няколко снимки за Въведение към планината:

image

                                                     Оброк

image



image



image



image

                                                   Оброк

image

                       Централното светилище, аз съм го кръсил Завидовското.

image

                                                                        Оброк

image

Римски път, минаващ под светилището. Тия дяволи, монасите са ползвали
пътя, разходили са се по планината и са си харесали няколко места за
светилища, все покрай пътя. А ако го нямаше пътя щеше ли да ги има,
щяха ли да бъдат основани тук села?

image

                                                    Част от светилището

image



image

Етюд - място за обед на камъка, къето вероятно преди векове първосвещеникът е 
раздавал на монасите нафора или върбички. В края на постинга си ще покажа, че това място е силно с доказателства, свързани с мен.

image




image

Площадката, където вероятно свещеникът е провеждал Божията служба. Това светилище и светилището Илкая при село Воденичарско са моите силни места по отношение на светилищата.

image

                                                     Вкаменена костенурка?

image

                              Две вкаменени праисторически животни?

image

     Това е второто светилище, разположено на билото на Манастирище.Има още три.

image

                                Двуликият Янус?

image

         Още едно вкаменено животно, но доста едро. Повече дори от Успелия на 33.

image

Доста сериозно вали. Докато снимах тази скала зад мен на
близо падна гръм и плановете ми да продължа по билото отмених.

image

Връх Манастирище. Едва ли някой подозира, че зад този масив има..корито.

image



image

Когато се заприбирах, времето се оправи. Можеше по-добри да бъдат снимките. Сигурно ще дойда някога тук отново - тази планина е дсилно за мен място.




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Коста!
10.05.2016 11:37
Много живописни снимки, магични , поднебесни и небесни!

А оброчните кръстове са уникати!

Много български.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Имат някаква сила тези оброци и свети места.
10.05.2016 21:41
Дадох пример с четири бебета. Подкова от тази планина чак в Америка се задейства....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7165192
Постинги: 3083
Коментари: 8203
Гласове: 15142
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930