ВРАБЧАНСКИЯТ  ВОДОПАД

     В предишния си постинг поясних, че от седловината на Завалската планина, където е разположено село Врабча извират бифоркационно две реки. Едната изтича към с. Драговица, образувайки феномена Врелото и няколко водопадчета, дугата река – Врабчанската - изтича точно срещу нея от другата страна на седловината. Тя се врязва в планината, образувайки малък непроходим каньон, в края на който скача един водопад. Интересното е, че тази река извира доста по-високо от Драговицката, подземният й път явно е доста по-кратък. Реката преминава през с. Врабча и тя е причината селото да се разрасне доста повече от останалите тук и да се превърне в селищен център на мегамахали. Аз съм писал за махалиите Церецел, но тези като площ не са по-малки от тях. В следващият си постиг ще поместя снимки от най-високата махала на Врабча, където природните условия са най-сурови от целия този мегакомплекс от махали. Тя е в Западните покрайнини.

   Преди навлизането в с. Врабча пътят прави живописен завой, пресичайки реката. Преди завоя над пътя се показва карстов връх, подобен на вр. Синаница в Пирин. Този е доста по-малък, няма еделвайси на него, но пък под него има малък каньон, водопад и пещера. Минаващата под моста река направо се забива в скалната цепнатина, получила се от разтварянето на карста от водата. На около 150 м. по-ниско водата скача в красив водопад. След водопада тя премиинава между скали, накои от тях със свод както Чудните мостове в Родопите, но тук размерите са доста по-скромни.

     Реката се извива пред една пещера, за да разкраси предверието й преди се спусне надолу към Трънската Банкя, но вече не толкова стръмно. Пещерата представлява една козирка, която покрива доста голяма площ, находяща се в близост до реката. Площадката е естествено покрита срещу дъжд от огромни скали. Това място е възлюбено от пернишките барбекюкчии, които тук амкат, бият бира и слушат чалга като за световно. Мястото за стУдене на бирата е вирчето под водопада, а зад пещерата има малка площадка с много буйна растителност. И как не – тя се тори директно от барбекюкчиите, които още тук успяват да преработят църпъра от скарата до краен продукт.

    До водопада и пещерата има подържана пътека, която започва от място с маркировка, където има и едно паркомясто. Не съм се замислял, но сега ми се струва, че от седловинката, от която се спуска пътеката има стратегически римски път, който е преправен за туристи по програма от ЕС. При следващото ми пътуване натам специално ще проверя.

    Водопадът не е висок, но в този безводен – карстов! – район, той е забележителност. През м. април той е с голям дебит и е най-красив, после скачащата в него вода намалява, за да достигне минимума си през есента. Реката обаче не пресъхва. Забележитеност около водопада е изшилената над него Синаница, от която също ще поместя снимки.

   Ето и няколко снимки от района на водопада:

    

                                  Врабчанската Синаница
 
 
                              Същият връх, погледнат от друга точка
 
 
 
                                 Миниканьонът
 
 
 
 
 

 
  Наблюдаващи кой минава през миниканьона, окаменили се.


 
                                Водопадъ т с вирчето
  
 
 
 
 

 
                                         Скали над река Врабчанска
 
 
                                               Скали над каньона на реката
 
 
                     По-подходящо място за барбекюкчии нема, е по нема!
 
 
                                 В опит за имитация на Чудните мостове в Родопите

 
 
  На тази и на следващите три снимки - скали от каньона над реката.
  
 
 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
  За тази красавиица /Синаница/ ще има специален постинг,
   тип разходка в картини.