Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2015 13:03 - КЮСТЕДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 7
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1820 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 05.12.2015 13:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           

          В  РОДНОТО  СЕЛО  НА  ГОЛЕМИЯ  БЪЛГАРИН

                                ИВАН  НИКОЛОВ

 

    Последното село, което посетих по време на пътуването ми по Милевската планина бе село Ресен. То съзнателно дори не е нанесено на картата на пътищата на Сърбия – още един факт, който доказва асимилаторската политика на Сърбия срямо нашето българско малцинство там. На местото, където село Ресен има няколко къщи покрай шосето от Олтоманци за Босилеград обаче има табела, насочваща пътуващите към него.

   Това село е разположено във водосборната зона на рекичката, наречена Ресенска,  която си влива в р. Драговищица. Тя е много скромна като дебит, но поточетата й са непресъхващи и осигуряват целогодишно вода на хората и на стоката им покрай нея.

   Селото е едно от най-дългите и най-големите по площ, то може да се мери по този показател със село Груинци, но тук надморската височина е доста по-малка и климатът – по-благоприятен за отглеждане на различни култури. Отклонението от пътя към селото преминава по примитивен мост, строен след Освобождението. Все пак съдбата на този мост е по-добра от съдбата на значително по-големия и красив каменен мост след с. Извор по посока на седловината Славчето, който сърбите след 1919 г. взривиха за да прекъснат възките на Босилеградско с България. По онова време шосе покрай река Драговищица не е имало, пътувало се е за Кюстендил през седлловината Славчето.

    След преминаването на моста се влиза в район на кариера, представляваща място за вадене на баластра от коритото на рекичката. Майката са й разгонили на рекичката, така са изгребали коритото й, а от промивните машини към нея идва друг ужас…Макадамовят път, и той строен след Освобождението и можи би малко поразширен тук и там навлиза в долина, която приема още поточета и след около 3 км. достига до началото на селото. А това начало е едно мрачно, отвсякъде затворено с ридове място, в което се събират всички поточета, покрай които са разположени махалите на селото. Чудя се какво сравнение да направя как изглежда мястото, където е разположено това село. Може би на чепка от зеле тип карфиол. От тук нагоре започват разклоненията от ствола му.

   Селото обаче има център и той е по реката, която слиза отгоре, успоредно на шосето. Натам води и най-подържаният път, и той много зле. В дясно от лъката започва друго шосе нагоре към махалите, едно благодатно за живеене място и с доста къщи по него. Голама част от къщите в селото са напуснати и се рушат, но има и още доста хора, които живеят тук. Преди три години бях отново тук и си купих сирене от едно красиво девойче, което живееше тук с баща си. Те гледаха крави и овце. Сега къщата бе заключена, овчарникът и плевнята – празни, а една стена на къщата се бе пробила. Бащата починал, момичето отишло да живее някъде по Сърбия. Една типична история как българският етнос тук се сърбизира. Никакви перспектива няма тук самотното красиво момиче – нито може само до се грижи за животните, нито може да се ожени. И е отлитнало. Още по-мъчно ми стана, защото близо до тази къща е гробището на махалата, където почиват от делата си нащи сънародници, откъснати от родината си, заточени в собствените си имоти.

    Пътят се изкачва, все по-голяма част от красавицата Бясна Кобила се показва. Виждат се вечее селата по скатовете на Бясна кобила, очертават се и две долини, на реките Любатска и Тлъминска. Пътят достига къс заравнен рид - отклонение от по-голям, на темето на който има махала. Махалата е населена все още, възрастен човек се държа недружелюбно с мен казвайки, че нито ние ги искаме, нито сърбите и затова са стигнали до днешното си положение. При всяка среща тук с хора, те винаги изтъкваха, че също са българи както и аз. Пред мен е рид, отделящ се от планината Милевска,  по който, а също и от двете му страни има много махали с по една-две или повече къщи. Почти всичките вече са изооставени. Влязох в разградените дворове на няколко от тях и ми стана мъчно. Строени с мерак, да са красиви, да живеят в тях хора, те днес са изоставени и се рушат. Животът тук е много труден, тези места ще се обезселят, но причината е същата, като тази, която обезсели нашите Изгочни Родопи, една истинска полупустиня. Някога тя изглеждаше като пустиня с оазиси, днес е на път да се превърне в пълна пустиня.

    Прехвърлям рида и достигам разклонение на пътя. В ляво започва околовръстен път, примитивен разбира се, който опасва от горната страна всички махали на селото. Разумно решение, иначе да отидеш от една махала в друга трябва едно горямо слизане и после едно голямо изкачване, с километри. Този път преминава покрай самата граница, от другата страна на която са нашите села Горно Уйно и Горни и Долни Кортен. Границата преминава по равно било, което навсякъде може да се пресича от „афганистанци”. Аз такива не видях тук, но хората казаха, че преминават непрестанно. Ползвайки пътя на гранчарите преди годиини, аз се убедих, че и тука са минавали потоци мигранти, но боклуците, разхвърляни от тях и останките от огноьовете бяха доста по-малко. Разкаляни участъци от пътя обаче бяха засипани с чакъл, явно бригадата по пътищата от Кървавия камък и тази са под една шапка.

   Не мога да прецена точно, но от мястото на отклонението за с. Ресен до лъката, където се събират рекчките има към 3 км, от него до това разклонение има още два, от тук тръгвам за махалата със самотната къща на Иван Николов, до която има също към два км. Къщата му се вижда от високата махала на рида, след която пътят слиза на красива седловина. От ляво на нея e комплексът от махали на с. Ресен, отпред е рида на планината Милевска, идваш от седловината Славчето. От дясно има долина, доста широка, но не се виждат къщи по скатовете й. Където свършва тази долина е селото Млекоминци.

    До тази седловина има пчелин и гробище, явно не посещавано от години. Отклонявам се от околвръстния път и поемам по пътя, останал от граничните войски, но подържан вероятно поради дърводобива /и/ тук. Сърбия няма пари за газ, поради което източва язовирите си за ел.енергия и сече горите. Албанцитее от Косова им взеха каменовъглената мина в Требча, където работят 13000 души.

     Този път продължава по рида и достига Олтоманци, нашият успореден път е заебан, вероятно са откраднали паите му за подръжка. И пирамидите ни са изоставени като подръжка, сръбските си имат екипи, които на две години ги проверяват и поправят.

   На километър и половини или малко повече има отклонение в дясно за махалата на Иван Николов, състояща се от една къща, обор, отгоре с плевня, свинарник, кокошкарник, хамбар може би и още една сградичка. Има построена нова чешма на двора, от някъде е доведена вода. Къщата е добре подържана, поправени са и покривите на останалите сгради. Но пък на какво място е този комплекс, основан тук от дедите на Иван Николов. Под него има много красива долина, в дясно и в лряво - красиви ридове, като на десния се виждат къщи от махалите по рида, който води насам. Най-красивото обаче е изгледът към вр. Църноок, един от трите най-високи върхове на Бясна кобила. Първият е Църноок, вторият с антената е вр Бясна кобила, а третият, ъгловият е Стрешер. Голяма красоота! Да се родиш тук, в родината си и да откъснат този рай от родината ти ведно с българите в него и да ги придадат към друга държава, защото България била взела участие в ПСВ на страната на лошите – тази причина е достатъчна Иван Николов да посвети живота си на борбата срещу това отвратително наследство, измислено от болните мозъци на великте сили.

   Отклонявам се от темата, това зло доведе до ВСВ и до всички злини, които сполетяха света след нея.

   За съжаление има скръбна вест, че майката на Иван Николов е починала. Вечер става под нулата, водата към чешмата не е спряна, но аз не  посмях да я оставя да тече, защото може да се източи някакъв резервоар или да сторя друга беля. Чешмата бе чисто нова, иззидана съвсем скоро.

   На заравнението, където са къщите има и градина, в която ябълковите дървета още раждат - едни червени, ароматични ябълки. Тук ябълки има на много места, което означава, че това са били градини на хората, коита гората сега си е взела обратно.

    Връщам се на седловината, от която ще ползвам околовръстния път на селото. От дясната му страна минава границата, виждат се граничните пирамиди по ливадите и в градините, разделени от тях в две държави. В ляво има населени къщи, попадам на човек в една такава. Той ми обясни кък да намеря църквата на селото, към която отивах. Човекът гледаше крави и едно прасе от тамошната порода, черно-розово, което не прави сланина, а само месо и достига до 300 кг. ако има достатъчно храна. Пред къщата му имаше опигинални предмети от бита, които заснех.

   Околовръстият път пуска на ляво разклонения към отделните махали, прехвъля ридчета и отива към църквата и училището. Усещам обаче, че след мен върви човек. Тук престъпници няма, попаднал съм на съгледвач, каквито има доста по тези места, мисля си. Така и излезе. Изведаж се обърнах на 180 градуса и тръгнах обратно, този, който вървеше по мен нямаше как де се укрие. Поздрпавих го, той се смути, но зададе въпроса си, злато ли търся. Казах, че не търся злато, а  църквата. Попита защо. Много са ми нееприятни тия, но сега във връзка с мигрантите щъкат доста повече от тях тук и там. Оставих го и продължих към църкватаа на селото. Тя е частично ремонтирана, отвън има нов навес със маси и скамейки. Казаха ми, че от Община Кюстендил е имало помощи за църквите по тези места, същото ми казаха и в Долно Тлъмино.  Училището е до църквата е полуразрушено. Чудесна сграда, но не нужна вече никому. Някога деца, които са учили тук, днес – няколко баби и един-два стареца. Които си отиват и това което идва по тези места ще бъде пустото и вечно нищо.

   На път съм към още една църквичка, много стара, разрушена от титовите удбари, но после възстановена. Не я намеерих, макар да съм бил до нея. Ако някой иска да я намери трябва като стигне до втората чешма да продължи по дерето й нагоре през гъстака. От къде да знам, че до нея вече няма пътека. Ще се отбия някога от пътя специално за да я посетя, знам къде е.

    Не намирайки отклонението за църквата поех нагоре под едно гробище към най-високата махала на селото. Не  помня името й, тя е населена все още със стари хора, които доживяват последните си дни тук с помощта на децата си, които идват по малко и им помагат. Баба със строшен таз, сакат дядо, немощен вече старец, това се показва от къщите. Нито им се говори, нито им се живее повече, а къщите в лошо състояние, напуснатите наоколо вече са се срутили. Тук и там има по някоя възстановена и подържана къща, временно обитавана.Попаднах на един човек, който гледаше коне и други животни - от това живее, бе към 50 годишен. Жена му починала, децата – по Сърбия.

    Тази махала се намира в пазвите на един сравнително висок чал по билото на Милевската планина, не надвишаващ 1000 м, наречен Рудината. Понеже е гол, той е страхотен нааблюдателен пункт към планината Бясна Кобила. Казвал съм, че тя прилича на подкова, а този връх е срещу основата на подковата. Виждат е от него трите красавци на Бясна кобилаа – Църноок, вр. Бясна Кобила и в далечината – Стрешер. Виждат се и дълбоките им долини, по които се спускат реките, иизвиращи от тях, виждат се селата по скатовете на Бясна кибила към долината на река Драговищица. Голяма красоота.

    С тази красота, която отнасям със себе си започвам да се спускам към базата ми под с. Ресен, след което се прибирам. Това последният ми преход на последното ми пътуване от серията „големи” плрез тази година. Обзема ме безпокойство, защото в София ме чакат големи ядове и проблеми във връзка с належащи ремонти на коопарацията, тежестите на които едни искат  да прехвърлят на други. Напр. живущите на долните етажи не искат да платят за ремонт на покрива и т. н. Красивиита природа, божествената й хармонии – те остават зад мен. А аз – сега към лошите хора, към идиотите, към чиито свят никога няма да принадлежа…

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - " Красивиита природа, божествената й хармонии – те остават зад мен. "
05.12.2015 18:46
Пред мрака на истините.

Където е природата, там триумфира неумиращия живот. Там всичко расте, зеленее, цъфти, възпроизвежда се непрекъснато, пее! Където е Човека, там е неспокойно, там все нещо се мъти, все нещо ни заплашва, все проблеми.

Село Ресен. Малко селце, за което хората в България не знаят, а е родило голям българин - Иван Николов! Председателят на БКЦ в Босилеград.

В Р Македония има добре известно малко градче със същото име - Ресен. Също родило заменити българи, даже премиер на България. Знаменита личност!

Поздравления, Коста!
цитирай
2. sande - Иван Николов - Истински съвременен народен будител!
05.12.2015 18:52
Поетът Иван Николов е роден през 1959 г. в село Ресен, Босилеградско, на стотина крачки от Ньойската граница. Той е сред създателите на българското национално движение в Западните покрайнини през 90-те години на миналия век. Занимава се с публицистика, поезия и журналистика. Има публикувани четири стихосбирки, книга „Българите в Югославия - последните версайски заточеници", няколкостотин статии за драмата на българите в Западните покрайнини и доста недовършени неща. В момента оглавява Българския културно-информационен център „Босилеград" и редактира списанието
цитирай
3. planinitenabulgaria - В България има село Киселица, до него се отива от Средорек.
05.12.2015 22:08
sande написа:
Пред мрака на истините.

Където е природата, там триумфира неумиращия живот. Там всичко расте, зеленее, цъфти, възпроизвежда се непрекъснато, пее! Където е Човека, там е неспокойно, там все нещо се мъти, все нещо ни заплашва, все проблеми.

Село Ресен. Малко селце, за което хората в България не знаят, а е родило голям българин - Иван Николов! Председателят на БКЦ в Босилеград.

В Р Македония има добре известно малко градче със същото име - Ресен. Също родило заменити българи, даже премиер на България. Знаменита личност!

Поздравления, Коста!


Селото е горе на високото, почти на билото на Милевска планина. В Македония има село със същото име зад Кюстендилсокто село Раково. До него не съм слизал, защото ще ме гепнат макетата. Не да ми търсят злототърсач, а да ме подведат под отговорност за нарушаване на държавна граница. Аз много ги уважавам заради 16 метровия им кон в Скопие, такъв голем другаде нема! Но за това, че са сърбомани и наши врагове, макар да сме от една кръв, не е за уважение.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Според мен да се срещат тези имена и в България, и в западните покрайнини
05.12.2015 22:10
sande написа:
Пред мрака на истините.

Където е природата, там триумфира неумиращия живот. Там всичко расте, зеленее, цъфти, възпроизвежда се непрекъснато, пее! Където е Човека, там е неспокойно, там все нещо се мъти, все нещо ни заплашва, все проблеми.

Село Ресен. Малко селце, за което хората в България не знаят, а е родило голям българин - Иван Николов! Председателят на БКЦ в Босилеград.

В Р Македония има добре известно малко градче със същото име - Ресен. Също родило заменити българи, даже премиер на България. Знаменита личност!

Поздравления, Коста!



и в Македония доказва едно - че сме били някога една държава. Но лошите хора /пардон, великите сили/ са ни разделили...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187927
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031