Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2015 19:33 - КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 10
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1196 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   Тези картини са от разходката ми из околностите на с. Жеравино. За селото се предполага, че носи името си от маршрута на мигриращи птици, прелитащи през пролетта  и есента над седловината над селото. Това село като местоположение в планита е една от най-красивите ни села. То се явява най-западната точка на България. Някога селото е било от двете страни на рида Къркория. През него е преминавал път от селата по долината на р. Драговищица към Кюстендил. Втори път пак от тази долина и от гр. Босилеград за Кюстендил е преминаал през седловината Славчето. И на двете седловини идиотите ньойци сложиха граници, ще се върна на тази тема. Сега само ще кажа, че селата по долината на р. Тлъминска по този начин подло са били отрязани от достъп до България и напъхани в снежен капан, за да измрат българите по тези места.
   Селото е разположено на височина около 1000-1100 м. н. в. на широка тераса, заградена от една гънка на планината Бясна кобила. Тук при вр. Малка Къркория билото на Бясна Кобила се разделя на две, а в гънката между това разделяне е частта от селото, останала към България, някога наричано село Долно Жеравино. От другата страна на рида е Горно Жеравино, днес в Западните покрайнини.  По-жестоко отделено село от живителните си връзки с Кюстендилско в момента не се сещам, макар наизуст да знам всичките села и в Северната и в Южната крайна.
   Селото е разположено на много голяма площ между двата рида, които се малко по-високи от него. Мястото е прекрасно за пасища, за ниви, има гори да се крият на сянка кравите. От тази гънка извират две рекички, като едната изтича в България, другата - в Западните покрайнини. Реката към Западните покрайнини прави чудна седловина, реката към Кюстендил - също. Междуселският път Горно-Долно Жеравино е прекъснат, заграден е с тръни където преминава граничната бразда. Вижда се обаче, че тръниите се местят и поставят, а трасето е ползвано от каналджиите да превозват мигранти от Кюстендилско в Босиилеградско. Само тук да преминават тези навлеци! Поне още десет такива места знам. Какхне вземе да ги научи полиията!
    Селото Жеравино днес е мъртво. Изоставено е училището, доста голямо, църквата е заключена, те са в един двор. Чешмата е пресъхнала, къщите на хората са се срутили. От жалост към миналото не посмях да погледна ограбени ли са. Само една къща е опитвано да бъде повъзстановена, вероятно от много беден човек. Грозно, несъобръзено при земеетръси, недовършено и напуснато. В този рай е останало само миналото, сега тук се е настанил вакумът, за който ще пиша постинг като завърша Кюстендилските си записки. Проклети да са тези, които разделиха този край, които нацръкаха в него вирусът на Маркс, настанил се тук с колхолизацията си, после построиха тук клеона и оконателното пропъдиха хората от тук, които вместо държавност нагъчкаха в този пограничен регион мутри-феодали и основаха трансграничната престъпност.  Ето какво постигнаха всички тези лоши хора - ебаха майката на добрите.
     Сега тук няма никой...

image

                                               Църквата в село Жеравино

image



image



image



image

  

image



image

                                             Училището в село Жеравино

image



image

                         Високата заравнена част от планината Бясна кобила,
        където е разположено село Жеравино Вижда се и масивът на Бясна кобила.

image

            И тук - соцзалесяване с черн бор на мястото на осечените дъбови гори.

image

Върховете Малка и Голяма Къркория, където централното било на Бясна кобила свършва. Наказателната граница е прекарана от тук от идиотите Ньойци за да стане животът на хората тук невъзможен В следващ постинг ще опиша защо.

image

Аз съм на вододелно място. Реката пред мен се влива в река Тлъминска, а в ляво от мен изтича Жееравинската река, която се влива в река Бистрица. Красота!!!

image

                                                  Връх Малка Къркория

image

В ляво Голяма, в дясно - Марка Къркория. На края на ливадите племинава границата, която е разделила село Жеравино на две. Проклети да са и на небето тези идиоти, планирали от кабинетите си този снежен капан за планинците българи от Жеравино.

image

Аз съм на границата между България и Тройното кралство, на което Сърбия се писа наследник и задържа до днес наши територии, които нарече Западни покрайнини. Президентът ни в една реч пък ги наарече Западни Балкани. Като че ли това е пустош, в която живият само диви животни, а не и българи.

image

                  Следват снимки от планинските околности на с. Жеравино.

image

        Наякогашните овощни градини на хората. Днес - удушени от плесени дървета.

image

Следват снимки на билото, по което преминава наказателната граница. Аз казах вече, тя е преместена от билото на Бясна кобила по неин рид.. Цялата Бясно кобила днес е в Западните покрайнини.

image



image



image

            Тази снимка не е от Източни Родопи, а от Бясна Кобила.

image

           Селското пасище на с. Жеравино. Отсреща е масивът на Бясна Кобила.

image

Горите, където са пасли кравите на хората от селото. Днес там няма кьораво животно,
мутроловците са изпозастреляли всичко.

image

                                      Селското пасище на с. Жеравино

image

Горно Жеравино, днес в Западните покрайнини, над него двата върха Къркория.

image

     Село Горно Жеравино в Западните покрайнини. Тук не е имало сталинска колхолизация и хората са останали по имотите си въпреки невероятно трудните условия за живот тук

image



image


  А това е мое селфи. Колкото повече ходя, толкова повече се
издължават краката ми. Вече започвам да се безпокоя...

     Завършвам тази разходка с пиесата на Мусоргски "Картини от една изложба". Това е най-силната клавирна пиеса на руски автор. Изпълнителят - Алексис Вайсенберг така иззпълнява тазии пиеса, че оостаналитее пианисте сред него се опасяват да я включват в репертоара си.
   В руските пиеси винаги иима звучене на камбани. Обръща. внимание на тези, които разбират от музика да послешат в частта "Киевската порта" грохота на камбаните на огромната църква. Но и да намерят картината, вдъхновила Мусоргски да напише тази пиеса.
   Музиката е част от природата, те вървят винааги заедно...
















 






Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Отличен фоторепортаж!
31.12.2015 17:21
Поздравления, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5851665
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930