МАХАЛА  КЪШЛЕ - НАПУСНАТИЯТ  РАЙ   


   Тази разходка е от с. Долна Мелна до махала Къшле. Долината към махалата, разположена в изворната област на река Треклянска е връх на красотата в тази планина. От с. Долна Мелна до махалата отстоянието е към 7 км., а пътят е по долината на приказно красивата река Треклянска. Най-голямата красота обаче е горе, където извират рекичките, събират се и след общинската сграда тръгват заедно надолу. Махала Къшле си е голямо село, незнам защо е наречено махала. Мястото му в тази голяма гънка на планината е доста обширно и обгледно. То достига почти до билото на планината, висока тук към 1450 м. Почти на тази височина са и последните къщи на махалата, а най-ниските са към 1100 м. н. в. Суров е бил животът на хората тук, но въпреки това и по тези отдалечени от плодородното поле региони той е преминавал по Божия закон, хората са оставали твърдо тук. До колективизацията след 9. 09. 1944 г.!!! Която прогонва хората от махалата към градовете. После идва друга беда за махалата, която е на самата граница - клеона. Обществените къщи на селото стават гранични застави, на селото се турга кръст като населено място. Пътят, подържан някога от Гранични войски, днес е изоставен, но още е годен за ползване от високопроходими коли.
   Пътят /ако може да се нарече така/ достига лявата страна на водосборната зона на р. Треклянска, която наподобява плоска фуния. В дясно обаче има много красиви тераси, където са били разположени махалите. Те са заградени от билото, надвишаващо ги с я има 50 м. я не. Там има нещо като наблюдателен пункт към Трънския край - върхът между махала Къшле и с. Горна Мелна, до която все още път има. От него започва страничен рид, достигащ до Брезник. Този връх е едва ли не по-обгледен от връх Кървав Камик над с. Шипковица. До него може да се стигне и от тук по изоставен вече път на граничните войски. Към снимките ще продължа писанието си за този напуснат рай, чиито хора от родните им места прогони колективизацията по съветския модел. Дали за това се бориха и дадоха живота си толкова трънски партизани?  Колективизацията с ужасяващите си последствия срути основата на страната ни, селото. Всичките хибридни войници на Путин, изявяващи се като тролове в социалните мрежи да ме убеждават, че не е така, няма да им повярвам. Не защото не съм продажник и не работя като тях срещу заплащане против България. Няма да се съглася,а защото това е истината:
    Отнемането на собствеността на хората катурна страната и аз не виждам как тя ще се оправи въобще след братските 45 години. Ето какво причиниха те тук:

  

    Скалата Таралежко, на която няма кой да напише, че пътят е за махала Къшле.
 
 
  Следват снимки от прекрасната долина на река Треклянска, път по която извежда до махала Къшле.
 
 
 


 
 
 
  

 
 
 

 
 
Планината Кървав камик е богата на водоизточници.
По този показател тя надвишава планината Милевска.
 
 
  И не специалист ще каже, че тук има нещо. Аз обаче имам рефлекс за самозащита и преминавайки покрай такова нещо дори не поглеждам към него. Границата е на 2 км.


 
  Останки от хнякоогашния път. Не мога да твърдя, че е модернизиран римски.
 
 
 
За съжаление на снимката не личи колко огромна е тази бука.
 
 
 
 
 
 

 
 
Датата е на снимката, тук е още ранна пролет. Прехвърлих 1000 м. н. в.
 
 

 
 


 
  Надписи по бившата обществена сграда на Къшле, после застава на гранични войски. Хората вече ги няма тук, прогони ги комунизма, но символите му остават.
 
 
 
 
 
                           Следват снимки от останките от къщи на селото.

 
 
  Стотиици години вероятно са живяли хората тук, но на буката
в двора им не са посегнали.


 
 


 
 


 
  Дворовете са се превърнали в цветарници, като част от цветята са садени от хората.
 

 
 
 

 
 
Зид от старата постройка. Доказателство, че тук са живяли много поколения. 

 
         Следват снимки от самото село, част от което отново става гора.
 
 
 



 

 
 
  И от тази снимка не личи колко голяма е буката в селото.


 
  И тези гори настъпват. Ще се повтори май казусът със залесяването на Тъмраш. С разликата, че тукхтова ще стане по естествен път, без залесителна комисия.


 
 


 
 
 
 







 
  Гранично съоръжение. Селото опира на самата граница. Пасищата на селото след 1919 г. остават в Западните покрайнини, ползват се от селяните от откъснатото от България село Пайа. Днес пасищата са трънаци, през които ако преминеш оставаш без дрехи. Подобна съдба има и пътят на военните по откритите части на планината, докато през буковата гора той е проходим. Ако мине пък джип ще си остави боята там.

 
 
 

 

 
 
 
  Няколко къщи в селото се подържат и през лятото в тях идват хора. Не могат да се разделят с родните си места.
 
 
Изоставени къщи. Отбелязвам, че селото няма гробища, починалите са били погребвани в с. Долна Мелна. Ако това е трябвало да стане през зимата какво ли са правили хората, за да достигнат до Долна Мелна? 

 
 
 
 
  На тази и на долната снимка се вижда дясната част на селото, която е най-голяма по площ. Цъфналите овощни дървета показват къде на завет са пъхнати къщите. В дъното на снимката се вижда билото на Кървав камик, което тук е малко над 1400 м. н. в. Обичащите планината знаят каква е зимата на такава височина. В ляво то се издига, достига около 1700 м. и така чак до седловината за с. Драгойчинци и после до продължението на планината, наречено Милевска планина. Красотата тук е без мяра. Като се премине през гората, водеща към с. Шипковица следва друга красота, не отстъпваща на тази.
 
  От този връх познаващият Трънският край може да го разгледа така удобно, както се вижда град Трън от параклиса "Света Петка".
 
 
                                          1400 м. н. в. Колкото е на Лескова махала.
 
 
 
 
 
 
 

 
Този човек не е прекъснал връзките с родното си място. Влече си го насам. 

 
                           Тук скали има малко, но има.
 
 
 
 

 
 
  Усмихнато каменно лице? То ми навя следната идея:
  В къщата В Долна Мелна срещу моста живее бракувана агентка.
Тя и днес се изявава като такава, макар да не е на щат вече и да няма кой да се интересува от данните й. Но бивши ченгета няма и ако някой отива към Кървав камик може да й извърти следния номер:
  Ще й остави една много добре опакавана кутия с някаква щуротия вътре и написано на нея  име на получателя - Лайнолюб Войнович от село Пайя, прякорът на известен сръбски мафиот. Това село е на гърба на Къшле. За подател ще се попълни името на Гробанеца или на Кутугереца. Това са тукашните братя по подобие на Галеви в Дупница, известни на подземния свят. По-на юг биринджиите са Малкия Крокодил и Чомбето. Ще се каже на бабата, че вътре има кокаин или хероин, че при нея ще дойде наркотрафиканта Войнович да получи пратката след два-три дни, в точно определен час през нощта, за услугата сумата ще е голяма. Бабата със сигурност знае за тези хора, ще се развърти по полицията, ще има смешни изпълнения като отворят кутията и ще й забранят да води повече "разузнавателната" си дейност. Аз станах обект на разработка от нейна страна, но тя си намери майстора. Една такава история би било добро продължение на случилото се това лято.

   Приятен пък към махала Къшле и не забраввяйте за идеята ми!


 



 
 
 

 

 
 

 
 

Много разнообразен, интересен, особено със скалите си и остроумните бележки.