В този постинг, който ще има още части включвам снимки от западната махала на с. Въртоп. Източната му част е от другата страна на пътя, поне на 1 км. от тази, като спирката между тях се казва Гробът. Имало е гроб някога там, днес никой не може да го посочи къде е. Ще поместя снимки от обновената църква и кръстове шедьоври от гробището до нея.
   От това село започва планината Чепън, явяваща се продължение на Малата планина. Село Въртоп е разположено в един въртоп, за да бъде скрито от бурите през зимата, защото около него няма гори. По същия начин в дупка е пъхнато и с. Голеш.  С посичането на горите наоколо кладенците на селото са пресъхнали, но има водоснабдяване с помпа от един карстов извор от тези на с. Бучин проход. Влизайки в селото от дясно има оброк с разкошен кръст, друг път ще покажа и него.
   Труден е бил животът тук, районът е жива полупустиня. След колективиизацията и двете махали са обезлюдени, хората са се изселили в София, до днес обаче в западната живеят хора през лятото, а близо до нея има и вилна зона, нищо особено. Къщите в по-голямата си част са разграбени от търсещите метали за скрап ромове от Своге. С надигането на Чепън обаче гледката към Драгоманско, към Западните покрайниини, към Балкана, става страхотна. 
   Над с. Василовци има древен оброк с много сложен кръст тип слънце, на името на Свети Илия, като на Илинден хората отиват там и "изнасят".
   Характерното за тази част на Чепън е, че има заравнености по билото, които са били ползвани някога от хората за ниви. Днес те се ползват във вид на блоци от слънчогедовите мутри, чиято схема на работа, /б. м. източване на европомощите/ съм описвал. Тези слънчогледи от снимките ми, така и няма да направят пити, защото нивите са изорани на 5 см. и посевите ще изгорят. Печалбите на бизнесмените ще дойдат обаче не от реколтата, а от помощите от ЕС и от застраховките.
   Приятна виртуална разходка!




                               Това полупустинно цвете наричат гръмотрън.



                                 Магарешки бодил



                                     Смешен камък



Диво цвете, но красиво. Сравнявам го с малкото останали млади жени по планиината, които поради тежката работа нямат грам тлъстини и са пъргави като нагряти от склънцето усойници. Те наистина са красиви, а от специалисти съм чувал, че са много "добри" и не е необходимо да им се изискват трима поръчители.



















                               Сухо и топлоустойчиво цвете.



                         Все едно в Източните Родопии съм.



                                       Някога ниви, днес - пустош...



                               Оброчен дъб с изчезнат от оброка кръст.











                    Един от оброците на с. Въртоп.







                                                            Павой











                              Пролетта тук е страхотно, закъснял съм.











Тукф са били градините на хората. Днес - нито градини, нито хора. Ничия земя.











                                        Бръмбар, бръмбарка и една мравка







Чепън се надиига, но тук още е нисък. И от снимката личи каква жега е тук.







                     Още един оброк на селото







Човекът строил всичко с мерак. А като си отиде и като дойдат ромовете първото нещо, което ще му изчезнат ще е помпата от кладенеца. И моято помпа откраднаха.



















           Селският пръч. Мирише от киломеетър.



Само четири бири Леденика по 2,5 литри изпих, нямаше повече. 



                                     Potencium



Кръстът тип слънце на оброка Свети Илия. Местността се нарича Илиевски кръст. В миналия постинг посочих такъв връх, Петровски кръст.

Не е като на някои други места, където хората избягали до един, А Господ очукал всчико, накрая и чуковете си забравил.

Поздрави, Коста!