Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2015 06:18 - КЪРВАВ КАМИК - ОЩЕ ЕДНА НЕПОЗНАТА БЪЛГАРСКА ПЛАНИНА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2771 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 14.07.2015 07:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   

image

Надпис на смесената обществената сграда на с. Къшле - община, гранични, полиция.

image

    Комунизмът си отиде, но той помете хората и от този край. "Въпреки границата, въпреки разделянето ни с роднините ни, животът си течеше някак. Докато не взеха земите" ни. Така каза една жена от Врабча.  Символите на комунизма обаче още си стоят - Паметникът на освободтелите в Парка на свободата, и този символ тук, в далечната и непозната махала Къшле, който обединява метастазите, на конформистите маркспутинци и най-истинските, кимченуновете, съхранили в организъма оригиналната брадата спирохета на Марк.

image

            Тази и следващите четири снимки са от махала /село/ Къшле.

image



image



image



image



image

Най-късата пътека от с. Къшле до с. Паля минава покрай тази пирамида.

image

          Тази и следващата снимка са от билото на планината СКървав камик.      

image


image

                                      Една от скалите, наричани кървави
image


image

                      Лятото е в разгара си, но тук пролетта идва сега.

image



image

            На слизане от вр. Кървав камик се върви по билото на планината.

image

                   Смешна скала от "кървавите"

 

                                     КЪРВАВ  КАМИК –

          ОЩЕ ЕДНА  НЕПОЗНАТА  БЪЛГАРСКА  ПЛАНИНА - 1

 

         Планината Кървав Камик е в Кюстендилско. Наименованието й идва според мен от обстоятелството, че скалите по билото във високата й част при залеза на слънцето става червеникави. Има и друга недоказана версия за произхода на името й - турците изклали при скалите бюлюк борци са свобода/?!?/. Тези две причини да бъде наречена планината Кървав камик предполагам са надделяли над традицията тук да не носи тя името на най-близкото село под нея, в случая село /махала/ Къшле, находящо/а/ се геометричния център на планината.  

    В блога си имам постинг за още един Кървав камък  във Влашка планина. Той обаче е варовиков с червени жилки в него, като отгоре върху скалата да е изливана кръв. Там причината е видът глина в района, твърде богата на алуминий. Наблюдателните туристи са забелязали, че обмазаните с глина къщички в различните планини са с цвят от кафяв до червенокафяв.  

    Планината Кървав камик е част от един общ планински масив, който продължава на юг, но там той се нарича Милевска планина. Този масив свършва в долината на река Драговищица срещу могъщ рид, спускащ се от планината Бясна Кобила.

    Планината Кървав камик пуска на изток от с. Горна Мелна разлат невисок рид с много села по него, който има посока към гр. Брезник. Този рид разделя високото и студено Трънско поле /Знеполе/ от Кюстендилското поле, което е по-ниско и по-топло. Ридът не прилича на планина по същия начин, както и Балканът от с Козичино до морето. Най-високият му връх е над с. Горна Секирна, подобен на Грамадата от Слишовската планина, за която писах в предния си постинг, но в много по-скромни размери. Хората наричат частта от рида над селото си с името на селото, като му прибавят окончание „ица” и така той придобива име от женски род. И в Рила е така /Шишковице/ и в Пирин /Синаница/. Никъде не чух ридът да име име.

    Аз разглеждам планинската верига на Кървав Камик и на Милевскта планина като една и съща, но понеже тя винаги е разделяна на две части, ще я опиша и аз като две планини, макар те да си приличат като два еднояйчни еднополови близнака.

   Планината Кървав Камик започва от седловината, на изток от която извира река Ерма. Отбелязвам, че тази седловина е възлова, като наблизо има още две седловини, ще опиша и тях. В дясната част на седловината се издига планината Слишовска, която е част от Руй. В лявата част на седловината се издига планината Кървав камик. Ако се продължи надолу след седловината към язовира Власинско езеро се достига до нова седловина – едната долина слиза към Босилеград, другата – към гр. Сурдулица. Между двете долини започва да се издига планината Бясна Кобила – най-голямата като площ и височина, символ на красотата на този край. Като да не стигат тези седловини, та на билото на Кървав камик има още една, която е най-сложна – от нея тръгват две долини с реки към с. Божица, това е изворната област на р. Божица. Наблизо до нея от Кървав камик извира и р. Ерма, но тя тръгва в посока обратна на реките Божицки и дава началота на дивната река Ерма, разрязала две ппланини – Влашка и Гребен, преди да се влее в река Нишава. Цялата тази местност е приказно красива. Където и да си, накъдето и да поглреднеш, особено ако знаеш какво виждаш и си посещавал тези места, гледката е величава. Най-големите красавци обаче са връх Стрешер в Бясна Кобила и вр. Руй. Красавецът Руй ако е погледнат от Западните покрайнини няма съперник по красота в Босилеградско. Мъчно ми е, че тази красота е позната само на мен, а може би и на още няколко души, а българите изобщо не знаят, че има такова нещо, че това са български територии, отнети ни от ньойските разбойници и държани незаконно от Сърбия, че тук живеят българи, заточеници в собствените си имоти след Ньойския „договор”. Джипове и луксозни коли с лайновози-барбекюкчии навлизат тук от Пернишко, като целта им е да седнат някъде на сянка на прекрасно място покрай язовира, да поплуват, и като отработят всичкото докарано тук с джипа в краен продукт фекалии, да се метнат на джиповете и обратно. Такава простотия съм виждал по красивите места на Власинското езеро, че вътрешностите ми се бунтуват срещу нея. То са коли от Лесковац, от Белград, то са облаци от барбекютата, то е сръбска циганска чалга, която се чува от километри. Простотията побеждава навсякъде. Последните завладяни територии от нея са социалните мрежи, където се развъртяха троловете-примати, платени ибрикчии на управниците на държавите-примати.          

         До 1919 г. границата между България и Тройното кралство съгласно Берлинския договор преминава по билото на планината Бясна Кобила. Ньойските разбойници я местат по билото на Кървав Камик и Милевец, отнемат ни почти цялата Слишовска планини и така откъсват тук от България към 2000 кв. км. планинска територия с целокупното българско население, което тогава общо в двата отнети ни региона е 180000 души. Изкуствената граница, целяща да доведе до гибел българското население тук прекъсва живителната връзка на хората от Босилеградско през местността Славчето за Кюстендил. Българите биват оставени по имотите си като заточеници в тях в щракнат им снежен капан - за да измрат или да имигрират. Така тази земя на България да бъде обезбългарена в някакъв исторически период и завинаги отнета от нея.

    Когато се пътува по шосето от Трън към седловината с извора на р. Ерма, всичките ридове, които се виждат в ляво са на територията на планината Кървав камик. Под тях в ляво от пътя е малкото Знеполе, днес изоставено и превърнато в пасище за кравите. Някога – нивите и градините на хората по махалите над него, днес полето е блатясало, обрасло с тревни и дървесни тръновидни, тук и там са направени примитивни каменни огради за кравите, защото вечер от Кървав камик слизат вълци. По склоновете на планината, където има уширения и рекички има много махали, и села, които ще опиша. Те достигат доста високо, почти до билото й, но селата от другата страна на планината, където климатът и релефът са по-благоприятни достигат още по-голяма надморска височина.

     След седловината с извора на р. Ерма, която променя посоката си и поема към Трън, билото на Кървав Камик започва да се издига, в началото  спокойно. То тук е доста широко, покрито е с пасища и редки гори, изключително красиво нещо. От към долината на р. Ерма склоновете на планината са покрити предимно с букови и други широколистни гори. В резултат на требеши има махали и отделни къщи сред тези гори, но без обработваема земя и ливади около тях. Те са на завет между буките, изпод някоя бука блика извор. Не е особено уютно място за обитаване западният скат на Кървав камик след с. Стрезимировци. Стръмно е, гористо, пътищата са както са били през турско. След селата по този скат следват гъсти гори с пътеки за животните през тях и чак тогава се достига до билото на планината, където са били пашите за животните, които преобладават от другата страна на планината, към Къстендилско.

   Билото в началото е просторно, но постепенно то започва да се стеснява. По него има чудно хубави ливади както тези над Лескова махала в Балкана. Днес те са запустели, през тях са преминавали полосите в съветската клеонова система С 100, а от двете страни на мрежите - пътищата за граничарите, които тук са следили най-вече да се не виждат роднините от двете страни на границата. Знаеш ли, някой от тях може да шпионира в полза на Тито или пък на Правешката Тиква. Голяма вреда на хората и причина да бъдат те прогонени от родните си места им докара колективизацията, която отне имотиите на хората, а после и  мрежите - клеонът на Брежнев, който трябваше да спре бягащите в ГФР гедерманци. Клеонът обхвана ливадите на хората, живеещи на българската част на планината и ги остави без пасища за животните, както Берлинския договор стори с родопските животновъди през 1878 г. Някогашните ливади, по които са пасли хиляди овце днес са покрити с подраст и разни пасищни бурени, на места е избуяла и задушила всичко под себи си  нова борова гора, свърталище на свини и вълци. Тук е място за широколистна гора, а иглолистната в резултат на разпръскването на семената се разсажда все повече и повече, като ливадите изчезват под нея, а с нея – и водата. Борът докато не изпие и изпари всичката вода под него няма да се успокои. Тук има много нови гори, които хората наричат семеначета, сами са си порастнали. Където е имало граничари има и  много бели брези, които те са садили покрай пътищата си да им служат като маркировка за да не губят пътя в дебелия сняг. Прави ми впечатление, че макар да е много трудно за придвижване тук, все пак се върви, докато из Трънско появи ли се ново растително образувание, то е с тръни и преминаване през тези участъци е възможно само за дивите свини.

    Днес билото на Кървав камик е проходимо там, където пасат животни. Някога тук е имало много животни от всички села по Кървав Камик, днес животните са в дълбочина, както казват хората. Те казват, че и граничарите вече пазели в дълбочина, значи ни едните ни другите ги има горе по високото на планината, само такива баирбудали като мен, както ме наричат разни блогъри от първа страница, чиито коментари не ценя. От пътищата някога през планината напр. от с. Паля да Къшле няма и помен. Същото е и с пътищата от селата, днес в Западните покрайнини нагоре към планината – те са абсолютно непроходими, дори трасетата им не могат да се открият. От нашата страна е по-благоприятно в това отношение, ще поясня защо.

   Започвайки с широко било и красота, каквато сигурно има само в рая, билото на Кървав камик се стеснява и така то достига над с. Горна Мелна. Между селата Горна Мелна и Къшле има прекрасна местност, срещу която е Рила, след което билото става гористо. Останал от военните път го следва и достига до с. Шипковица, където билото става широко, красиво, обрастнало с редки букови гори, а по двата ската на планината има букови гори. От нашата страна мутри превърнаха буковите гори в метровици и те заминаха за Гърция за горене. Жестоко изглеждат местата, където има извършвана мутросеч. Над горите обаче има обширно било с големи ливади, които са по скатовете на Кървав камик към България. Върху тях стърчат доста скали, накои от които са големи и са дали името на планината, Кървав камик. Широкото било извива над Шипковица, после над Драгойчинци, където слиза в седловина, даваща началото на три малки рекички, които се събират при с. Драгойчинци, за да поемат към местността Средорек, наречена Краище. Тук е краят /според мен!/ на планината Кървав камик. Следва един доста висок връх, в пазвите на който на завет се укрива с. Побиен камък, но аз числя този връх в планината Милевска. В ляво от този връх е с. Побиен камък, в дясно – махалите на с. Груинци, които са и в България и в Запаадните покранини, поделени по волята на ньойските идиоти.

    Планината Кървав камик е многоводна, такова е името и на Рила, което означава многоводна. Вече казах, че от нея извира река Ерма, но от същата планина извират още много реки.  Това водно богатство е една от основните пречини да се засели този район с животновъди. Ще изброя рекиите, извиращи от Кървав камик, като уточнявам, че те са повече от тези, извиращи от планината Милевска, макар тя да е по-голяма по площ и с по-голяма средна височина.

     Съвсем наблизо до извора на Ерма извира, но пък тръгва в обратната посока още една голяма река, Божицката. Тя има два близки извора, които тръгват по различни долини, като две рекички, които се събират при с. Божица. Долу над селото, където се събират тези реки мястото е едно от най-красивите, които съм виждал, а аз съм виждал много такива. Тук ще направя еедно отклонение. Аз съм пристрастен към красотите на Балкана и ако неговите красоти са редом до други, винаги поставям балканските на първо място. Това е моя субективна оценка, тя не отговаря на преценките на повечето хора, нито пък е реална. Тук обаче, застанал в началото на долината на р. Божицка, където тя се извива и се вижда селото, красотата е нещо уникално. Шопите имат няколко сравнения за красота – убаво, по-убаво, най-убаво, майкята си е..ло. За тази доолина тези степени не стигат, красотата й не се побира в тях, трябват още степени, но не съм чувал подходящи. Ще допълня, че след като се премине с. Божица в ляво от пътя се показват нови красоти, тези от Милевската планина, а после и още от Бясна Кобила. Аз който познавам този крой отлично при вида на планините покрай мен сепдмя както обикновените посетители с автомобил, изкачили се на Меча поляна и за първи път хвърлили поглед към Мальовица.

      Само още една по-голяма река извира от Кървав камик за да се влее в р. Ерма и това е реката, образувана от други две реки, идващи от селата Кострошевци и Паля. И двете идват много от високо. Над с. Кострошевци има много махали, които се обитават от животновъди, предимно отгеждащи крави, прасета и кокошки. Освен тези големи реки има и доста рекички, които през лятото пресъхват, но дават нужната вода на хората и на животните, за да живеят те тук. На изток обаче от планината извират доста реки и всичките са относително големи. Покрай тях са основавани селата, намиращи се високо в планината – Ряновци, Бохова / означава чист въздух/, Горна Мелна, Долна Мелна, Къшле, Шипковица, Драгойчинци. Това са най-високите населени места, разположени на 1000 и повече метри н. в, а надолу покрай реките са по-големите села…днес всичките тръгнали към смъртта си. Този край е изоставен от България, той се обезлюдява, на него се гледа като на излишен за страната. Вместо да има някаква полза държавата от него, тя плаща все повече социални помощи на прииждащите там цигани, които не работят, а децата им не учат и тежат на шията на България както паразитът Гърция на ЕС.

   Билото на планината има доста пасища, но по него минава границата със Западните покрайнини. Към Западните покрайнини наклонът на планината е голям и теренът е покрит с гори, докато към нас има повече площи на ливади и по-добри условия за живот в селата. Затова те са и доста повече, а махалите над селата Шипковица и Драгойчинци достигат близо до билото на планината.

   Реките, които извират от планината Кървав Камик на наша територия са следните:

   Пенкьовската река, Треклянската река, Шипковишката река, Драгойчинската река. Всичките те са сравнително пълноводни, носят името на селата, над които извират или на по-големите села, покрай които те преминават. В следващото ми писание ще пиша за Средорек, където се събират 6 реки, сега само ще отбележа, че две от тях – тези от селата Шипковици и Драгойчинци сащо преминават през площада на Средорек, където местността е наречена Краище. Реките се събиират преди Земен и се вливат в Струма. Тези река също са обяснение, защо Струма в долното си течение е толкова голяма – тя започва от Витоша, но събира реки от планини, като се започне от Кървав Камик до Беласица от едната страна и от другата – от Рила и Пирин. Колкото пъти ообаче съм пресичал при един преход Струма и Места, Места винаги е била по-голямата река.

    А сега за селата около Кървав Камик:

    Започвам ги от отклонението от Кървав камик към Брезник. Първото село е Горна Мелна, териториално то принадлежи към Кюстендилско. То е съвсем близо до билото на планината, доста нависоко, в изворната област на река, която се влива в Струма. Следващото село е Бохова, разположено доста по-ниско. Около него има бедни залежи ва каменни въглища и май това е единственото му богатство. Селото е дало най-великия партизаниин на България според трънчани, но Правешката Тиква го тикна в затвора по едно време и го детронира, за малко не го опушна заради опит да го катурне с преврат. По същата река надолу има по-голямо село, Раяновци, разположено в ниската част на възвишенията, започващи от Кървав камик, на границата на високото и студено поле Знеполе. Още едно село има тук, Джинджовци – и то бедно, диво, обезлюдяваащо се, с малка рекичка, идваща от самата планина. Тъжна картина. И как не? Сръбско-българска война за да откъснат тези земи сърбите от нас, които и сега твърдят, че Знеполе е Сърбия, после Балканска и Световна война, Ньойски „договор”, ВСВ и трънски партизани, после колективизация и отнемане на имотите на хората, след това клеон, който загради пасищата и горите, после мутри, дето изсякоха горите, заселване на цигани, наприиждащи от Видинско, оти гласуват за задкулисието.

    След ГКПП долината на Ерма се стеснява и до разширението й при с. Драенци села покрай нея няма. Следва малкото Знеполе, селата в дясно по Слишовската планина вече ги описах. На скатовете на Кървав камик около малкото Знеполе има доста села. Най-същественото в тях са гробищата, доказващи българския им произход. Те изглеждат по-добре от селата, това е факт. Селата нагоре продължават по две реки, които се събират при с. Кострошевци. И това село не отива, а е стигнало смъртта си. Видях една баба в него, говори чист български език. Десният път води за голямото някога село Паля, зад което е нашето село Къшле. Къшлето е умряло 100%, запазени са само комунистическите му символи по обществените сгради, в Паля има още няколко семейства българи. Ужасно тъжно е в Паля, където има изоставени къщи /неограбени от цигани/ с цветя и цветни градини, още цъвтящи,  запуснати хубави къщи, разрушено училище, правени с вкус и желание чешми с големи поилки за животните, като че тук завинаги ще има хора животни. Светът цъка върху несправедливите договори на ПСВ, казва Иван Николов. Пиша това, защото и аз мисля така.

     Някогашното шосе, свързващо с. Паля със с. Къшле е неоткриваемо, губи се веднага след селото. Религиозните останки тук са почупени от сърбите, ще приложа снимки.

     Многобройни махали има по лявата река, които достигат много голяма височина. В тях още живеят хора, имайки за основен поминък гледането на крави. А където има крави има и прасе, абонирано за суроватката, има и кокошки. Такъв е бил животът тук и преди 1919 г, когато тези хора са били щракнати в снежния капан, който описах.

     Следващото село, което е било средищно тук е Трънската Клисура, преименувана от сърбите на Клисура. Да се знае, че няма нищо общо с Трън, ако че има турната и граница между тях. И тук е тъжна гледката, особено излъчването на хората, оставени тук на доизживяване. Вижда се някакъв стремеж на хората да направят селото си подбно на град, но май само до там се е стигнало, след което е победило според мен отчаянието им.

   След Трънска Клисура следват няколко махали по стръмните скатове на Кървав камик, където са били разчистени гори, за да има място за къща/и/. Това се нарича требеш. Условията за живот стават все по-трудни нагоре по р. Ерма, макар да има отклонения за няколко махали, защото няма земи за обработване, пашите са високо в планината. Съвсем различно е отсреща по Слишовската планина, като условията за хората от едната страна на Ерма ако са като джендем, от другата са като рай. Раят и Джендемът, има такава м под вр. Ботев у нас.

    Следва разширение на долината на Ерма и се достига до прекрасната седловина, от която тя извира, а от другата се вижда Власинското езеро. Рядко може да се види такава красота.

    След спускането до Власинското езеро при отклонението на пътя за Босилеград има вилно село, също на място с изключителна красота.

    Пътят се заспусква надолу към с. Божица, която е в долината между Кървав Камик и Милевската планина от една страна и Бясната кобила от другата. Считам района на с. Божица за най-красив в Босилеградско. Над селото има подържани пасища, рядка гора, дърветата са засадени декоративно, нагоре към Милевската планина и Кървав камик започват пасища като килим. От другата страна към Бясна Кобила се разкрива друга красота, а в селото – огромна трикуполна църква. Така изглежда от далеч, селото е съвсем различно, изоставено…

   Останаха селата по реките от Кървав камик, течащи към Кюстендил.

   Първото от тези села е Горна Мелна. По телевизията имаше предаване как в селото идват вълци през нощта, влизат в кошарите, изяждат средните и дори едрите животни, напр. магарето на един старец, а изяждането на кучетата от вълците е облигатно. Една улица с калдъръм, главна, още една перпендикулярна, една-две населени къщи и това е всичко. Минало. Бил съм многократно тук след Десетото, селото отиде към смъртта си. От селото може да се излезе на билото на планината, следва заоблен връх и зад него в заветната гънка е най-красивото и най-високо село в Кървав камик, Къшле. То е разположено много високо, защото климатът тук е много добър, природната среда, също. Гори, вода, поляни, голямо е било селото. Най-ниската къща е на 1100 м. н. в. а високите достигат до 1400. До селото има път от с. Долна Мелна, стпроен от трудоваците след Освобождението, който се ползва до днес. Към това село изпитвам особено силно чувство и винаги се вълнувам, когато съм тук. Някаква връзка като да имам със живялите тук българи планинци, които идиотите прогониха от родните им места.

    Аз ще се спра на туристичеките маршрути тук, но сега отбелязвам, че ако се изкачат десните  махали на това село и се ползва за път билото, пазещо от бурите къщите му, преходът е прекрасен. Друг прекрасен преход извежда по пътищата на граничарите чак до връх Кървав камик, като по-голямата част от него е през вековна букова гора.

   Другото село след Горна Мелна е Долна Мелна. Там има древна църква, а от с. Къшле слиза река с път покрай нея. Забележителността на селото е една бракувана слушалка, от чиито сведения никой явно не се интересува, но тя продължава да „работи”. Тя живее точно срещу моста в началото на пътя за с. Къшле, това означава към Западните покрайнини. Ако някой ходи към Къшле, нека я попита как да пренесе тон кокаин за с. Паля, което точно зад с. Къшле. Ще я втресе.

    От с. Долна Мелна се пътува за с. Шипковица, което също е едно село с минало. То е високо, високо в планината, на приказно красиво място. Реката от билото на планината Кървав камик има доста притоци, покрай които са махалите му. Има махали обаче горе под билото в местата, където има издвори и там още живеят стари хора. И това село отива към смъртта си. Там животновъди от София гледат крави и са доволни от печалбите си, но е много тежък труд, казват те. Равното място преди да се навлезе в селото е един от бисерите на Кървав камик.

    Последното село в Кървав камик от тази страна е Драгойчиници. То е на същата височина, както с. Шипковца, същото изложение, по-голямото е от двете села. Две съседни български села, разменяли си някога разплодни животни за да не се изродят, невести и ергени. Отделени са с планински рид, като горе над тях билото на Кървав камик е общо. Най-високата кота на билото, където е и най-голямата скала се пада на средата между двете села. Други единични скали има още доста по билото, надвесени са предимно над село Шипковица, а към Западните покрайнини има само гори.

     Пътната инфраструктура тук е като да са воювали по нея „мотороли” - платените наеминици на Путин в Украйна. Пътищата, за които са отговорни с подръжката им от Трън са много по-добри от тези, за които отговаря Кюстендил. От с. Стойчевци до с. Трекляно пътят е ужасен, макар да се води второкласен, което значи широк, асфалтиран. Вярно е, че пътят минава през гора, че тук вали много сняг, но вярно е, че той е и заебан. Такива дупки, такива локви, пропаднали участъци, над които се минава на магия. Далеч, далеч по-добри са пътищата от другата страна на Кървав камик в Западните покрайнини. Тамо държавата е по-бедна от нашата, но тук май има схеми за източване на бетона от смеската, на битума, от батко на братко и т. н. Мисля, че да се в такова състояние пътищата ни много се краде. Посетил за пореден път този край на България, аз констатирам, че той е западнал още. Това е обяснението, защо България просто не си иска Западните покрайнини, където беднотията е същата както тази тук. Държавата не може да се оправи с беднотията тук, защото тя е държава на задкулисието, а да присъединява други бедни региони – няма да стане.  Не само аз го знам това, знаят го българите от двете страни на границата.

    Какви туристически маршрути могат да се предприемат по Кървав камик?

    Първият е изкачването на самия връх, което се осъществява от с. Шипковица. Пътят от с. Долна Мелна до с. Шипковица е изоставен от години, това е държавна политика. Държавата счита, че ако един влак не е рентабилен, той трябва да се спре. Това означава прогонване на хората от насеените им места и преселването им в големите градове. Затова влакът е БДЖ, субсидира се от държавата. БДЖ печелеще от товарните превози и с това избиваха загубите на пътническите, защо ги продадоха на мутри? Мисля, защото са печеливши. С автобусите е още по-сложно, защото те са частни. Могат да бъдат субсидирани някои линии от общините, но ако пътищата са като този от Долна Мелна за Шипковица, никоя автомутра няма да се навие да си троши рейсо по такъв път. Точно това се случва в Монтанско.

    И така, до с. Шипковица вече може да се достига с джип. Джипът има възможност да ползва пътя на военните, който се изкачва чак до билото на Кървав камик но това не е работа. Джипът трябва да се остави над селото, където се събират пътят от селото и пътят на военните и от там да се върви пеша към върха. Много е красиво. От върхът може да се продължи над с. Шипковиица и да се слезе в с. Драгойчинци, като може да се продължи и след него и да се слезе в махала Побиен камък, която също се достига от джип от местността Средорек през с. Метохия.

    Друг интересен обект в Кървав камик е махалата Къшле, в същоност изоставено доста голямо село. Това е бисерът на тази планина. Потомък на трънските партизани от тази махала от 1989 г. е в парламента по линията на БСП. БСП умира, той като депутат обаче преживява боричканията за наследството на БСП и вече четвърт век бръщолеви все едно и също, ако кажа простотии ще е комплимент.  Махалата се достига от с. Долна Мелна, до нея може да се ползва джип. Тя е нещо прекрасно, особено дясната й половина. Над тази половина има гол връх, наподобяващ счупена паница, в основата на която на завет е селото, а по билото може да се достигне до с. Горна Мелна. Къшле може да се достигне и от Горна Мелна, а ако се продължи по пътя на военните през буковата гора, достига се до Кървав камик Маршрутът става доста дълъг. При добри планове и възможност някои да преместват джиповете на точното място в края на деня стават страшни преходи по Кървав Камик, които мотат да преминат после през с. Побиен камък, Милевската и да завършат чак при при Олтоманци.

   В продължението на този постинг, когато пиша за Милевската планина, ще опиша възможните „спирки”.

 

   /Следва/

 

    









 













 
















 




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nikolinavalentinova - КЪРВАВ КАМИК –
16.07.2015 19:36
Благодаря Ви за този живописен, дъхащ патриотизъм разказ. За съжаление човешката простотия съсипва всичко.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Тази поредица ще има продължения.
16.07.2015 22:15
nikolinavalentinova написа:
Благодаря Ви за този живописен, дъхащ патриотизъм разказ. За съжаление човешката простотия съсипва всичко.


Сега пиша за Милевец, "Т" образната планина. Ще опиша и всичките водопади в Западния Балкан, след което ще започна да публикувам снимки, които ще бъдът към отделни природни красоти - Врабчанският водопад, Драговицкото врело и много други. Снимките ми са хиляди.
Наближава 100 годишнината от Ньойския договор и аз се подготвих добре за нея. Дано и други да проявят интерес по тази тема. Едва ли. В момента платени тролове "бръмчат" както никога до сега в социалните мрежи и такива като мен напускат това пространство както майките с децата детските площадки, замърсени от клошари...
цитирай
3. nikolinavalentinova - КЪРВАВ КАМИК
16.07.2015 23:31
Има българи, които продължаваме да преживяваме всяка годишнина от Ньойския договор.
цитирай
4. kenchev - Много добре
20.07.2015 10:40
Написаното е доста изчерпателно, може да се ползва като турситически атлас! Браво!
цитирай
5. kraiste - Можеби да имам малку по точни информации за некои детали
21.10.2016 17:01
Божица е по висока от Кшлето. Самото село е разположено на 1100м а моита махала е на 1450. Оште знаем дека има махали много по високо разместени от моита, на пример Лисац, напротив самата граница, направен е над извора на Божичка река, от село Божица к'м врх Крвав Камик.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6747251
Постинги: 2886
Коментари: 7387
Гласове: 14511
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031