Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2015 23:19 - ТАБEЛКАТА, КОЯТО НЕ МОГА ДА ПРЕЖАЛЯ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1924 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      ТАБЕЛАТА ОТ ОГРАДАТА НА  МАНАСТИРА „УСПЕНИЕ    

          БОГОРОДИЧНО, КОЯТО ДРУГИ СВИХА ПРЕДИ МЕН…

 

    Този манастир се намира малко след Софийското село Елешница на отклонение от стария път от София за Витиня. Твърди се, че в горите над манастира се е подвизавала пdртизанката Йорданка Николова, където е била и убита от ловна дружина. В нейна памет над с. Елешница, има красив паметник. Добре, че не е от бронз или джелезо, щеше да отиде за скрап. Вероятно е дело на същия майстор, изработил и паметника на Дичо Петров. Евалла!!! Само две неща ще отбележа за Йорданка Николова. Трънските партизани я причисляват към техния отряд, а фамилното си име й след брак в затвора за Георги Чанков тя променя на Чанкова. Георги Чанков обаче не се е оказал добър другар и поради това следсмъртно сменят отново името на Йорданка - тя пак става Николова. Няма да носи името на враг с партиен билет, я. И още една промяна – след 1944 г. с. Елешница става с. Йорданкино, а след 1989 г. отново Елешница. Ако троловете на Путин ни върнат към него, нека някой да познае как ще променят името му.

    Манастирът нямаше как да бъде посещаван с коли преди 1989 г, защото малко преди него е Обектът. Това е военно поделение, за което половината хора казват, че там има силоз с ракета, другата половина – че там е бункер. Аз вярвам на втората версия. Според мен там има бункер с всичко необходимо при атомна война. На отклронението от стария път за манастира Елешница имаше знак забранено влизането. Аз обаче посещавах манастира, слизайки по стария път за говедата на селото, който минава покрай манастира. Един от най-големите говедарници по Мургащ беше над селото, под изворите на река Елешница. Всичко окрадоха от него, защото бе с желязна конструкция. Някога манастирът беше много зле, сега е пооправен благодарение на финасова помощ от БТК. Мястото му обаче е много усойно – затворено за светлината от две страни и с река под него. Не познавам друг манастир на такова „сакато” място.

     Табела от мрамор указваше, че през 1944 г. манастирът е превзет от отряда Чавдар. Специално отбелязвам, че това е женски манастир. Табелата бе с малки размери, примерно 50/30 см и се крепеше на магия. Много преди 1989 г. мислех да я свия, но не посмях. Няколко пъти обаче изчезвах от кола знака, че влизането по тази улица /за манастира/ е забранено.

    Дни след падането на Тошо отидах да свия табелата, но нея я нямаше. Човек от манастира каза, че преди дни тя била свалена от военен от Обекта. Само не експлоадирах от яд…

    На табелата пишеше, че манастирът е презвет от чавдари, но ето разказ на селянин от Елешница какво точно се е случило тогава:

    През 1944 г. в манастира влизат партизани, извеждат кравата на монахините от обара, колят я, разфасоват я и започват да я пекат. Тогава не е имало телеофни както сега, но дете оставя говедата и изтичва до селото да каже какво става в манастира. Полицията отива и напада партизаните, които побягват, но най-младото момче от кандидатите да ядат печена крава от Требич е убито. В селото му има паметник за него, името му не помня. Другите партизани успяват да избягат. Кравата е недопечена, нищо от нея не е изядено. На табелата пишеше само за въведението – превземането на женския манастир от партизаните от торяд Чавдар. Не се споменаваше дори за убития партизанин, камо ли за недопечената крава.

    На мястото на табелата, която не успях да свия днес има здраво залепени две с историята на манастира. И те са неточни, с правописни грешки и недоправени. А за манастира се грижи един човек, който е вярващ и явно там е намерил мястото си.

    В изкопана до единия ъгъл на зида на църквата плоча е написано, че тя е построена в края на ХV век, когато турците вече владеят България. Градежът явно е станал тайно от турците и църквата има две бойници. Църквата е строена според мен на два пъти, като лявата част е по-стара. В нея има оригинални предмети като каменни съдове, ползвани при кръщаване, има оригинални стенописи, икони. Вандали наскоро са влизали в църквата и са повредили един стенопис, от тогава тя е заключена.

    Достъпът до манастира вече е труден заради изоставения път от Елешница за Витиня. Толкова красив е той! Минава покрай селата Потоп и Черек, пускайки разклонения към Мургаш – прекрасното Жерковско дере, което излиза под Мургащ и към Чурекското дере, с най-голямо разнообразие на дивеч в района. Елените бяха повече от свините, но мутри ги изчезнаха от тези места. Имаше благородни елени, други им казваха хлопатари, големи калкото коне. По Чурекско имаше развъдници за най-първите, както Стакевци бе за Агент Гоце. Мрежите са паднали по земята, триметровите бетонни колове стърчат неприбрани, защото са много тежки.

   Още една забележителност има в този район. По Чурекското дере ако се достигне билото на Балкана и се тръгне към Витиня в ляво има паметник на партизани, превзели фашистка мандра на това място. Само че манднрата е била далеч, далеч в страни. Тук са изяли кашкавала, казват иронично хората, запознати с мястото на мандрата…

   Ето и няколко снимки от манастира и околностите му:


image


image



image

                                                Манастирът в миналото

image

                                        Възстановена сграда на манастира.

image

                        Камбанарията до църквата

image

                                      Жилищната сграда на манастира

image

                                                    Манастирският котарак

image

                                                      Църквата на манастира

image

                                                    Манастриският зид

image



image

                                                  Църквата в манастира

image

Още една жертва на комунизЪма. Не на фашизЪма, мисля. Какъвто е и Вапцаров.

image



image

Покритата чешма в памет на Йорданка Николова. От този край има много партизани. От тук произлиза и Александър Цветков, когото изпращали да убива по поръчка.

image

                 Паркът над с. Елешница, носещ името на Йорданка Николова


 




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ard - Благодаря за снимките и разказа
18.09.2015 17:48
Манастирът в момента обитаем ли е? Още ли е женски манастир?
Жилищната сграда има малко занемарен вид, затова питам.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Манастирът има постоянен пазач, който се грижи за него.
18.09.2015 18:16
ard написа:
Манастирът в момента обитаем ли е? Още ли е женски манастир?
Жилищната сграда има малко занемарен вид, затова питам.


Той живее там постоянно, има си животни и не може да се отлъчи от тях. При него е ключът на църквата - по което и време зда се отиде, той е там.
А монахините ги няма от доста години. Но не от времето, когато им откраднаха краваата, после починаха и други не дойдоха на тяхното място. Манастирът веече не е към Свития синод.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5915225
Постинги: 2618
Коментари: 6326
Гласове: 13636
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031