Тази разходка ще бъде измежду красивите скали на една от най-дивните понорови препасници, таза над с. Добравица. Тук планината се е разцепила на две, като едната половина е хлътнала., а другата стърчи със страшна сила. В началото на скалите, които тръгват отвесно нагоре към 200 м. има карстови извори. Отвесните скали са развъдници на хайдушките гарги, известни като скални орлета.




                                                      Черно и бяло....



От тук изглежда връх, а отзад има един много голям увраг, най-големият на планината, която аз нарчам Среден Понор.







Ето защо в тази планина не трябва да се слиза надолу ако не си вижда цялата отсечка.



                                                       Морена















Фигура на окаменил се човек. Не прилича на примат, поради което ще приложа на следващата снимка един окаменил се примат, бил се с тояги, видно от главата му с друг примат:



Сезирайте се върху цицината на главата на примата, другиятт
го е уцелил и сигурно си е строшил тоягата в главата му.



















                                  Прегърнали се - обичат се...























                              Палеолитен поноров дзвер?



                   Някогашните ниви и ливади на селяните, днес - изоставени.







                                               Котенурка



                                  Проповедници пред вярващи?



                                                      Още малко и съм горе!







                                           Махала от Добравица - птичи поглед.











Преди да стигна до скалите, където гнездят хайдушките гарги те ме усетиха и дойдоха да ми се накряскат. Въпреки протестите им поемам курс точно към гнездата им.







                           Глава на полеегнал в трона си каменен бог?



Някогашна стоянка на орлите за засичане на умряло животно.







                   Ето къде гнездят хайдушките гарги.



Малко си е страшно, че и повече. По тези скални процепи и коза не може да премине.




              През Синаниишката скална порта се минава, през тази - не може!

  Този постинг посвещавам на един недобронамерен към мен нетов агент-провокатор, когото изобличих, Той пък ме хвана, че не ходя по планините, а вземам снимков материал от нета, където ровя яко. Гепна ме, защото и той се оказа турист, бил ходил в Чупрене. Поради тази причина вече няма да свалям материали от нета за постингите ми, а от архивите на Центъра, до които двама-трима души имаме парола за достъп. Тези снимки отселектирах от секретните масиви с осторожно внимание и начин да бъда отново разкрит като плагиатор няма и не може да има, както казваше най-известният правешки джуревец.

Затова няма и цигани.

Една сал красота.

И вечност!

За какво да я крадеш?

и гласуват против постинга ми. А Вазов е написал за тези места:

И човекът, дрипав, твар нещастна,
роб на мъки и на мрак вековни,
туря пятно в таз картина красна,
фърля скръб в предела тоз чаровни!