ЕДИН „ОБРОЧЕН” МАРШРУТ ИЗ МАЛАТА ПЛАНИНА
Писал съм в блога си, че Малата планина поради близостта си с християнския културен център, планината Манастирище, е играла подобна роля в този процес чрез строителството и по нея на големи манастири от времето преди да ни завладеят турците и да унищожат тези наши културни паметници. От тях са останали много малко до днес, а на местата на големите разрушени или изгорени манастири има побити след това оброчни кръстове, да напомнят за тях. Сега ще опиша един маршрут, при който се минава покрай доста оброци.
Маршрутът започва от с. Понор, което е до разклона за с. Дръмша. Селото е в един въртоп, който е дал името му. Наблизо има още две села с името Въртоп, топонимията им е по-точна. При влизане в селото точно преди пътят да се заспуска към дъното на въртопа в ляво има страхотен като изпълнение каменорезбен кръст. В блога си имам снимки от него, мисля че оброкът е на името на Света Богородица. Този кръст съм показвал на доста хора, които са пътували с мен от София към Петрохан, той е шедьовър. Преди да има църква в селото това е било мястото на хората за вероизповедание.
Вторият оброк, за който се твърди, че е на мястото на унищожен манастир е непосредствено след селото като се пътува към изоставеното вече военно поделение. Той е горе на едно хълмче, вижда се от пътя. Този кръст е много толям и тежък, но като изработка – доста груб.
Голямата група кръстове са при с. Дреново. Селото е разположено на южната страна на рида, а религиозните места са от обратната му страна, но оброчни кръстове има и в самото село. Най-големият оброчен кръст е при нововъзстановената църква. Той е наистина нещо уникално, напомня ми за кръста в с. Брезе. Ако се продължи по пътя през гората в посока запад следват още два уникални кръста между огромни дъбове. Малко преди тях има един камък, който хората наричат Главата. Аз не мога да кажа от каменоделци ли е оформян или си е такъв.
Кръстовете продължават по пътя. След около км. се появава нов оброчен кръст от мрамор, редом до стар, а в дъбовата гора има още един стар кръст. От това място има разкрлонение на дясно и се излиза на поляна, за която казват, че на нея е имало много стар манастирски комплекс, на чието място днес има три оброчни кръста. Маршрутът днес не слиза по реката Искрецка, където има още много, много оброчни кръстове и тях сега не ги споменавам. Тези три оброчни кръста са над махалата Завидовци – север.
При разходки горе из изоставените пътеки почти по билото на рида съм срещал още много по-малки кръстове. Да се намерят те е трудно, попадал съм на тях случайно. Пак под този рид според мен е имало манастирска каменна ограда, дълга около километър-два. Виждат се останки от нея. Голяма част от камъните явно са били приватизирани за строеж на къщи от другата страна на рида. Че е имало тук голям християнски център за мен няма никакво съмнение.
Следващите оброчни кръстове са при с. Чибаовци. При църквата има древен каменен кръст, което означава, че тя е построена на мястото на ооброк, което пък означава на мястото на унищожена стара църква. Друг един оброчен кръст има малко след църквата под огромен дъб.
Оброчните кръстове покай този билен маршрут продължават. Първият е при отклонението на пътя за с. Балша. Там под една голяма круша има прецизно изработен оборчен кръст. Той се пада в дясно от пътя, на около 30 м. под самотната круша на поляната. „Специалистите” по оброци ще го засекат и без да имат информация за него, така типично е мястото му. Само където не е под дъб, а под огромна круша, но мястото за оброк е типично.Ако на такова място няма кръст, то той е бил преместен или почупен. Следващият също много голям, красив и сложен за изработка кръст по маршрута е този в църквата на с. Церецел, горе на самото било. Той е в дясно от църквата, малко зад нея. Страхотна вещ!!!
На около два км. от църквата има много стар оброк при отклонението за с. Кътина. На юг от прекрасната седловина и малко под нея се намира това място, също много характерно. Кръстът не е под дърво, а в центъра на поляната. Аз когато преминавам покрай такова място като да ми подсказва нещо, че минавам покрай оброк. Колкото и да бързам, да се отклоня време винаги намирам.
На път за с. Владо Тричков пак горе на билото има два древни оброка, като първият от тях, Свети Еремий е с нов кръст, изработен от мрамор. Колкото и да е прецизен, за мен силата му не може да се мери с тази на старото кръстче от бигор, едва-едва показващо се изпод него. Малко по-надолу в дясно в горичката има още един древен кръст.
Последният от тази серия кръстове е този над с. Реброво непосредствено под ретранслатора и мобилната антена. Мястото се засича от специалистите от километри, това място е за оброк и нищо друго. А убедители аргументи към това са престарелите, вече почупени, огромни няколко неотсечени дъба. Идиоти обаче са счупили рамената на кръста точно по същия начин, както на този, който поставих на вр. Бигла над останките на стар манастир в гората над с. Осеновлак. Спочням си още такива грозно почупени кръстове, два грамадни кръста на входната врата на гробището в с. Сенокоос. Кръстовете са високи над два метра, счупени са рамената им, пробити са в тях дупки, за да служат за колони на вратите на селското гробище…
Ползвам случая за да отбележа, че имам нещо като индикация в мен когато наближавам римски пътища или оброци. Римските пътища ги откривам преди да съм стъпил на запазени устъци от тях, защото знам през какви места са ги строили римляните. И се заглеждам за следи от длетата на робите по скалите. Същото важи и за оброците, за избора на място за които също хората са имали предпочитания. Движейки се по планиините на Кюстендилско напр. аз просто се учудвам как на типични места за оброци няма побити каменни кръстове. Там обаче правилата са други – оброците са пак под големи дървета, където има маси, пейки, навеси, но пък кръстове няма…
Приятна разходка!
