Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2015 19:54 - ОТНОВО НА МАЛАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 984 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 НА  МАЛАТА  ПЛАНИНА

    Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 
За очите — красни, дивни гледки,
за душата — шир, възторзи живи,
за поета — вдъхновенья редки
имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

 

   /Иван Вазов, от стихосбирката „Скитнишки песни”/

 

       Едва днес успях да отида на планина след дълга разлъка с нея. Късметът ми излезе на Малата планина. Тя е една от възлюбените от мен и я считам за една от красавиците на страната ни. Макар и да носи името Мала, тя не е никак малка -  площта й е поне три пъти по-голяма от тази на Витоша. Малата планина има граници от Курило до Своге по река Искър, след това по река Искрецка до седловината Бучин проход, след прохода границата й следва долината на р. Нишава до Калотина. От Калотина на изток планината е разположена  северно от сухата долина между Калотина и Драгоман, след се въздига от  Сливнишкото поле и отново достига Курило. Много голяма площ! В понятието Мала планина влизат още няколко по-малки планини, част от нея, и те много интересни – Чепън планина, успоредната на него Въртоп планина, която започва от седловината  над с. Понор и достига до котловинно поле зад планината Три уши, самата планина Три уши, която се вижда като се пътува покрай  гр. Сливница, а също и най-високата планина Косматица, наричана още Свогенска, чиито първенец достига 1400 м. н. в.

   Релефът на тази планина е много сложен като орография, което предопределя възможности за изгубване из нея. Погледната тази планина напр. от с. Чибаовци тя наподобява на развълнуван океан. Планината е била населена от дълбока древност с животновъди, защото е създадена от Бог да се живее в нея. Тя не е висока, но въпреки това в нея има много пасища, гори, места за градинии и ниви. Най голямото населено място в нея е бил комплекса от мегамахали с център долината на р. Дълбочица, наречен Церецел, според други хора – Сересел. Площта, на която са разпростряни тези села съперничи на площта на София в рамките на Окооловръстния път. След построяването на ж. п. линията мегакомплексът от махали Церецел се разделя и от него се образуват нови села и градове покрай ж. п. линията – Своге, Томпсън, Реброво, Луково, Владо Тричков и др. но също и в Софийското поле - Кътина, Балша и др. Селата Градец и Царичина също са принадлежали някога териториално към Церецел. Чак от седловинатаа Бучин проход е започвало Годечко.

   Твърде различна е природата на Малата планина. В нея има изобилстващи от вода райони, но има и такива, в които водата е малко и е под земята. Там хората са си направили кладенци. Скалите в източната част на Малата планина са тип лиска – нездрави, цепещи се на пластини и плочи скали, в западната част скалите стават карстови. Това определя и растителността в плаината, характелна с голямото си разнообразие.

    Съседна на планината Манастирище, Малата планина също е била християнски култов център. Най-същественият манастирски комплекс в нея считам, че е бил над с. Дреноово, където има много оброци и останки от манастирска стена с дължина около 2 км. Оброците в този район са към 20, като  каменните им кръстове-шедьоври са преобладаващо  зад рида на планината, на който е разположено село Дреново.

   Въвждам едно уточнение:

   Когатоо Вазов е писал това стихотворение се е считало, че Малата планина е цялата част на Балкана на запад от Искърския пролом до Петрохан. Това определение е неточно, защото планината е много сложна като релеф. Това мога да го кажа от позицията си на човек, отлично започнат с тази част на планината. Стихотворението на Вазов е вдъхновено от красивити околности на  село Зеселе, от което скача водопаът  Скакля.

   Аз имам доста постинги с много снимки в тях за Малата планина. За туристически изяви тази планина е отлична, неподходяща е само през летните горещини. За зимата е абсолютно подходяща, защото винаги има пробити пътища в снеговете заради живущите там все още хора, за контрабандната дейност на ловци и дърводобвиници и поради други причини, които съм описвал.

    Софийската планина се състои от две части – Мала и  Голема планина. Големата планина е по-скоро география, защото тя е висока и не става за обитаване както Малата. Тя някак много от високо тръгва, от рид, започващ от Мургаш, който се разделя и разширява, за да стигне от Курило до Реброво. Тя обаче е по-подходяща за туристите през летните горещини. И тя като сестрицата си Мала планина е доста трудна за ориентиране. Трябват години упознаване, за да можеш погледната от някой връх да определиш дяловете й, да си начертаеш маршрут за разхока и прибиране. И за двете планини обаче важи правилото, че при лоша видимост изгубване е твърде вероятно, а през зимата те могат да бъдат посещавани само от туристи, добре запознати с тях.

    Чудя се на туристите, които посещават предимно едва ли не само Витоша. Какво ще видят тези туристи от платото на Витоша, като не са упознали околните планини. От Черни връх се вижда билото на Балкана от вр. Амбарица до вр. Мииджур, виждат се Руй планина, Бясна кобила. Добрият турист може да посещава само една планина толкоз, колкото дон Джовани да ходи само с една жена…

    Днес денят бе Божий подарък за мен. Започвайки от с. Кътина, аз се изкачих на билото на Малата планина до мястото, където има оброчен кръст. След това все по билото на Мала планина през седловината с църквата на с. Церецел достигнах друга важна седловина, тази, която се пресича от Балша за Искрец. По този маршрут има два прекрасни оброчни кръста, единият при църквата на Церецел и вторият под една огромна круша в ляво от пътя, където има отклонение за Царичина и за Балша. След седловината, която споменах се придвижих по билото на Косматица с намерение да слеза в Своге, но небето се избистри, времето се стопли, стана много красиво и продължих по това било в посока Томпсън. Още веднаж се отклоних и слязох по стар път до спирка Орлин през прекрасна букова гора.

   Денят ми предложи комбинация от мъгла, която се стелеше по разните скатове. Минавах и през мъглата, над мен имаше облаци. Скатовете на планината бяха като пъстроцветни килими предиимно в кафяво от дъбовите гори, които тук преобладават и в зелено, от боровите гори. Достигайки най-високото място изчезнаха и облациите, за да имам възможност да се насладя на Понора, на Чукавата и Издремец, на развълнуваното море от върхове  Мала планина в посока към Софийското поле.

   Този постинг не пиша с цел да бъде пътеводител. Искам с него да посоча опциите за туристите, ако те наистина са такива, които им предлага само Малата планина. Аз се стремя с каквото и да се занимавам, да го превърна /за мен/ в творческа дейност. Тогава то ми носи радост. Седмица преди да замина за пореден път за Америка получих този нестандартен, но дълбоко вълнуващ ме подарък – аз сред любима моя планина при хублаава време.

    Благодаря за този Божий подарък!

 




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - А за нас - подарък от Коста Иванов!
27.11.2015 15:15
Умлекателно разказано, живо, образно, с познаване на планината и особеностите й.

И за хората Тези, които са тук, и тези, които ги няма.

Талантливо.

Благодаря, Коста, за този подарък!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5851304
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930