Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2015 00:39 - 130 ГОДИИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ - 6
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1264 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 15.01.2016 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  
   В този постинг ще включа картини от разходката ми из село Груинци. Не можех да не посетя и това село, от което произлиза Емануил Попдимитров, гордост за страната ни.

image

                 Плевнята с обора под нея на едно възрастно семейство

image

Ожънатото жито се прави на снопи за да изсъхне до необходимата степен. После снопите се развързват и се прави харман. Волове теглят върху хармана диканя - дървено съоръжение с кремъци от долната страна - която нарязва сламата на плява и вади житните зърна от класовете им. Тази маса се пуска във веялката, която хората въртят на ръце. Плявата се отвява, зърното пада долу и се прибира в чували.

image

Тук е премиинал животът на тези хора, в село Груинци. Най-отдалеченото
място, където те са били е град Босилеград, на 6  км. от тях.

image

Нека по-дълго доживяват старините си тези хора. Децата им отдавна са отлитнали по Сърбия и по Евопа.

image

Селски къщи. Тук възлиза пътят от Босилеград и се дели на три. Центърът на селото обаче е още на километър-два нагоре при църквата и училището.

image

На горната и на долната снимка - част от планината Милевска. Връх Милевец се скрива от този връх, който е точно пред него.

image


image

                                      Красавицата Милевска планина

image

                   На горната и на долната снимка - махала от село Груинци

image



image

Това е мой репер. В ляво е седловината СлАвчето, свързваща село ИзвОр със село Ушите, което е в България. През тази седловина о 1919 г е преминавал пътят от Босилеград за Кюстендил, респ. за София през Радомир и за Трън. След 1944 г. Тито взриви моста му, взриви войношкия паметник над Цариброд, взриви и моста на с. Петачинци, защото реката в селото стана граница. Светът ще свърши, идиотите - не!

image

                                        Част от Милевската планина

image

                   На горната и на долната снимка - махали от село Груинци

image



image

                          Декоративната част на с. Груинци

image

                  Изоставена къща в село Груинци, такива има много тук...

image

       На горната и на долната снимка - есенната премяна на село Груинци

image



image

                                    Още две есенни снимки от селото

image



image

                                                      Милевската планина

image

Този човек от селото е работил в Словения. С парите от работата си е построил къщата.

image

                                                Махала на село Груинци

image

                                               Милевската планина

image

                       Още една напусната къща....

image

       По Милевската планина и Кървав камик има много насадени брезови гори.

image



image

                                                 Груински етюд

image

Къщата на баба Вера, която пази църквата. Тя е тук сама, синът й се е преселил в Македония. От там идва да я наглежда.

image

Тук е запланувано да се направи чешма с паметна плоча на Емануил Попдимитров.
Това е всичкото, което е наппавено до сега. За да продължи делото трябва да се отпуснат средства от Община Кюстендил.

image

                  Това трябва да стане коритото на чешмата, но още не е...

image

На горната и на долната снимка - мястото на къщата, в която  е живяло сем. Попдимитрови.

image

Добре че бе този човек от селото, сега македонски гражданин, та ми показа мястото на двете къщи на Попдимитрови.

image

На горнана и на долната снимка - мястото, където е била родната къща на Емануил Попдимитров. После те се преместват в къща буквално на метри от църквата.

image


image

На горната и на долната снимка - църквата, където са служили потомствените свещеници Попдимитрови.

image


image

        Училището на селото. Днес то още се ползва, в него учат само две деца.

image
          
                       Учителките от Босилеград Валентина и Оливера и децата,
                                            те учат в селото, Мича и Андриана.

image



image

    А това съм аз, туристът, дошъл чак тук за да напише неЩо за момчето,произлязло от това село, научило 10 езика, надминало учителите си в Европа. Още тогава връзките ни с Европа се били здрави и ако не бяхме придадени за 45 години
към СССР, който разруши фундамента на дължавата ни - българското село, днес щяхме да сме като Австрия, като Словения.Най-голямата беда в историята ни е заразяването ни с брадатата спирохета на Маркс, от която не виждам как ще се излекуваме,за да станем отново държава. За нас пак настана време разделно както след Освобождението ни през 1878 г- към Путин и Ким Чен Ун или към Европа? Заразените със спорохетата искат едно, хората - друго. Ще я бъде ли България е решението...




































 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7369091
Постинги: 3160
Коментари: 8442
Гласове: 15431
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31