С посвещение на г/жа Аделина и пожелание да остовят
                             музиката за седмица с Веми и да посетят тези места: 


   Този маршрут е един от най-красивите в Западния Балкан. Той започва от хижа Копрен, минава покрай един водопад, оставащ на половин час в страни от него по стратегически римски път, после излиза на рида, който разделя селата Копиловци и Чипровци и достига поляната Деяна войвода. Продължението ще поместя в следващ постинг. По него е построен един от най-широките римски пътища, които достигат седловината между върховете Трите чуки и Вражата глава. Като се прехвърли пътят от другата страна е не по-малко красиво.
   Маршрутът ползва трасе на римски път, което се съединява с трасето на стратегическия римски път, минаващ покрай водопада Големия скок, после предлага изглед към склоновета на масива Копрен към Копиловци и към самия масив, също и към Трите чуки, след което като за подготовка за следващата красота - поляната Деяна Войвода - прави няколко серпантини. Поляната е прекрасно място. Тя предлага изглед към Трите чуки, към масива на Копрен под остър ъгъл, към голяма част от Северна България, състояща се от разлати планини. Пояснявам, че т. н. Белоградчишка планина е част от Светиниколската планина, едно ребро на Западния Балкан между долините на реките Стакевска и Салашка. В сравнение с Балкана големината на Белоградчишката му част е колкото една шушка. Описанията ще продължа с текст към снимките.
   Съжалявам, че не съм някоя популярна личност, към която да има обществен интерес по някакав линия и поради това повече хора да отворят блога ми и да се запознаят с тези красоти. Много ми се иска да започнат да бъдат посещавани тези места, защото тук природата в голяма част от планината е такава, каквато е създадена от Първотвореца.  Една от най-притегателните за мен страни на природата са нейната неподправеност от хората, или казано с друга дума, дивотия. Причините за непознаването на този край е точно това, дивотията му, но има и други, защото той се явява в ъгъла на България, а също, че хората стават все по-статични, дебели трудноподвижни. Ще им дам за пример мен - на 71 имам възможност да изминавам до 40 км. на ден или до 14 часа. Това е благодарение на това, че винаги съм се движил. 
   Приятна разходка на тези, които може и да отворят блога ми. Едва ли друг  турист има публикувани толкова много и толкова красиви снимки от планините на България. Целта на моя блог е да опиша България и да оставя тези описания на идващото поколението, ако то стане нормално за  разлика от сегашното. Да знае къде природата ни е красива и да я посещава. Тя се отблагодарява не само с чист въздус и прясна вода, но на някои дава сили и дъхновение.




                                   Долината на реката с водопада Големия скок


 
                                              Западнобалкански красоти


 

 


                                                                     Трите чуки

  
                                                     Западнобалкански страхотии

    




                                                                 Каменна кукла


 
       Сладуранка, бяга да си запази живота. Никога не съм посягал на животинче!

 
          По римската магистрала от с. Копиловци до с. Дойкинци

 

Кучето на Сталин. Сталин е бивш много голям шеф в полицията
на Монтана, сега пенсиониран, много честен човек. И готен.

 





                                 Друга скална кукла

 

До ри и аз ползвам римси пътища, иска за ми каже кучката на Сталин.


 



 
                             От снимкатахсе вижда, че все по-високо се изкачвам.
     


Аз съм бил на тези две чуки! Качвал съм им се отпред, от към България и отзад от към Западните покрайнини. Едно и също е преживяването, велико.


 
                                      Още малко и съм на поляната Дена войвода.

    
      Тук има естествени смърчови гори, сведетелстващи за много суров климат.

 
                 Размерите на този връх го определят като чука, а не като кукла.

 

              Западният Балкан е с алпийски характер.


 
            Връх Вражата глава с много голям зум. Той е на поне две часа от тук.


 
Поляната Деяна войвода. В Чипровци има улица на нейно име. Н. Хайтов е писал за нея в книгата си за жени хайдутки. По тези места тя се е подвизавала.


 
                                                        На поляната Деяна войвода

 


 
Следват снимки с алпийска красота. Не само Рила и Пирин са такива по природа.
Снимките са наппавени от различни места на поляната Деяна войвода.






 













 
                                        Следват снимки на няколко чуки от този район.































Лавинен улей. Всяко дърво, което не може даа се прегъне и
лавината да се приплъзне по него бива отнесено.



            Алпийска част със скали, със смърч и на завет под тях - букова гора.



Аз се разхлаждам, пиейки от тази студена вода, а кучката - още по ефективно от мен.
Като легна в рекичката. Тези реки са три, извират изпод Трите чуки и се отправят за Чипровската река. Покрай всичките може да се мине, макари достатрудно и да се достигне до местността Трите чуки. Имаше такъв план за екопътека, който би бил връх на красотата, но и направеното се разруши. Стълбите изгниха и покачване по скалите без тях е невъзможно.

/Следва/



   Реклама на постинга:
   Аз бех на таз разходка и ми аресА. Елате и Вие!

Вероятно е чудесно изживяването да зърнеш всички тези красоти ! Поздрави .

Много трудности преодолях из този див Балкан, за да го упозная. И успях. Чудесно изживяване е и да се пише за него. Но ще отиде ли някой натам въобще?

Е как да се посещават масово тези места като е гранична зона. Писмено разрешение от гранична полиция ли да искам? Много по-лесно ми е да се откажа.
Ислямистката напаст може да си минава свободно, но българските туристи ще бъдат арестувани или в най-добрия случай ще бъдат върнати.

Полицаите са корумпирани и не проверяват. За да те проверят трябва да им дадеш по 5 лв. Сега се пази в дълбочина, след последното село нагоре планината е свободна за туристите, може да се ходи от двете страни на границата свободно. Там вече няма никакъв човек, а само диви животни. Това не важи за македонците, защото те са дали цялата култура на света и пазят остатъка от някогашната си огромна държава. Там една солена глоба не ти мърда. Представата за граничаря, който пази границата от врагове, че тя е непристъпна и др. глупости отмина. Наистина бе сткрашно до 1990 г. със Югославия, но след това /пък и сега/ трансграничните пресичания са свързани с престъпността, напр. ембаргото и контрабандата. Що се отнася за емигрантите, това е бизнес на граничните полицаи и те много добре знаят от къде минават каналджиите с тях. Всичко си има цена. Аз преминах по старата и по новата граница на България със Сърбия, нямах никакви проблеми, описал съм ги в блога си. Ако срещнете обаче джип НИВА с гранични полицаи и ако те в момента не спят, обадете им се, че отивате нагоре, да не се обидят.