Постинг
11.02.2016 20:55 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ ЗАПАДНА/ЛА/ БЪЛГАРИЯ - 3
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Регионални
Прочетен: 1898 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2016 21:41
Прочетен: 1898 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 16.02.2016 21:41
Разходката продължава от с. Каленовци през с. Букоровци за Годеч. Преминава се през дъното на Годечкото корито и понеже често ще споменавам думата корито, да му опиша границите. То започва от Годеч, който на края на планината Манастирище и в началото на планината Видлич. Тези две понятия хората тук обединяват и ги наричат Годечка планина, което не прави смисъл. Срещу Видлич е планината Чепън, а едно ребро на Видлич прегражда коритото от Запад. Пред това ребро в дълбока долина се скрива р. Нишава. Само една рекичка в коритото остава постоянна през цялата година тук, тази през с. Връбница, но има доста дерета с карстови извори и останили здрави до днес римски чешми, които продължават да чучурят, както тук казват. Те са строени край римските пътища, които тук са много. Водоснабдяването на хората по селата е от кладенците в двора им. Къдеето има постоянни и обилни карстови извори са били основавани селата тук. Давам пример със село Чепърляне, където комплектът римски път-римска чешма се ползва до днес.
Макар всички тези места да ги нося в главата си, нуждая се от много място да ги опиша, а това вече съм сторвал. Да не пропусна само реката рекичката Дракула, която извира изпод с. Разбоище и при чието устие в р. Нишава се намира Разбоишкият скален манастир.
Разходката започва с пасторални картини, в които ще покажа отиващото си животновъдство от този регион, осигурявал поминъка на хората по тези места. А като ги няма повече животните, няма да ги има и хората тук. Ще останат само циганите, които се разселиха тук, защото тях ги хрании не труда им, а помощите от банкоматите...
Овцете, оситурявали сухата пара на този регион изчезват, за сега остават кравите.
Човекът с по-тъмната кожа не е циганин. Тук хората са такива, и познатата ми от Каленовци е доста тъмнокожа, но нямат нищо общо с циганите, които дойдоха тук след 1989 г. и превзеха региона. Ако й кажа обаче, че е доста тъмна, налита ми на бой.
В ляво е село Туден, а над него и Букоровският /Туденският/ манастир/. Това е най-ниската точка на Годечкото корито. То наподобява въртоп каквато е орографията на този район оттатък границата, където също има въртоп със села с централно село Смиловци. Както Искъра разделя Зимевица от Бов, тук така Нишава разделя с. Разбоище от село Чепърлянци.
Пасище между селата Туден и Букоровци.
Това е богомолка. С ужасните си предни крака тя лови скакалци и се храни с тях. Когато е разгонена и богомолът я заплоди, тя изяжда и него, хващайки го със същите тези крака, откъсва му главата и после спокойно го дояжда. За протеини за яйцата й.
В китката гора има карстов извор. Тук е така. Водата извира на случайни места, напр. на следата на ливада. Не непременно от скална пукнатина. Пасторал!
Кърпикожух. Счита се, че появата на минзухари през септември
предвещава люта зима.
Църквата в с. Гоолеш. Това е едно от селата с най-голямо наследство на оброчни кръстове, но и с най-невярващото население. Селото е във въртоп, за да бъде на заветни място през зимата. Природата тук и кръстовете по оброчищата са много интересни.
Тази жилищна сграда е към църквата на Букоровския манастир. Той е бил нещо огромно, но е унищожен от турците. Сега се възстановява, но го претрупват с постройки и ще стане кич както на Кръстовръх.
Църквата не е построена върху основите на старата църква, а на много по-малка площ. Християнската свята планина Манастирище не е била единствена тук. Съпругата ми, която е християнка пали свещ.
Следват снимки на кръстове от манастира.
Най-старият кръст на манастира
Останка от древния храм
Пред възстаноовената църква
Тази баба е посветиила остатъка от живота си на манастира.
Частен оброк в еедин дсвор
Кръстът на частния оброк
Който е бил в с. Смиловци не може да не забележи приликата
с тези езара. А приликата е, че те се захранват от подземни извори.
От някаква дупка в карста под тях извира вода, идваща по подземен
път от плинините Манастирище, Чепън и Видлич . Красота!
Годеч и седловината Разкръсте. Зад нея е знаменитото като природа с. Губеш.
Рибарите пуснали няколко кофи с малки рибки щуки. Те порастнали, изядоли всичко тук и умряли от глад.
В ляво голре се вижда седловинаата между селата Ропот и Смолча, най-важната седловиина за някогашния мегакомплекс от Годечките села и махали, които са достигали до Велика Луканя и с. Завой. Ньойският мирен договор погуби този планински край, довърши го сталинската колективизация.
Планиината Виидлич с двата превала през нея.
Ако се разгледа тази снимка с голям зум ще се видят кулата при с. Равна и предната част на един от най-големите понори в Бълария, Губешкият. Фантастична природа!
Зад езерото е Годеч, останката от миналото му величие.
Последният връх в ляво е граничен, в ляво от него преминава новият път, свързващ селата по река Височица с тези по р. Нишава. Писал съм за едиин от най-ужасните снежни капани, приготвени на българите от ньойските разбойници в който да измрат българите по имоотите си. Този път, строен след ВСВ не може да замести естествената връзка на селата по р. Височица с Годеч.
Съпругата ми, която недолюбва ходенето по планина, но колкото места е посетила тя, едва ли и преценяващите себе се като туристи са посищавали.
Хиперлимузината ми, която тези дни навършва 23 годиини.
Но е изправна както една жена на 16 години.
Макар всички тези места да ги нося в главата си, нуждая се от много място да ги опиша, а това вече съм сторвал. Да не пропусна само реката рекичката Дракула, която извира изпод с. Разбоище и при чието устие в р. Нишава се намира Разбоишкият скален манастир.
Разходката започва с пасторални картини, в които ще покажа отиващото си животновъдство от този регион, осигурявал поминъка на хората по тези места. А като ги няма повече животните, няма да ги има и хората тук. Ще останат само циганите, които се разселиха тук, защото тях ги хрании не труда им, а помощите от банкоматите...
Овцете, оситурявали сухата пара на този регион изчезват, за сега остават кравите.
Човекът с по-тъмната кожа не е циганин. Тук хората са такива, и познатата ми от Каленовци е доста тъмнокожа, но нямат нищо общо с циганите, които дойдоха тук след 1989 г. и превзеха региона. Ако й кажа обаче, че е доста тъмна, налита ми на бой.
В ляво е село Туден, а над него и Букоровският /Туденският/ манастир/. Това е най-ниската точка на Годечкото корито. То наподобява въртоп каквато е орографията на този район оттатък границата, където също има въртоп със села с централно село Смиловци. Както Искъра разделя Зимевица от Бов, тук така Нишава разделя с. Разбоище от село Чепърлянци.
Пасище между селата Туден и Букоровци.
Това е богомолка. С ужасните си предни крака тя лови скакалци и се храни с тях. Когато е разгонена и богомолът я заплоди, тя изяжда и него, хващайки го със същите тези крака, откъсва му главата и после спокойно го дояжда. За протеини за яйцата й.
В китката гора има карстов извор. Тук е така. Водата извира на случайни места, напр. на следата на ливада. Не непременно от скална пукнатина. Пасторал!
Кърпикожух. Счита се, че появата на минзухари през септември
предвещава люта зима.
Църквата в с. Гоолеш. Това е едно от селата с най-голямо наследство на оброчни кръстове, но и с най-невярващото население. Селото е във въртоп, за да бъде на заветни място през зимата. Природата тук и кръстовете по оброчищата са много интересни.
Тази жилищна сграда е към църквата на Букоровския манастир. Той е бил нещо огромно, но е унищожен от турците. Сега се възстановява, но го претрупват с постройки и ще стане кич както на Кръстовръх.
Църквата не е построена върху основите на старата църква, а на много по-малка площ. Християнската свята планина Манастирище не е била единствена тук. Съпругата ми, която е християнка пали свещ.
Следват снимки на кръстове от манастира.
Най-старият кръст на манастира
Останка от древния храм
Пред възстаноовената църква
Тази баба е посветиила остатъка от живота си на манастира.
Частен оброк в еедин дсвор
Кръстът на частния оброк
Който е бил в с. Смиловци не може да не забележи приликата
с тези езара. А приликата е, че те се захранват от подземни извори.
От някаква дупка в карста под тях извира вода, идваща по подземен
път от плинините Манастирище, Чепън и Видлич . Красота!
Годеч и седловината Разкръсте. Зад нея е знаменитото като природа с. Губеш.
Рибарите пуснали няколко кофи с малки рибки щуки. Те порастнали, изядоли всичко тук и умряли от глад.
В ляво голре се вижда седловинаата между селата Ропот и Смолча, най-важната седловиина за някогашния мегакомплекс от Годечките села и махали, които са достигали до Велика Луканя и с. Завой. Ньойският мирен договор погуби този планински край, довърши го сталинската колективизация.
Планиината Виидлич с двата превала през нея.
Ако се разгледа тази снимка с голям зум ще се видят кулата при с. Равна и предната част на един от най-големите понори в Бълария, Губешкият. Фантастична природа!
Зад езерото е Годеч, останката от миналото му величие.
Последният връх в ляво е граничен, в ляво от него преминава новият път, свързващ селата по река Височица с тези по р. Нишава. Писал съм за едиин от най-ужасните снежни капани, приготвени на българите от ньойските разбойници в който да измрат българите по имоотите си. Този път, строен след ВСВ не може да замести естествената връзка на селата по р. Височица с Годеч.
Съпругата ми, която недолюбва ходенето по планина, но колкото места е посетила тя, едва ли и преценяващите себе се като туристи са посищавали.
Хиперлимузината ми, която тези дни навършва 23 годиини.
Но е изправна както една жена на 16 години.
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18319