СПОМЕН ОТ ЕДНО ПОСЕЩЕНИЕ НА КРЪСТОВАТА ГОРА

 

   Днес е Кръстовден и отново си спомних за едно преживяване на Кръстовата гора, което имах преди много, много години.

    Водех туристическа група през късна есен, между която имаше и деца. Постихме няколко интересни места около Марциганица, последният преход трябваше да бъде към Кръстовата гора. Тогава там нямаше сегашната църква и парклиси, беше само старата църквичка със сградата за нощуване до нея. Трябваше да минем от прохода Инкая покрай Караджовия камък до Кръстовата гова. Времето обаче се развали, заваля сняг. Колебаех се да се върнем ли или да продължим и срещу нас – един човек. Да срещнеш тук човек вероятността е почти нулева. Той ни каза, че времето се разваля, покрай Караджовия камък е опасно да са върви, да се върнем до с. Мостово и от там нагоре. Послушахме го, достигнахме до с. Мостово, денят напредна много. Тръгнахме от там, аз пяк бях разколебан – да продължим ли и ли да се върнем. И срещу нас – две момчета, слизащи от Кръстов връх. Те казаха:Сследвайте нашите стъпки за да не се загубите, слизаме от Кръстовата гора. Без проблеми се изкачихме при наличието на такава маркировка. От къщичката се показа една баба, която момчетата бяха извели до горе, която ни чу, излезе на стълбите и каза: Защо толкова се забавихте, от кога ви чакам? И каза, че сънувала, че трябва да отиде на Кръстовръх и да посрещне гладни и премръзнали хора, които ще дойдат. Беше сварила бобена чорба, печката гореше. След като опитахме чорбата й тя ни въведе в цървата за да ни попее. През нощта пак се погрижи за нас, като ни предпаази от плъховете. В капачки от буркани тя сипа олио и каза, че като пийнат олио плъховете стават кротки и спят.

   На другия ден тя отново ни свари бобена чорба, за да е топла, попя ни и ни изпрати по живо, по здраво.

   Честит Кръстовден!

и то към свещено място!
Приятно ми е когато чета за такива едни –земни чудеса! И то от първа ръка-достоверни! Познат ми е района и си представям ситуацията, трудна, но когато Господ помага, всичко е преудолимо.

около 5 от нас- вече не помня точно колко - останаха в х. Бунтовна. Интересното в случая е, че аз често си спомням за тази случка, а другите си спомнят само ако им припомня факти от пътуването. И не отдават голямо значение на случилото се:
Среща със самотен човек сред снега, който стоеше, а не вървеше, подчертавам това. Като да чакаше нас. Ликът му и сега е пред мен.
Среща с двете момчета, които ни бяха направили пътека и ни казаха да вървим по нея до Кръстовръх,
Бабата, която се зарадва като ни видя и се бе приготвила да ни посрещне, защото така повелявал сънят й.
Тръпки ме побиват, защото всичко това не е случайно, тук има Божия намеса. Една добра сила ни отклони от опасния път и ни насочи по проправения за нас, това е обяснението ми за случилото се тогава.