Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2015 23:36 - РАЗХОДКА НА СЛИШОВСКАТА ПЛАНИНА - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1155 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 17.08.2015 23:45



   Тази разходка е малко тъжна, защото слизам от планината. Съвсем различно е, когато й се покачвам. А има и друг елемент: Вече съм на 71 и не знам ще бъда ли някога отново тук...
    Планината е прекрасна и много типична - алпийски пасища и смърчови гори по билото, което на места наподобява плато. Има една прекрасна седловина през нея, която разделя един алпийски връх от друг с неалпийски характер. След седловинатаа се слиза в с. Преслап, последното и най-високо село от другата страна на планината.Маршрутът ми преминава през букова гора, която започва малко след алпийските пасища и достига махалите.Гората е букова, несечена никога, с всякакви животни в нея. След като намерих път от двете страни ме заградиха крави на полудиво отглеждане, враждебни към мен, с наведени глави. Набързо им изчезнах. Какво нещо е да не се намесва човекът в делата на природата - въпреки ненормалните снеговалежи през март и тук, нито едно дърво не е потрошено от снега, защото гората се е пречистила сама от слабите и неустойчиви към природните условия дървета, а по краищата си има огромни буки, които пазят от строшаване от бурите скритите между тях по-малки. А дивите животни - те тук са много. Някога е имало много вълци, но след отмирането на животновъдството са изчезнали от този регион, казват хората. Маршрутът ми продължава ъм Власинското езеро и после по Босилеградско. От серията "Трънски" този е последният.

image

В алпийската част на Слишовската планина съм. Това се естествени смърчови гори,
които сведетелстват за студа и бурите тук през зимата.

image


image



image



image

                                                               Жълто лютиче
 
image

    Ферма за животни в Черковната планина. Тази планина е била в сръбска територия и преди 1919 година, като по долината, разделяща я със Слишовската планина е преминавала границата с нас. Горите й са осечени и по нашия тертип - социалистическия, са подменени с борови. От тези залесявания - думата е съветска - по времето на социализЪма черния бор бе наричан социалистическо дърво. Защото се хваща навсякъде, но после се разбра какво причинява където не му е мястото  по Източната Стара планина и по Източни Родопи. И по Софийския балкан.
image

                              Специален символ на Черковната планина?

image

                                  По билото на Слишовската планина

image

Оставям билото и започвам да слизам през гората, без пътеки. Тях вече ги няма.

image



image

                     Намирам изоставен вече път, но той води на някъде.
image

                          Пътят става все по-убедителен
image



image

                                         Бях на този връх със смърчовете

image



image

Където има самотни дървета тук, това са смърчове.
Само те издържат на ужасиите през зимата тук.

image

През тази гора слязох от Слишовската планина. В нея са в сила законите, установени от хилядолетия. Аз ползвах животинските пътеки и изворите.
image

                               Все по-ниско слизам.

image

Тук намесата на хората в работите на гората се забелязва и от неспециалисти.

image

На превала съм, от който тръгва към Трън река Ерма. Пред мен е Власинското езеро, което е със същото предназначение както язовира "Белмекен" у нас, част от ПАВЕЦ. Този превал е толкова красив, че в момента не си спомням с кой наш да го сравня. Тук не бих се поколебал да доведа  на разходка най-издигнатите  интелектуалци на България  като Делян Пеевски или пък Кирил Домусчиев. Толкоз е красиво.  И на тях че им ареше.

image

Следващите снимки са от язовира. Толкова ее топло, че снимките не излизат добре.

image



image

Този язовир е подобен на нашия Широка поляна. Той е плитък, разлат, има доста острови, до които се отива с лодка както при нашия язовир Батак и много полуострови. За полуостровите от дясно се слиза от най-високата точка на шосето над язовира. От лявата страна на язовира пък са таверните и местата за бербекюкчии самооделци. Тук има и хотели, пиячниците са почти до водата на язовира. Това е възбюбено място на пиянищата от Лесковац, които така мощно пускат сръбска циганска чалга, от която  биха се побъркали и водните обитатели на язовиира. Ако се улучи ден с много почиващи, димът от барбекюкчиите се забелязва още от високото.

image



image



image


Върхът зад язовира принадлижи към планината Бясна Кобила. По него до 1919 г. е преминавала границата между България и Сърбия. Нойските разбойници ни отнемат тази територия, днесп наричана Босилеградско, а от президента ни - Западните  балкани.
   На кръстопът сам. Един път води за Лесковац, друг за Сурдулица, моят обаче е за Босилеград. Поемвам по него. Чао, Трън!



































Гласувай:
2
0



1. sande - България, която загубихме!
21.08.2015 15:35
Остава ни за утеха саде Всевишния.

Поздравления, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7249164
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031