Маршрутът на тази разходка в картини е класически - от село Метохия до вр. Милевец, най-високият връх на Милевската планина. Тя носи името на селото - Милевци - което е най-близо до планината, а може би и най-високото, не мога да преценя. От местността Средорек до с. Метохия има асфалтов път, но толкова широк, че трудно се разминават лек автомобил и велосопедист. След селото към планината продължава сравнително добър път за джипове. Той следва долината на р. Метохийска, достига с. Побиен камък и продължава нагоре по удължаването му от гранични войски. Все още то може да се ползва и по път е възможно достигане на заслона на Асен Джокин с чешмата, построена също от него. Заслонът е близо до седловина, на около 150 м. по вертикала под вр. Милевец и точно срещу село Милевци, което е от другата страна на планината. От превала над този заслон се вижда Босилеград, но продължавайки към вр. Милевец той се скрива.
   Този маршрут е с изключителна красота и е запазил много романтика от миналото - изоставените къщи на Побиен камък, някои на височина 1400 м. н. в. по една в планинска гънка с рекичка и заобиколени от букови гори, още годни за обитааване, примитивно направените от хората улици на такава височина, красивите места, които заобикалят селото или са над него. Точно над селото има суперкрасив връх, виждат се и подстъпите към вр. Милевец. А като се тръгне към вр. Милевец - не е близо! - какви красоти се преминават. Запазен и е камъкът с каменорезбеният кръст на него, дал името  на селото и служил вероятно от основанането му за оброк или дори за църква. Може би затова тук гробище няма, починалите са били сваляни от планината в с. Метохия. От другата страна на планината на почти същата височина пък се намира село Груинци, известно с поета и писателя Емануил Попйорданов. В тези трудни условия, на такава височина, така откъснати от света, хората са се трудили, обичали са се, раждали са деца и се питам, защото и аз сега помагам за гледане на дете: Как ли са се справяли като тук няма нито магазин, нито лекарства, нито лекар, а за възрастните и гробище. Какъв здрав човек е бил българинът, как е устоявал на всичко, с изключение на едно - колективизацията по съветски тип, която прогони хората от родните им места, събори основата на страната ,- селото и катурна всички нас да спорим кой е виновен за падението ни днес. А то е ясно - упознайте страната си и ще видите. А които я упознаят и ще я обикнат.
   Ще продъължа описаниието на местността в текста под картините, които сега няма да са много.
    




 
 
 
Чешма направена от Асен Джокин, имащ хоби да прави чешми. Сам ги строи, с негови средства, където има майка на вода /извор/. Построил е поне 10 чешми на невероятни места, където преминават хора и добитък.
 
 
 
                                         Смешно дърво
 
 
                                              Още една чешма на Асен Джокин
 
 
                                        Водопадчето под с. Побиен камък
 
 
 

 

 
  Някога - двор на къща...Днес - останала е само черешата.
 
 
 
 
 
                       Страхотна бука на изхода на селото, поне на 500 гдини.

 
 
 
 
 
  Околностите на с. Побиен камък. В дъното на снимката под билото на планината се виждат няколко къщи на селото.
 
 
                                  На път за билото на планината Милевска
 
 
                     Жълти лютичета, красиви. Нима тук има нещо некрасиво?
 
 
                                              Още една чешма ва Асен Джокин

 
        Аз съм на рида между село Побит камък и Драгойчинци, пред мен е Милевец.
 
 
                                          Махала от село Побит камък

 

 Селото умря, символът му остава. Пет века турско иго не го сринаха, границата, която раздели хората тук с роднитите им от Груинци от 1919 г. не успя, но брадатата спирохета, измислена от Маркс и внесена тук от съветските братушки го ликвидира.
Това е Побиеният камък в долната част на който се вижда размит от вековете резбован на него кръст. Дано да не отнесе някоя мутра в двора на мутробарока си този символ, защото той е към 500 кг. и може да бъде откраднат с помощта на наета ромбригада и джип с товарен отсек, напр. Тойота - Тундра.





 
  Разцъфналите черешови дървета показват къде са били къщите на с. Побит камък. Виждат се къщи много на високо, а селото има три махали - по двете рекички и по рида между тях.


 
                                               Доста нависоко се качих....


 
Чешмата на Асен Джокин до заслона му под вр. Милевец. До тук се достига с джип.

 
 
  Чудо! Отпуснатите пари за ремонт на пирамидата не са били източени!!!
 
 
                        Милевец е близо. Отсам е чал, от другата страна - морена.
 
 
  Въртопът, в който е село Милевци. Отстояние от върха Милевец, който е над него - както казват туристите, един фалос място. В дъното в ляво е Бясната кобила.
 
 
  Ето го и самият връх Милевец. Височината му е към 1800 м. н. в. но климатът тук е далеч по-благороден от този в Западния Балкан и превеждам за пример вр. Хайдушки камък. Около него скалите наподобяват самия ужас, едвам остава жива най-алписка растителност. В Родопте пък има населени места до 1700 м. н. в. - с. Мурсалица и с. Чамла. Там е съвсем различно.
 
 
 

А красотите на природата вълнуват.

Поздрави!