Водопадът Хайдушкият скок е най-скромният като пад на водата, но е с доста голям дебит. Той се намира на втората река, която извира от масива на Копрен от ляво на дясно и тече към с. Копиловци. Тази река е образуванаа от две реки, първата от която е Ланжиновата река с прекрасния водопад Ланжинов скок. Малко над водопада Хайдушки скок тя се влива в друга река, слизаща също от масива на Копрен, Хайдушката. И Хайдушката река не представлява изключение както и другите с водопади тук, покрай нея преминава стратегически римски път широк 80 см. До водопада той е запазен, но когато го достигне се изива стръмно в дясно от него и се губи в непристъпните чукари и гори. Какво са имали предвид римляните тук преди 2000 години за да направят толкова много пътища - не са оставили рекичка без път покрай нея! -  това е загадка за историята. Аз се вълнувам от тези теми, имам доста познания и затова пиша по тях, макар писанията ми да се предназначени за много тесен кръг читатели. Ако исках да съм известен щях да замърсявам някой нет за културни хора с писания по поръчка от Центъра, където да наподобявам на клошар, замърсяващ детска площадка. Бих могъл да наблегна напр. на темата за невинността на Путин за свалянето на индонезийския самолет, че светът не ще трибунал и други щуротии. Това сега се търси, за това управниците-примати плащат на троловете. Аз пиша обаче за планините на България, не за пари.
    Водопадът е близо до х. Копрен, ползва се старият път за с. Дива Слатина. След не повече от 500 м. доста пълноводна река пресича пътя, а в дясно започва тесен римски път. Да се премине сега през него е много трудно, защото през март тук са паднали обилни лепкави снегове и са потрошили дърветата. Отбелязвам, че потрошените горски масиви са само там, където е имало сечи. Оригиналните гори не са пострадали изобщо от снеговете. Привеждам за пример гората на Слишовската планина, където е паднал също такъв дебел сняг, но само тук и там има паднали сухи клони. За мен не бе проблем да се придвижа през нея по животинските пътеки. Тук обаче, в долината на Хайдушката река е самият ужас. Няколко пъти изгубвах вяра в себе си, че ще мога да продължа. Минавах по свински тунели, през върховете на падналите дървета, по морените, защото пътят бе покрит с падналите дървета. На слизане от водопада се учудих на себе си, как съм успял да се провра...
    Водопадът е висок колкото Карловскито праскало да х. Левски, около 20 м, толкова голяма е по дебит и реката. Тук има вир под падащата вода, но водата е много студена и не става за къпане. А в областта на водопада никакъв слънчев лъч не може да проникне. 
   Долината на реката над водопада се разделя на две, като и двете долини нагоре се разширяват и приличат на фунии, широката част на които стига до алпийските поляни на Копрен. Да познаваш долините на тези реки, водопадите и да погледнеш разположението им от високото - това е висше изживяване. То изисква обаче огромни усилия и не е за всеки. А който реши да посети тези места, трябва и да знае, че Балканът тук е опасен. При изгубване не можеш да се сурнеш надолу и да се  прибереш, защото има много отвесни скали, скални кукли и чуки, участъци  с гори, но толкова стръмни, че са непроходими, има и огромни хвойнови храсти. Векове тук първо за хората, а после за животните възможните пътища за придвижванее в планината са били единствено римските. Всичко в страни от тях е скривалаща за дивите животни. Невероятната дивотия тук е заличила голяма част от пътищата в планината днес и я е направила непроходима в голяма част от нея. Аз съм попадал в хвойни, високи почти колкото мен и знам какъв ужас са. Та - внимателно, без рисковани отклонения от проходимата част на планината.




                                                         На път за Хайдушкия скок
 
 
 
 
 
 
 
 
                                  Малка пещера покрай Хайдушката река
 
 
                                      Следват снимки на Хайдушкия скок
 
 
 

 
 

 

 



 

 

 
  Следват снимки на останки от стратегическия римски път.


 
 

 
 
 

 
 
  Доста добре запазен участък от пътя, възраст 2000 години.

 
  Следват снимки на трудностите, които трябваше да преодолея за да достигна до водопада.
 

 

 
На снимката се вижда свински тунел, през който се проврях и аз. Добре, че някоя свинкя не тръгна в същото време по него в обратната посока. 

 
 
  В началото на римския път се появи заселник виладжия.
  Изфъргва си боклуците на пътя...


 
Това е "вратата за Хайдушкия скок. За де не падне камъка и аз го подпрях с един.
 


                                  Вече съм извън долината на река Хайдушка.
                                           Продължавам за скалата Дупевица.



 
 

Прекрасни снимки! Може ли малко пояснение - в коя част на Балкана да правени? Благодаря предварително!

Западният Балкан - половината е в България, другата половина е в Западните покрайнини - е доста голяма тема в блога ми. Водопадите Хайдушки скок, Ланжинов скок, Дуршин скок, Голям скок скачат от масива на Копрен и са достъпни от хижа Копрен. Един ден стига и за четирите да се разгледат. Другият голям водопад там е Чипровският скок, достъпен от гр. Чипровци. Всичките тези водопади принадлежат към Чипровската планина. От другата страна на планината срещу тях са водопадите Тупавица и Сенокоски, но освен тях има и много малки водопадчета, които не им отстъпват по красота. По ужасии обаче има недостижими и в сравнение с водопадите на Централен Балкан.
И накрая на пояснението - една препоръка. Качвате една кола, достигате хижа Копрен, тя е над с. Киполовци, където има и хотели и посещавате всичките тези водопади. Аз ксъм описал как се достигат. После ще преместите колата на Чипровци и така задачата за петия водопад се улеснява.
Приятен път,
Коста

Защо са край реката???
Ами къде да са , водата е прокарала трасето ,а римляните с направили пътя,който със сигурност ще ги свърже с по-голяма река ,море или океан .
Т' ва геодезия , картография всичко е накуп и то напълно безплатно и 100% сигурно.