Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2015 12:27 - КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1502 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 02.12.2015 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                       КЮСТЕНДИЛСКИ  ЗАПИСКИ – 3

 

     Май с присъден ми фал започват Кюстендилските ми записки, но аз съм упорит, защото имам цел в блога, която съм си поставил сам – да опиша планините на България – а не задача ефбиайска или центровашка. Които са различни от мен като световъзприемане им припомням думите на пророк Есайя от Стария завет, които Брамс ползва в Немския си реквием.

     Продължавам Записките си с тяхната трета част, в която, както и в следващите за сега ще има само текст – ще описвам впечатленията си от този красив край, обречен на погибел още преди 96 гоодини, ще дам отправни точки за посещение из негови красиви места по планините и селата в тях, след това като отида в Америка ще публикувам и снимки. Нарочно избрах тази тема сега, защото вчера бе годишнина от позорния не само за нас Ньойски договор, но и за идиотите, които откъснаха жива плът от България, Англия 90% и Франция, 10%. Проклети да са тези идиоти, и тях ще ги постигне злото, което ни сториха.

   А сега – една ексурзия до Жеравино:

   Жеравино е най-западната точка на България. Селото се намира в долина между главното било на планината Бясна кобила и неин рид. Този рид разделя селото на две, но точно по него през 1919 г. идиотите прекарват наказателната граница и то бива разделено на две. Долно Жеравино остава в България, а Горно – в Западните покрайнини. Страничният рид, който се отделя от планината Бясна Кобила е много могъщ, от източната страна има доста подходящи за села места. Там се били селата Черешница, също разделено от границата, Гробанци, Ивановци, Чудинци. Написах били, защото днес има само останки от тях, те са напуснати от хората, а къщите обезскрапени, обездограмени. Макар и не място ще отбележа голямата ромоперация в село Шишковци, при която по нощите с кран бе вдигнат бронзовия паметник на Владимир Димитров Майстора. Две години след това в ромквартала на Кюстендил откриха в къща останали още непродадени парчета от него, нарязани с флекс. Така се гледа днес на този край, да се вземе каквото може от него и да се издаде на Отпадъци…

    Всички села високо в планината тук имат едно по-ниско село, служещо им за център, в което е ставала търговията /бартера/ на произведените стоки. Това средищно село за тези села /махали/ е Ломница. Това, което е останало от Ломница е гробището им, характерно както гробището на с. Завидовци за селото. В него има образци гробни кръстове, така различни тук от тези по Манастирище, на чиято територия е с. Завидовци. В Завидовци кръствете са от различен камък и в няколко изпълнения, по тях има дсаробългарски символи. Тук кръстовете са подобни независимо от големината им и са винаги от мрамор, такава форма кръстове на генцките майстори няма.

    Преминавайки по билото на този граничен рид аз посетих и упознах тези села. Най-близо до границата са Гробанци и Черешница, която е от двете страни на границата.

   От другата страна на билото на този рид няма удобни места за село, скатовете са стръмни и на места скалисти. В тази долина тече най-голямата река, спускаща се от планината Бясна кобила, наричана Голема или Тлъминска, започнала пътя си от красавеца вр. Църноок. По нея има пет села – Бистар, Долно и Горно Тлъмино и махала Караманска и Горно Жеравино. От Община Кюстендил са отпуснали средства и в с. Долно Тлъмино днес има построена прекрасна църква. Как не се намери един ром там, та й отмъкне с каруцата си камбаната й, се питам, когато я  посещавам.

    Жеравино е разположено на прекрасно място, според мен на 1100 м. н. в. Има прекрасни места за ливади, за ниви, за градини. От него са останали само няколко порутени къщи, но и училището и църквата, които са в центъра на селото. Селото не е разпръснато на махали, поради което децата да ходят дълго през зимата в снега и поради това помощна сграда за убежище на децата при лошо време тук няма. До него е църквата, доста голяма сграда, вече изоставена, но още не се руши. В двора на църквата е гробището на служителите в нея.

     Мястото е прекасно – една планинска заравненост - изворна област на рекичка, която ще се влее в пълноводната река Бистрица, идваща от Осоговската планина. Триетажна изоставена паянтова къща пред рухване навява тъга сред тази красота.

   От десния бряг на реката се намира страничния рид на планината Бясна кобила. Той е изпъстрен по това годишно време с всякакви цветове, а между дърветата стърчат скали с чудновата форма. Голяма красота е. От другата страна на реката е главното било на Бясна кобила, което се снижава и снижава,  за да додсигне до седловината при Гюешево, днес ГКПП за Македония. Ридът и билото се съвират в един връх, наречен Коркория. Той остава в Западните покрании, но е на около км. от границата. Върхът предлага много хубав изглед към Бясно кобила, Осоговската планина, Милевската планина, Конявската планина и Рила. Долу в ъгъл отново между същия рид и главното било на Бясна Кобила, но от другата страна на рида е Горното Жеравино. Докато нашето е напуснато тотално, в другото има живот – хора, домашни животни, кучета, пътища. Там не е вилняла сталинската колективизация, която прогони хората от родните им места и увреди генно децата им, родени по градовете. Най-красивото за мен, видно от вр. Коркоря е  вр. Църноок. Този красавец, висок почти колкото вр. Бясна кобила ми служи за ориентир по тези места. От където и да го погледнеш, той е все красив. Който е бил на него ии на вр. Стрешер сигурно има различен критерий за планинска красота от непосещавалите тези места.

    Макар да няма никакъв човек тук, пътищата са утъпкани, защото по тях преминават каналджиите с афганистанците, както тук наричат преселниците. До това място те достигат с автомобили, като пътят може да се ползва и от не високопроходими автомобили. Границата се преминава като се премести един трън, показващ къде преминаава граничната бразда. Прав впечатление, че пътят на места е поправян по съвсем  примитивен начин, да не затъне някоя кола с афганистанци, може би. Този път започва с отклонение от шосето към Гюешево за Гърляно, пресича ж. п. линията за Гюешево, през Долно село, минава през Бобешино и се прехвърля в Западните покрайнини. После слиза на метри след пункта Олтоманци в Западните покрайнини. Съдейки по изхвърлените останки от храна, тук трафикът на афаганистанците върви с пълна сила. Организираната престъпност, която храни политическите партии е винодна за това, тя работи още от 1990 г., ще пиша и за нея.

    Следващото село надолу по реката от Жеравино е Бобешино. То има кметство, но май-само сградата и знамето са останали от селото. И една чешма с неоткрадната канелка, която тече. Тук имаше гранична застава. Селото е разположено на страничния рид, идващ от Бясна Кобила, до самата граниица. Още има няколко обработваеми градиники, а овощните дървета са подобни на т. н. брадати смърчове, нападнати от мъхове, които растат по старото им тяло, изсмукват последните им сили и ги умират. Дърветата в градините тук вече са изцяло сиви, изсъхнали, тук и там се вижда по клонче с листа. Пътят, днес изоставен, води наагоре да поляната с църквата, гордостта на това село. Църквата е на самата граница и се твърди, че сърбите отместили малко границата, за да остане църквата у нас. Една престаряла баба Надя подържа църквата, в смисъл дава ключа на хола да я посетят. До църквата тя вече няма сили да отиде. Баба Надя твърдо остава в родното си място с намерение да си умре тук. Синът й носи храна, вода, идва много често да я проверява, не казвам защо.  Аз й занеох един плик с грозде, тук такове нещо не вирее. Ще публикувам снимки и с нея.

    Мястото на църквата е изключително обгледно. Точно срещу нея с цялото си величие се изправя вр. Църноок, висок почти 2000 м. На темето му има изграден триангулачен знак, какъвто има и на вр. Миливец, явно строени от първите картографи на България след Освобождението. От тук върхът е осебон величествен, защото гр.ледната точка е на доста високо място.

   Днес покрай църквата минава канал за афганистанци. Каналите са три качества – по едните само возят с автомообили, по друуги возят и се ходи, по трети се ходи само пеша, като се нощува и по горите. Има и друг вариант, каналджията води до някъде, показва репер – специфичен връх, седловина, която трябва да достигнат афганистанците и ги оставя. От там ги поема следващия от брънката олганизирана престъпност каналджия. Свдетество за придвижванията са останките от огньове и от опаковки на храна. А също и на много найлони, с които афганистанците завиват главите си при студ или дъжд. Жалка картина, ав видях такава група над Власиинска округлица, ще я опиша. Видях и други групи, всичките бяха в тях бяха млади мъже между 20 и 30 години с излъчване на крадеци и пияници. Каналджиите, явно добре дапознати с района водят афганистанците до църдквата и от там ги предават на колегите си каналджии в Западните покрайнини. Но не преминават по шосето да църквата, защото пътят е по-дълъг, а покрай къщатаа на баба Надя, която е в един дол под църквата. Явно са отлично запознати с маршрутите, които ползват. И аз се запознах, но да можеше да се запознае с тях и родната полиция, която ни пази. Бабата вече не може и да ги усети, защото недочува, а вълци изядоха кучетата й. Но от тяхното придвижване нагоре пътеката от къщата на бабата до църквата е отлично разработена, има орязани висящи над нея шипки.

    По билото на рида, на който е църкватаа минава границата. Благоприятно за села е от двете й страни, като махалите в Западните покрайнини още са живи и градините са обработени преди зимата. Наблизо на изток се виждат останките от с. Черешница у нас и в Западните покрайнини. От Бобешино само една малка махала е останала зад наказателната граница, а от с. Череешница – преобладааващата част. Един прекрасен рид, успореден на този, който споменах няколко пъти крие село Гробанци зад него.

    От село Жеравиино до Гюешево по главното било на Бясна кобла, което все слиза и слиза, но е неудобно за обитаване и оот двете си страни ,има само едно село, Коприва. В училището на това село имаше лудница за тихи луди, но тя бе закрита и лудите прехвърлени по Софийско. В една две къщи се вижда движение, там живеят постоянно или времено хора. В Бобещино видях само един човек, младеж, живеещ там, той гледа животни. И бабата под църкватаа. Други хора тук няма, може би идват временно през лятто.

    В долинаата на рекат и близо до ж. п. линията има едно не съвсем напуснато  село, Долно село. В него /се/ заселват ромовее от град Кюстендил. Какво са направили тези ромове по изоставените къщи и градини, трябва човек да види. Мисля, тези ромове са тук сас задача и тази задача трябва да е свързана с трафика през границата. Те всичките като ги приближавам реагират по един начин - обръщат се с гъзъ си към мен и чакат да отмина. Инструктирал ги е някой да застават така може би и да се услушват за парола, даваща им сигнал какво да правят нататък. Опциите не са много, евентуално да разквартируват афганистаци тук и там докатоо ги предадат на следващия от веригата, оттатък границата.

   Този район е типичен за упражняване по нега на селски и нископланински туризъм. Най-краасив е маршрутът по билото на страничния рид на Бясна кобила, преминаваащ над с. Гробанци. Скоро не съм преминаавал, но някога имаше шосе, успоредно на рида, минаващо малко под него. От шосето се разкриват много красиви гредки към Милеевец и Бясна кобила, но и към цялото Кюстендилско поле и загражсдащитее го планини. Ако преходът горе по нашето щосе вече е нъвзоможен, има опции. Едната е да се ползва шосето от другата страна на граничната бразда, сърблите си го  подържат, както и маркировките. То достига до Гюешево, където границата става тройна. В сръбско може да се влиза без пробблеми, но в македонско не, защото те не са нормални. При нас пътищата покрай браздата, пирамидите, те са заебани. Има и втори вариант – достигат се точки от билото на рида, където то е голо от към селата под него, като колата се оставя в с. Ломница. Този рид се достига до с. Жеравиино и под остър ъгъл продължава в посока Гюешево.

   Този район не е популярен с туристически дестинации, със свети места, с хижи или почивни станции. Тук цари дивотия, той е обречен след прокарването на наказатеелната граница на смърт, а за ускоряването й допринесоха коективицицията по стаински тип, после построяването на брежневския клен от 1976 г, който капсулира хората зад мрежите и мутродемокрациятаа след 1989 г, зад чиято фасада разцъфна организираната престъпност и грабежа на държавата. Сега този район представлява вакум. Той е обизлюден и никакви българи вече няма да се върнат да живеят там. От тук и опастността да го заселят преселници от типа „афганистанци”. От другата страна на границатаа вече има такива апетити от страна на албанците, но сърбите се страхуват от тях, защото те ще си направят местно самоуправление, после държава, а ромовеете единственото което могат да направят е да оползотворваят отпадъците и да се борят за правата си – да ги храни държавата, защото са безработни, неграмотни, социално слаби, многодетни, дисккриминирани… И те имат права обаче. Крайно време е и сърблите като нас да осъзнаят това и да започнат да ги хранят. Помощи требе за тях от бюджета, с всяка измината година по-всеобхватни и в по-големи обеми.

    Красотата на този край е забелжителна и да се посети и упознае си заслужава. Преминавайки през 1991 г. горе по високото, аз проявих интерес към този край , върнах се, упознах го и го обикнах. Затова и го описвам, дано и други да прояват интерес към него. Ако аз съм последният посетител тук, ще ми бъде много тъжно…

     Послепис:

  

     Яко го закъсах за туристически принадлежности, защото предпочитаните от мен вече не се произвеждат. Имам нужда от анорак, като уточнявам, че съм висок 173 см и тежа 76 кг. И по-голям ще ми стане, по-малък – не. Със сегашния ми изпокъсан от тръните анорак ме считат за престъпник и чак когато заговорят с мен разбират, че никакъв престъпник не съм, а висока топка. Трябва да попроменя външния си вид.

     Имам нужда и от малка туристическа  раничка тип еднодневка, каквито имаше някога по времето на соца – с две странични джобчета за шишета с вода, вътре с две прегради и отпред с малко джобче за неща, които да не могат да изпаднат и да се загубят, напр. ключове.

     И двете вещи трябва да са от брезент, нямо по-добри материали за планината от него.

   

    Аз вече придобих елементарни познания по програмиране и поради това реших да отправя апела се не към който и да е от блога, макар веднаж да получих подарък часовник, който се навива и не го пазя от дъжда,  а към определени лица. Въведох изискване програмата да ми извади блогърите, които имат по-голямо желание от мен да ходят по планините, но нямат с кого или се страхуват. В мотивите, приложени към списъка се изтъква, че тези хора със сигурност са си купили разни туристически потреби, за които по-късно са преценили ще са им непотребни и с радост ще ги подарят, за да разчистят гардеробите си от тях.

 

     Въвеждам и премия за дарителите:

     За анорак от благодарност водя дарителя на Гребен планина.

     За еднодневка посещението ще е до Бялата вода на Витоша.

 

     Ето и списъкат с потенциалните дарители на тези две изключително потребни вещи, който ми предложи програмата ми:

 

valben

legna

psihiater

kretenka

apostapostoloff

bubolina111

rustam

ferhunde

zaw12929

latestnews

stefan3055
dolce
1997

gindev
ok3223
chavdar01
nagodi62

xodjov

besistena
freeoldmen

laverka

alibaba

alibaba1

alibaba2

alibaba3

alibaba4

dlibaba5

pronstitutka

lafka

tikvo1

tikvo2

tikvo3

tikvo4

nadvodni

pantaleev

saanikii

kbalenc

kunkata

alija

vencivaleri1951

huyedar

blondinkas4uk09

bgzdrave

telefonka

jotovava

ladyboy

theeconomist

bryunetkasfalos

stih

closetka

injir
lyubomircholakov
vdp

f873

idiotka

deta7

kolevm38

iliaganchev

varg1
kostadin
blackpredator

fekalftori
rumen221

ponicka

klosetka

bojinkata

chara

jelesov

pravoisvoboda

dokumentalni

nikikm

emanuilova

klasovosaznanie

appen13

fascindoo

zahariada

joysii

psixiater

kostas

pol4i

paravankofivan1

rosatta

nikyniky

selskamutra

eveal

nivela

shao22

trubadur

ankavesnika

appen13

pando

jivko1128

lyubomiriholakov

pin

pin1

nomeredno

kolorado

stela55

allyally

serbeskyuchek

zlik

badgo

zlatko1

totkata1

totkata2

totkata3

lydislydis

olive

kvg55

aip55

pantaleev

budha2

hodjov

seddamseddmi

budha3

podvodni

nicolaigatzev

kenefski

kyuvliev

kushel

 

    

 

 




Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Коста Иванов - "самотният бегач на дълги разстояния"! Самотният турист.
28.11.2015 17:26
Горски пътник. Единствен и сам.

Няма, Коста, никой да мине по този път, по който ти си минал и описал.

Останалите българи си имат други грижи, дертове.

И родените по тези места, и те нямат да се върнат, по емоционални и други причини.
Жалко. И тъжно.

Днес гледах предаването "Без багаж" по една от телевизите. Разкошен репортаж от Индонезия. Животът там - навсякъде - кипи. Шарения, весели хора, носи се апетитна миризма от стотиците скари и маси, затрупани с местни специалитети

Безкраен панаир и празник. Всичките ядат и пият.

Освен топъл климат и океански бриз - друго няма.

Ние прокълнати ли сме?
цитирай
2. sever - Прекрасен е Кюстендилският край - ...
29.11.2015 16:00
Прекрасен е Кюстендилският край - райски кът и Овощната градина на България. Когато си го представя пред мен изплува аромат на ябълка Белфльор и зимна круша, на божури и бели праскови, на череши Бинк, на памид и маврут, от които дядовците правят вино. Плодородни земи, чисти реки и китни селца със сърцати хора. Планински въздух и страхотни сънища.
А най-хубавото е, че има села, които възкръсват и много хора си купуват там селски къщи, а земите се комасират и отново се превръщат в овощни градини.
Огромните букови и др. гори на Осоговската планина са мистични и много красиви.
Не знам дали си ходил до Двете реки, Трите буки, Памука, Хисарлъка /крепостта от 4-5 век/ и манастира "Св. Лука", но се надявам, че си, защото това е най-красивия край в околността.
За Кадин мост и Асклепионът на Пауталия от 2-3 век с водолечебница, заемаща 3000 кв.м с минералните извори сме говорили и друг път.
Красиви са Емфиеджиевата къща, къщата-музей на Ильо войвода, къщата музей на "Димитър Пешев", Прокопиевата къща, Майорската и Лекарската къщи и средновековната църква "Св. Георги", както и "Успение Богородично" и "Св. Димитър". Красива е и паралията с кафенета и вековни дървета. Да не пропусна и Пирговата кула.
Красив край, който се оживява сериозно напоследък поради близостта му с планината, със столицата и факта, че е само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската. Да не пропускаме и галерията на Владимир Димитров Майстора. :)))
Както и резурватите и защитените местности и територии:
- резерват "Църна река";
- Вековна букова гора – с. Граница, община Кюстендил
Природни забележителности:
- Група дървета секвоя, с. Богослов, община Кюстендил
- Корията, с. Добри дол, община Трекляно
- Водопад "Скакавица", землище на с. Полска скакавица, община Кюстендил
- "Земенски скали", землище на с. Полска скакавица, община Кюстендил, рисувани от десетки художници, както и Скакавишкия водопад.
- Каньон Шегава – природна забележителност - каньонът на пресъхващата река.
Хубав град с хубави хора!
цитирай
3. planinitenabulgaria - На блогъра СЕВЕР:
29.11.2015 19:48
Познати са ми тези неща, но има и още нещо, тъжно и комично:
Мутра пожелала да купи банята в Невестино, но конкурентна мутра я гръмнала. После гръмнали конкурентната мутро и се стигнало до там, че мутрите вече не смеят да искат да купят банята, а изчакват. А банята и изворите там отдавна са подготвени за продажба, в смисъл докарани са до разруха, за да ги оценят на стойност един лв. плюс задълженията им за ток и вода...
И още една забележителност има Кюстендилско.
Близо до отклонението за с. Скрино има един камък, на брега на Струма, който е граничен в пълния смисъл на думата, вътрешна граница. За този камък хората казваха преди години: От тук нагоре е Васил Илиев, надолу е Чомбето. И коментираха делата им:
Васил Илиев гръмна Крокодила, Чомбето изпра парите на политбюро в банката си във Виена. Но нищо не е същото. Има още един гръмнат, че ии повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031