В тази разходка в снимки ще включа някои от снимките ми по Милевската планина, след като се излезе от селото. При излизането от селото има два пътя, като левият прехвърля един рид и се спуска в село Милевци, а другият с постоянен равномерен наклон се изкачва до някогашните пасища за овцете в планината.




На горната и долната снимка - останки от овчарник. Ни овце вече, ни овчари. И хора...







Това е наша вижка. Тя се явява между две махали на с. Груинци, едната от които - Гелчинска - е в България. Ако идиотите /б. м. Англия и Франция/ отворят постинга ми, сигурно ще са доволни от това, което ни сториха, защото ни мразели.



                                        Към Милевската планина























По Милевската планина овце вече няма, ама овце, не че няма.
Само че те се вече по магистралиите, а такива като мен - където бяха овцете.







Тревата се е настанила вече върху някогашните градини, виждат се все още изорани.
Някой още живее тук...


                       Последната по височина махала на с. Груинци.



                                               Масивът на вр. Милевец



                                                             Самотна къща



                   Този връх през цялото време ми скрива вр. Милевец.















































       Това е долината на река Милевска, по която е разположено село Милевци.



Маркировката на вр. Милевец - една българска, на нея пише вр. Милевец и една сръбска, на нея пише Саворильняк.



Подивелии пасища, давали поминък на хората тук хиляди години. И от двете страни вилня заразата с брадатата спирохета на Маркс, но от различни щамове. Резултатът обаче е един - опустошение в душите на хората, всяванее на омраза, разруха...







От тази долина извира река Милевска, зад нея скатът на рида достига Босилеград.



В ляво - България, в дясно - пак България, но днес регионът носи името Западни покрайнини.



                    Пасищата за овцете, а под тях -  един от изворите на река Милевска



Масивът на Милевската планина. Дано да не съм последният турист тук. Имам такива опасения, защото планината подивява по типа на нашата около вр. Ком.



                      Подивяло пасище. Само кон може да отщипе такава трева...



Един неспокоен дух е посетил подивялите пасища по Милевец...