Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2015 15:58 - КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 5
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1186 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                        

 

                 НА  ВРЪХ МИЛЕВЕЦ  ПРЕЗ  СЕЛО  ГРУИНЦИ

 

    Започвам с кратко описание на Милевската планина. Тя е една от най-красивите български планини, създадена от Първотвореца да бъде обитавана от животновъди. За мен тази планина започва от Власинската седловина, но понеже в началото е наречена Кървав камик, сега ще я разгледам в продължението й след седловината над село Побиен камък.

    Погрешно се счита и учи, че тази планина свършва при село Олтоманци. Това при Олтоманци е неин рид, а планинската верига, отконила се от седловината  завива на изток, продължава през седловината между селата Горни Кортен и Горно Уйно, след което тя се нарича Земенска планина, разкъсана от реката Струма. След това планината носи името Конявска и слиза чак при Бобов дол. В този обем – Кървав камик, Милевска планина, Земенска планина и Конявска планина това планинско разклонение, което започва от Власинската седловина съпреничи по площ на красавицата Бясна Кобила. Но и тази е не по-малко красиива. Все едно две красивици, едната руса, другата – черна. Незавиисомо от това, и двете са красиви, но хората си имат предпочитания.

    Милевската планина е гранична, като от нашата страна са разположени няколко села по скатовете й. Най-високото село на най-красивото възможно място е село Побиен камък. Следват Метохия, Долно Кобиле, Уши, Горни Кортен, Долни Кортен, Горно Уйно, Долно Уйно. Всичките тези села са много зле, пътищата – също. Това е един изоставен вече район на България. Тъжно е да се гледат овощните дървета между селата Горни Кортен и Горно Уйно, брадясали от мъхове ябълкови дървета от сорт белфльор. Тук преобладаваха овощните градини, но вече са изоставени, овошките стават само за горене. Интересни са и къщите по селата, някои правени с голямо желание и със самобитна архитектура. Един свят, носеш романтиката на миналото.

    Този край на България е изклчително красив и тези, които считат себе си за туристи ако го не познават, никакви туристи  не са. Побиен камък, Горни Кортен, Средорек – това са страхотни изходни точки към планината, ако туристите имат джип, възможностите им са да достигнат билото на планината, ако знаят от къде да минат. В съзнанието ми се връща центърът на Средорек, днес трагедия. Този регион се нарича Краище. Три големи реки се събират в това село – Метохийската, Драгойчинската и Бъзовската. Пътища са пета категория, не знам по-ниска, водят нагоре по долините на тези реки до последните обитатели на селата, които един по един гаснат като свещици. Трагедия. А в кръчмата в центъра на селото – там винаги има възрастни хора и ловци в приповдигнато настроение. Един поглед нагоре  от Средорек към долините на тези три реки и към Милевската планина те омайва с красотата на региона. Днес натам и никой не пътува. Като се появи човек, от кръчмите излизат да видат кой ли е тоя, та е дошъл чак тук…

    От към Западните покрайнини по Милевската планина няма населени места, селата са долу по долината на р. Драговищица. Ако между планините Бясна Кобила и Милевска планина се приеме за граница реката Драговищица, то Босилеград е на територята на Милевската планина. Южно от Босилеград обаче планината става разлата, слиза по ниско и вече се появяват села. Това са селата ИзвОр, център на махали около него и над него, с огромна Църква и училище, следват село Милевци, забутано във високата долина на едноменната си река, извираща изпод вр. Милевец, после село Груинци, едно от най-красивите като  местоположение села в Милевската планина и село Ресен.

    Още една подробност за Милевската планина. Преди да може да се построи път през Олтоманци е имало път през седловината СлавчЕто, свързвашща село Извор със селоУши. Това е бил пътят от Босилеград за Кюстендил, но също и за Перник и Трън. В миналото Перник не е бил важен град, той става такъв при социализЪма, важен град обаче е бил Трън преди Ньойските разбойници да отхапят 2/3 от каазата му и да я придадат към Тройното кралство, а също и Кюстендил, днес разпукващ се по шевовете си от ромове. Трънката и Кюстендилската територии незакоонно се държат от Сърбия, ние не си ги и искаме. И как да ги поискаме, като нашите хни се явяват в тежест, как не ги е купила мутра или чужд инвеститор до сега. Таково решение устройва инфантилните ни правителства от 1944 г. до сега.

 

     Сега ще опиша пътя от Босилеград до вр. Милевец през с. Груинци.

     Пътят е поправян, както хората казват, изгладен с автогрейдер, други шеговита казват, с автогрездей. Старият път е донастлан,  поразширен, всякакви коли сега могат да го ползват. Трасето на пътя минава по единия скат на долината на р. Милевска, набира височина и предлага чудни гледки към Милевската планина. Рдуват се естествени гори и борове, които са заменили изсечените широколистни гори. Излиза се на хубавии поляни и вече се виждат първите махали на с. Груинци. Първата къща е една добре подържана, в нея живее възрастно семейсво, сами построили този дворец - така изглежда къщата между останалите изоставени или вече срутени къщи. Тук пътят  се дели на три и левият води за с. Милевци.

   Село Груинци е много голямо по площ и е отлично за вилна зона за българи, които живеят в Западна Бълария или за софиянци, но от София да него има поне 120 км. Рядко красива е природата тук. Билото на Милевската планина зад селото не надминава 1200 м, а селото е високо към 1000 м.  То е разположено в няколко долчинки на притоци на река Милевска, но пък какви притоци – широко, слънчево, обгледно, райско мято. Като площ това село е едно от най-големите в Западните покрайнини, съперници са му само Сенокос и Топли дол. В началото на селото има пътища, които тръгват към определени негови махали, за да достигат до тях автомобили. Над края на отделните махали има нещо като околовръстен път, който да ползват хората и стадата. Още една махала има това село, Гелчинската, която остава в България. Аз вероятно првя някаква грешка тук в ориентирането си, защото бидейки в България и после в Западните покрайнини, всичко ми е обърнато на 180 градуса от посоката, която считам за вярна. Имам съмнение, че бъркам местополажението на нашето село /махала/ Киселица и Побиен камък. Два пъти правя същата грешка и в момента в главата ми всико пак се обърна, но такива случаи съм имал и друг път. Три пъти се губих като изкачвах връх Сюткая на Родопите, като два пъти с мен имаше хора, обърках ги и тях. Чак когато изкачих върха от към язовир Бегликя ми се изясни грешката ми. За да ми се изясни тази грешка трябва да се изкача на върха над с. Побиен камък. Може и да го сторя тази пролет.

   Връщам се на селото:

   Ако има богати възрастни софиянци, перничани или други от Западна България, това е мястото, където те биха могли да си купят на безценица къщи, да ги отремонтират и да живеят сред този рай няколко месеца през годината. Така ще купуват на хората продукцията, та да върви и реализацията на стоките им – сирене, мляко, месо, яйца, картофи, зеленчуци и др.

      Пред очите ми в момента са махалите на селото в дясно, а аз съм на влизалото на селото, на една височка приказна поляна, от която то се вижда цялото, а също и заграждащата го част от Милевската планина зад него и един връх в ляво над него, висок почти колкото Милевец, който го скрива. Какво място за живеене! Долу в заветните гънки са махалите, нагоре са пасищата за овцете, в страни и по-ниско от селото са пасищата за кравите. Нарязано едва-едва от няколко рекички планнско плато, високо към 1000 м, това представлява мястото на с. Груинци.

    В това село е роден писателят и поет Емануил Попдимитров, гордост за страната ни. Сега имаше честване на негова годишнина по Босилеградско, като на кметството на Босилеград сложиха негова паметна плоча. В селото му започнаха да правят чешма, но не я довършиха. Поетът е роден в това село в къща, малко под черквата, но после се преселват в друга къща до самата църква. Днес и от двете къщи няма и следа. Долната къща е превърната в овощна градина с болни дръвчета, а от горната няма нито зид, та дори и камък. И тук е вървяла приватизация, май. До църквата е училището, където учат в момента две деца, братче и по-голяма сестра, а за да ги обучават всеки ден от Босилеград идват с кола две учителки. И тях ги има в снимковия ми материал, който ще последва. Църквата в селото се пази от баба Верка, една престаряла старица, на която сина й носи храна, а той живее в Македония.

    Един старец се завъртя около мен. Аз веднага разбра, че е бракувано ченге и го преметнах яко. Пита ме глупости, все едно ии също, наложи се да измисля версия защо съм в селото му за да мирне, ето каква:

    Ще прехвърлям от България 10 камиона с „афганистанци”, но камиониите са много големи, всеки събира по 300 афганистанеца и проверявам дали ще могат да преминат по тези пътища. Бидейки после високо в планината чух шум на мотор или джип, но се покрих в една гора и изчаках да се разкара превозното средство. Този пенис, дето го пробутах на стареца можеше да ми донесе усложннения, 3000 афганистанеца ще прехвърлям, не са малко.

    Празникът започва след напускане на селото, като се поемне по пътя към връх Милевец.  Нагоре по откритато няма къщи и това е обяснимо – в равната част място има достатъчно. Още от селото започват ливади и пътят се изкачва равномернно, безкрайно дълго. Път не е имало някога, това е път, правен от  граничарите и сега изоставен. След няколко години няма да личи къде минава. За репери ползвам брезичките, садени край него, същото са правили и нашите граничари да се ориентират при мъгла.

     Достигам върха, който се вижда от селото, един огромен чал, над който се извисява само Милевец. Двойната триангулачна маркировка на Милевец е моят сигурен репер. На едната пише вр. Милевец, на другата – вр. Самовильняк. Това наименование ми напомни като простащна за ника на един блогър,   който ми изтрясква минуси на постингите ми. В последно време се укри, дано да му е издребнял и да се е засрамил.

   От върха се отива на седловината Славчето, свързваща село Извор със село Ушите. В началото могъщият масив на Милевец, напомнящ ми за масива между хижите Грънчар и Рибни езера в Рила слиза леко към седловината Славчето, а малко под него работливите ръце на Асен Джокин са изградили заслон и са построили чешма. Продължих до мястото, от което започват пътеки към с. Милевци. То от тук изглежда красиво като в рая, но погледнато от самото него вече е съвсем различно. Горната му лахала е притисната до здушавене в долината на р. Милевска, чак долната, отдалечена на поне два км. от нея е вече на равно. От горе селото изглежда като във въртоп, но не е така – долината на реката е тясна, извива се и води до заблуждение дори „специалиста”. Селото има и трета махала, намираща се на място, за което бих казал, на кучето над опашката на високо наклонена но север място сред гора. Над нея има и резервоар за вода.

     Пътят от Босилеград до тук е 6 часа, за връщане ми остават три часа светло време. Но ще го оситура по сигурен път, по който не мога да се изгубя.

   Чао Милевец! Утре ще те покача от с. Милевци по мрачната долина. Там стой!!!

   

       

  




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Интересна е и Петата серия ...
03.12.2015 11:00
Ако не си ти, Коста, няма и да знаем, че ги има тези места, и в България, и в Сърбия.

Не на шега, добре си излъгал ченгето, но ти си идеалния водач за бежаци, и сирийски,и афганистански, и секакви други.

По-опитен, компетентен, хитър и храбър водач не може да се намери чак до Германия и Белгия.

Помисли си. Парите никога не са излишни. И за мен може да се намери препитание като помощник. Зная малко и афганистански - пущу.
цитирай
2. born - Добра идея, Санде ! Пиши ме и мен в ...
03.12.2015 19:43
Добра идея, Санде ! Пиши ме и мен в четата. Таман ставаме трима : войвода, четник и предател. Майтап.
Иначе: наистина ако не бе Коста, ннищо нямаше да знаем за тези места.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Освен теб има още един кандидат
03.12.2015 21:07
sande написа:
Ако не си ти, Коста, няма и да знаем, че ги има тези места, и в България, и в Сърбия.

Не на шега, добре си излъгал ченгето, но ти си идеалния водач за бежаци, и сирийски,и афганистански, и секакви други.



По-опитен, компетентен, хитър и храбър водач не може да се намери чак до Германия и Белгия.

Помисли си. Парите никога не са излишни. И за мен може да се намери препитание като помощник. Зная малко и афганистански - пущу.


за каналджия, но и двамата няма да издържите приемния - липсват Ви към 50 години подготовка за тази дейност. Не става...
цитирай
4. kvg55 - Добре че има истински туристи като ...
03.12.2015 23:14
Добре че има истински туристи като вас, които със слова и картинки приобщават мързеливите като нас към красотите на България.
Имах дядо, сериозен турист, който разказваше интересни случки от пътешествията си.
цитирай
5. born - Не си прав ! На младини бях титуляр в ...
03.12.2015 23:27
Не си прав ! На младини бях титуляр в тежкоатлетическата дисциплина "ядене и пиене до ..." И имах доста добри постижения. Издържливостта не е проблем за мен. Но си прав - за каналджия трябват специални умения. Явно. Ако направим екипа, мен може да ме вземете като бияч.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6963489
Постинги: 2980
Коментари: 7950
Гласове: 14819
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031