КАКВО?  АЛПИТЕ ЛИ? 

   Разходката в картини е от поляната Деяна войвода до седловината между върховете Вражата глава и Трите чуки. Това е кръстопътно място за много римски пътища, които през тази седловина пресичат Балкана. Тук се вливат всякакви типове римски пътища, като се започне от стратегическите, широки 80 см. до маигисталите им от онова време, широки 250 см. Това историческо богатство трябва да се запази,, но преди това трябва да се осъзнае. Проблем е, че и почти никой не го познава и понятие си няма какво е това.
    Маршрутът преминава под Трите кукли, връх на красотата на кукленските комплекси тук. Изпод Куклите извират три реки, които след кратък път по неголям наклон и през алпийски поляни се спускат към Чипровската река. Под Трите кукли имаше соцгранична застава, построена разбира се с камъни от римския път. Същият този път се устремява по северния скат на Балкана, преминавайки през различни алпийски пояси - със смърчова гора, с морени, с алпийски храсти, със скали, пресичат се лавинни улеи. Ползва се римският път, който идва от с. Копиловци. Според мен горе на билото е имало нещо като околовръстен римски път, останки от който има в двете посоки от Петрохан, но не съм намерил убедителни доказателства за него.
   Малко преди билото римският път се събира с още един, идващ о Чипровци, но далеч по-скромен. Като изпълнение обаче той е връх! Запазени са участъци, които компенсират наклона на алпийските ливади. От този път са взети камъни за строежа на постовете, изградени след 1919 г, когато влиза в сила Ньойския договор. В този постинг ще покажа как един срещу друг са били нашия и сръбския пост, къде са построени, като пояснявам, че само при Хайдушкия връх климатът в Балкана е по-зъл от тук. Описанието продължавам под картините.



              Рекичка, идваща от Трите кукли
 


                   Лавинна долина и долина на река

 

До поляната Деяна войвода все още има път, но скоро вече няма да е проходим.

 
Следват снимки на чуки. Тук те се конкурират с куклите, които са по-скромни като размери, но не по-малко страшни и красиви.



                                          Скални кукли
 

 
                                             Долу - кукли, по билото - чуки


 
                                                  А това са кукли


 
             Трите кукли от нестандартен ъгъл, доста различни изглеждат.


 
В това се превръщат някогашните пасища. Тук вече няма и една овца. То Ньойски договори ли не бяха, ВСВ, комунизъм, клеонове, граници - ето резултаът от простотиите.
 

Тази местнвос се нарича Бабуните. Представлява села с мравчи къщи. В цяла България пчелите и мравките загиват, но тук се плодят без проблеми.
 






Римският път скоро ще ме изведе на билото на Балкана.







Тази и следващите три снимки са от района на връх Вражата глава. Това е много важен връх в Балкана, осъзнат казус още от римляните. От него на запад започва един могъщ страничен рид, голям колкото пет Витоши, който навлиза в Западните покрайнини. Измежду него и Копрените пък извиира най-дивната Балканска река въобще, Дойкинската.


















                                           Почти на билото съм!



Където няма поточета има такива водопои. Господ се грижи за животните тук. Имам подозрения защо са строени и толкоз римски пътища тук - за да мога да се придвижвам сбободно по тях.Друг турист тук не съм срещал, а самоо диви животни. Уважаваме се взаимно и не се нападаме.





 
Изветрени скали, смърчове, хвойна - свидетелство че тук климатът е много зъл.



Това е подзид на римски път, който днес си избрах за прехода. Те са толкова много, че имам десетки опции и в този район винаги се колебавам по кой да поема.



Горе е билото на планината, стръмните участъци почти винаги са на север.



                              Ограда за овцета на овчар от Чипровци?



Като чуя за някого, че е издържлив като смърч си представям нещо подобно. Уникално дърво е смърча, единствено газовете от автомобилите и сушата могат да го уморат.



                                                       Българският пост



Сръбският пост, отдалечен на около 250 м. от българския и находящ се на връх над него. При тези свдирепи условия тук са пазели войници. Постоветее тук са така характерни за Балкана, както римските пътища. Има постове архитектурни паметници, тип суха зидария, но между камъните не може да влезе бръснарко ножче. И от двете страни постовете са строени от български майстори. Идиотите - така са изисквали британските интереси - разделят балгарите в този планински регион на две, като едната половиина придават към чужда държава, където те остават заточени в собствените им имоти. Турция си реши въпроса с Гърция през годините 1919/22, ние дори и не го повдигаме. А президентът ни в реч окачестви нашите територии там като Западни Балкани. Има хора обаче г/н президент, запознати с този казус. Не само Иван Николов, Зднека Тодоорова, но и такива като мен. Не родени тук, но пък познаващи отлично т. н. Западни Балкани.

Отново красота след красота ! Поздрави.