Постинг
17.08.2015 23:36 -
РАЗХОДКА НА СЛИШОВСКАТА ПЛАНИНА - 3
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 1768 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2015 23:45
Прочетен: 1768 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 17.08.2015 23:45
Тази разходка е малко тъжна, защото слизам от планината. Съвсем различно е, когато й се покачвам. А има и друг елемент: Вече съм на 71 и не знам ще бъда ли някога отново тук...
Планината е прекрасна и много типична - алпийски пасища и смърчови гори по билото, което на места наподобява плато. Има една прекрасна седловина през нея, която разделя един алпийски връх от друг с неалпийски характер. След седловинатаа се слиза в с. Преслап, последното и най-високо село от другата страна на планината.Маршрутът ми преминава през букова гора, която започва малко след алпийските пасища и достига махалите.Гората е букова, несечена никога, с всякакви животни в нея. След като намерих път от двете страни ме заградиха крави на полудиво отглеждане, враждебни към мен, с наведени глави. Набързо им изчезнах. Какво нещо е да не се намесва човекът в делата на природата - въпреки ненормалните снеговалежи през март и тук, нито едно дърво не е потрошено от снега, защото гората се е пречистила сама от слабите и неустойчиви към природните условия дървета, а по краищата си има огромни буки, които пазят от строшаване от бурите скритите между тях по-малки. А дивите животни - те тук са много. Някога е имало много вълци, но след отмирането на животновъдството са изчезнали от този регион, казват хората. Маршрутът ми продължава ъм Власинското езеро и после по Босилеградско. От серията "Трънски" този е последният.
В алпийската част на Слишовската планина съм. Това се естествени смърчови гори,
които сведетелстват за студа и бурите тук през зимата.
Жълто лютиче
Ферма за животни в Черковната планина. Тази планина е била в сръбска територия и преди 1919 година, като по долината, разделяща я със Слишовската планина е преминавала границата с нас. Горите й са осечени и по нашия тертип - социалистическия, са подменени с борови. От тези залесявания - думата е съветска - по времето на социализЪма черния бор бе наричан социалистическо дърво. Защото се хваща навсякъде, но после се разбра какво причинява където не му е мястото по Източната Стара планина и по Източни Родопи. И по Софийския балкан.
Специален символ на Черковната планина?
По билото на Слишовската планина
Оставям билото и започвам да слизам през гората, без пътеки. Тях вече ги няма.
Намирам изоставен вече път, но той води на някъде.
Пътят става все по-убедителен
Бях на този връх със смърчовете
Където има самотни дървета тук, това са смърчове.
Само те издържат на ужасиите през зимата тук.
През тази гора слязох от Слишовската планина. В нея са в сила законите, установени от хилядолетия. Аз ползвах животинските пътеки и изворите.
Все по-ниско слизам.
Тук намесата на хората в работите на гората се забелязва и от неспециалисти.
На превала съм, от който тръгва към Трън река Ерма. Пред мен е Власинското езеро, което е със същото предназначение както язовира "Белмекен" у нас, част от ПАВЕЦ. Този превал е толкова красив, че в момента не си спомням с кой наш да го сравня. Тук не бих се поколебал да доведа на разходка най-издигнатите интелектуалци на България като Делян Пеевски или пък Кирил Домусчиев. Толкоз е красиво. И на тях че им ареше.
Следващите снимки са от язовира. Толкова ее топло, че снимките не излизат добре.
Този язовир е подобен на нашия Широка поляна. Той е плитък, разлат, има доста острови, до които се отива с лодка както при нашия язовир Батак и много полуострови. За полуостровите от дясно се слиза от най-високата точка на шосето над язовира. От лявата страна на язовира пък са таверните и местата за бербекюкчии самооделци. Тук има и хотели, пиячниците са почти до водата на язовира. Това е възбюбено място на пиянищата от Лесковац, които така мощно пускат сръбска циганска чалга, от която биха се побъркали и водните обитатели на язовиира. Ако се улучи ден с много почиващи, димът от барбекюкчиите се забелязва още от високото.
Върхът зад язовира принадлижи към планината Бясна Кобила. По него до 1919 г. е преминавала границата между България и Сърбия. Нойските разбойници ни отнемат тази територия, днесп наричана Босилеградско, а от президента ни - Западните балкани.
На кръстопът сам. Един път води за Лесковац, друг за Сурдулица, моят обаче е за Босилеград. Поемвам по него. Чао, Трън!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18387