Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2015 01:09 - ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА ИЗ ТРЪНСКО - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3727 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 28.06.2015 03:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

    Драговицкият камък между селата Драговица и Секирица - символът на Трън



                                        С посвещение  на  поетесата  г/жа  Stela50:

 

                    ТРЪНСКАТА КААЗА -  96 ГОДИНИ -   

СЛЕД   ПОЗОРНИЯ  ЗА  БЪЛГАРИЯ  НЬОЙСКИЯ  „ДОГОВОР”

            

    Въведение:

    Ще напиша три статии - за Трън, за Босилеград и за Годеч. До

ПСВ те биват наричани каази, което означава околия, защото  500 години ползване на турски думи не отпада изведнаж. Трън е влизал в пределите на Пернишкия санджак, Босилеград – в Кюстендилския и Годеч – в Софийския. Санджакът обединява наколко околии, нещо като окръжен град. Трън, Босилеград и Годеч са градове със славно минало, върху които се стовариха много подлости на великите сили, първата от която бе унизителният за България Ньойски договор, целящ да отнеме земи от нея прогонвайки от имотите им българското население, обричайки на преследване и геноцид.  Функция на отношенията между тези разбойници, наричани великите сили, бяха напрежението в отношенията между Балканските държави, опитът за нацръкване на комунизЪма в България през 1923 г. от агентите-безотечественици на Интернационала и мекерета на Сталин, които след окупацията на България от съветските войски извършиха преврат и завзеха властта на 9. 09. 1944 г.

     Възелът на злото спрямо българите от тези три региона великите сили го заплитат много от далеч. Омразата спрямо нас - водещата сила в политиката на боклуците на Европа, които искат за елиминират по-издитнатата във всяко отношение от тях Германия, въздигнала се на база на собствения си потенциал, а не на грабежа на колонии и страните й съюзници е заложена в несправедливите договори между „добрите” и „лошите” след ПСВ. Несправедливостта е така неприемлива, че четвърт век след този „акт” заради тях започна ВСВ, да бъдат те отменени. Днес е ясно, че целта на тези договори, които касаят и отнетите от нас територии и придаването им към Тройното кралство са продиктувани от интересите на Англия на Балканите, но мисля, и от омразата им към страната ни заради нанесените им от нашите войски военни поражения на Балканския полуостров. В сраженията тези мръсници  убиват нашия поет Димчо Дебелянов. Договорите е трябвало да доведат до прогонване на българското население от отнетите от нас земи или до неговата смърт поради планинския капан, в който то остава заточено в имотите си. В статиите си ще опиша всичките планински капани, които великите сили щракнаха около сънародниците ни, останали заточени в чужбина. Подчертавам значението на страдателното причастие заточен, което означава принудително оставен на едно място човек, в една точка, в неговите имоти, но в чужда, връждебна към него държава. В изказванията си по случай тази трагична годишнина г/н Иван Николов /б. м. Босилеградския, защото има още един Иван Николов с много високо ниво, Македонския/ винаги подчертава, че така прекараните граници оставят българското население в отнетите ни територии при ужасно трудни условия, които аз нарекох планински капан. През изминалите осем години от пътуванията ми по планините на България аз упознах детайлно тези тези наши територии, останали съгласно „дотоворите” извън страната ни, като изминах над 3000 км. само в частта им извън България. Уточнявам, че Трънско и Годечко са разделени така, че половината от техните каази днес са в България и в Сърбия, а Босилеградската кааза е изцяло в Сърбия. Аз се възползвоах от свободното придвижване до Сърбия и упознах тези региони в часта им и по самата граница на наша и сръбска територия, където вече не ме притесняваха граничари. Уточнявам, че по границата има разделени села, част от които са оставени в Тройното кралство, другата част е в България. Такова е напр. с. Груинци, където е роден поетът Емануил Попйорданов. Граничари вече по планината няма, те пазят в „дълбочина”, което освен на дребните престъпници – живеещите от нашата страна на границата цигани - помага и на туристите като мен, защото мога да се придвижвам свободно горе в планината без да обяснявам, че нямам престъпни намерения и като мотиви да им доказвам, че познавам района, който те „пазят” по-добре от тях.

     Отбелязвам специално, че Сърбия няма нищо общо с тези територии, тя ги държи незаконно след разпадането на Тройното кралство, след което те трябва да бъдат върнаати на България. Вината да остават ташите сънародници в чужбина носят и всички наши правителства след 1989 г. Аз подозирам сръбското и нашето правителство в мафиотски контакти и давам тагове - Йоцо Амстердама, Цветан Василев. Преди 1989 г. претенции към тези територии не бяха възможни, защото бяхме в социалистическия лагер, което означава разширяване на съветския блок на запад, което НАТО нямаше да одобри.

     Друг един проблем за тези региони в българската им част бе колективизацията по съветски тип, която обезлюди малките населени места. Отвратителни бяха и последствията от клеона на Брежнев, или както хората го наричаха „мрежите”, с които България бе заградена през 1976 г. по сухоземните си граници. Този клеон допропъди  и останалото  население в близост до границата, предимно овчари, след като загради с мрежи пасищата за животните, нивите и горите на хората. А границите тогава бяха нещо страшно - по тях имаше войници с право да убиват нарушителите, на 4 наши застави съответстваха 10 сръбски. Има един филм на тази тема, „Граница”, а по темата съм достатъчно компетентен и аз.

   И ако животът на българите в Западните покрайнини продължава по начина, по който е протичал преди почти 100 години, но с все по-намаляващо население по тях, то при нас за хората от Трън и Годеч дойдоха нови трудности – мутризация, която доведе до обезскрапяване на района, довела до разрушаване на временно обитавани къщи заради изваждане на желязото от тях, до изсичане на горите, до циганизация и ужасяваща битова престъпност, която вече става и трансгранична.  Много примери ще дам в статиите си за нея. Празното място, което остави държавата след като абдикира от тези райони, останали в България, сега се заема от феодали и цигански барони. Този процес на феодализация на региони в страната не върви само тук, а навсякъде – по села, по малки градове, а вече и по големите. Начело застава феодал, предишен мафиот, който чрез мутри „държи” областта,  местната власт му е подчинена, тя е функция на изборния туризъм - регистрирани в законния срък в населеното място цигани от големите градове, дошли за да си подадат глъсчетата и получат договореното от ромлидерите им за услугата с ромовете им. А за феодализация на големи градове също давам тагове: Дупница, Кюстендил, Перник. Не са само те.

    От тези велики някога региони, днес разделени или изцяло отнети от България, два от тях отиват към смъртта си Трънския и Годечкия. Упорита съпротива, желание за промяна и присъединяване отново към България оказва само Босилеградско. Приичината е вярата на българите там, че това присъединяване към България ще се случи през 2019 г, както и дейността на духовните водачи на българите в този край, които подържат жив българския дух. Най-значителната личност от тях е г/н Иван Николов. Такъв честен и умен човек, изстрадал за това, че е българин, е достоен за президент или министър-председател на България. Но нямаме ръководиител, който да каже, че Сърбия незаконно държи част от териториите ни, а да предложи някой Иван Николов за депутат – това нито сръбската нито нашата мафия ще допуснат.

    Упознаването на живота на българите в Западните покрайнини дава представа как са живяли българите някога, какво е било тогава българското село, какви са били отношенията между хората, каква щеше да бъде България днес ако не бе осъществен тогава деветосептемврийският преврат.  След тази дата на естествения, Божий начин на живот на българите, внесеният от СССР вирус на Маркс  сложи край завинаги. 45 годишното облигатно заразяване на хората с него се оказа по-ефективно за катурването на страната ни от 5 вековното турско иго, след което България бързо намери истинския си път - към Европа – само за 10-15 години. Губя надежда вече, че вирусът в много българи ще умре с тях, защото той се предава по наследство, както сифилиса, ако децата на заразените са на умствено ниво примати. Тези примати днес са троловете на Путин в социалните мрежи, в Гърция, Сърлия, в Македония, в Америка,в Украйна и по света.  Днес империята на Путин е по-велика от тази по времето на КГБ на Андропов. Приматите по раждение докато са живи ще се борят за гарантирана им от държавата посредственост и ще дърпат хората назад, ако могат ще ги върнат във времето на бозайниците. Но каквито и трудности да изправят лошите хора пред по-интелигентните, животът се развива и върви наппред, ще отхвърли както маркспутинските конформисти, така и комунистите, съхранили  автентичния си модел от ІХ-я век,   кимченуновете.

   Обвиняват България, че се била присъъединила към Германия по веме на ПСВ и това било грешката й. На проституиращите с този казус тролове в политическото пространство напомням, че Берлинският договор откъсна от България много тетории. Загубата на Източна и Западна Тракия доведе до загуба на зимните пасища по Беломорието за родопчани, което направи поминъка им ужасно труден. Българите от Източна Тракия пък бяха прогонени от домовете си под заплаха за живота им, тези в Западна Тракия пък бяха погърчени. Македония, в която населението е българско, също бе откъсната от страната и сърбите култивираха в този български регион най-злостните врагове на България, маркститовите комунисти. Отнеха ни и Северна Добруджа. Срещу това осакатяване на България само германците можеха да ни помогнат. Но стана още по-лошо, защото след ПСВ победиха боклуците и отнеха още 6000 кв. км. територии от страната ни, давайки част от тях на Тройното кралство и дори на победената във войната мюсюлманска Турция.

   За да се изтръгне коренът на злото на това прокляте – унизителните „договори” между добрите и лошите през ПСВ – отново Германия можеше да ни помогне през започналата вече ВСВ. Тя имаше същият проблем с териториите като Елзас, Лотарингия, Померания, Данциг, Судетите и др. региони. При нас обединение с откъснатите територии от страната се случи, но само за 2 и половина години. Лошото за България бе, че Германия не победи през ВСВ, защото този път войната бе яхната и спечелена световната мафия.  Европа не разреши нито един свой проблем, напротив, навлече си нови, разработени да работят срещу нея, за да не бъде тя повече конкурент на новата световна сила, САЩ.  САЩ се превърнаха след войната в банката на света и от тези позиции светът е принуден да работи за тях, защото ако банката обяви фалит, той важи за всички. Знаем и нещо друго за банките, изпитвали сме го вече на гърба си - каквото и да се случи - инфлация, дефлация, банкрути -  банката винаги печели. Ако бе победила Германия вирусът на Маркс в Европа щеше да бъде унищожен, а той достигна Корея, че и половината от Берли, нямаше да има противопоставяне в Европа, при което паритетът в нея между културните държави и дървата с обществен строй „тип маймуни с ракети” да зависи от САЩ, нямаше да има велики преселения, а България щеше да е в границите си от преди Берлинския договор, на територия около 150000 кв. км. Права е била България да избере за съюзник Германия, а лъжите в историята, които децата учат облигатно са заложени в нея още от времето на Сталин. Така истините за виновните за духовното падение на хората по света и пълното му объркване продължават да се обясняват с лъжи… От „добирите”, които спечелиха ПСВ.

   Да напомня едно изказване на босилеградския г/н Иван Николов, когото много ценя и като политик. Той казва, че светът до днес цъка върху бомбата от несправедливите договори след ПСВ.

 

 

     Започвам с Трънско, като ще опиша първо територията му след Освобождението на България през 1878 г:

      При влизане в Трън днес се вижда надпис: „От Трън по-убаво нема!” От ляво на надписа има „табела” с името на града, която представлява предмет на изкуството – паметник с вписано в него името на града. Който познава Трънско не може да не се впечатли от мнението на трънчани за красотата на региона им, защото природата там наистина е уникална. Още преди влизането в града в дясно се виши една скала, наречена Драговицкия камък, наподобяваша вр. Синаница в Пирин. Нямам случай да пътуваам за Трън и да не спра срещу този връх, където сега има смесено магазинче. Който пътува с мен тук пие облигатно кафе или яде овче мляко, аз разглежам. Като начало ще отбележа, че Ньойският договор превръща Трънската част на каазата, оставена в границите на Бългаария от една обширна територия в нещо като клин, вбит в днешната територия на Сърбия. От изток на този клин се намира горното течение на река Ерма с централен град Трънска Клисура, а от северозапад – населените места, наречени Трънски Одровци, разположени в подножията на три планини. Ще опиша всичко когато стигна до него.

    В миналото към Трънската кааза са влизали следните планини:

 

    1. Югозападната половина на Влашката планина. Отбелязвам, че Североизточната половина е била в Пиротската кааза, която също е била в пределите на България и е принадлежала към Софийския санджак,

 

   2. Югозападната половина на Гребен планина. Североизточната половина е принадлежала към Царибродската кааза, която е била в пределитее на Софийския санджак,

 

  3. Руй планина, най-голямата от всички планини,

 

  4. Слишовската планиина,

 

  5. Планината Въртоп, днес преименувана от сърбите на Грамада.

 

  6. Източната чат на планината Кървав Камик. Западната част на тази планина е принадлежала към Босилеградската кааза,

 

  7. Югозападната част на Завалската планина. Североизточната спада към кааза Драгоман.

 

   Тук изброих само големите трънски планини, но има и още няколко малки, които заграждат трънското поле Знеполе от юг, най-високата е при село Горна Секирна. Само нея не съм посещавал. За повечето от тези планини съм писал в раздела „Непознатите български планини” и съм поместил снимки. Планове да пиша имам и за Въртоп, защото е велика планина и ще го сторя скоро.

 

   Полетата, които стават за обработване и влизат в пределите на Трънско са две – Голямото Знеполе, през което се преминава от Трън за Стрезимировци и Малкото Знеполе, което е преди Трънска Клисура, преименувана от сърбите на Клисура. Обработваема земя има и по високите места на Трънско, напр. около с. Врабча, където надморската височина надмиинава 1000 м. Има голяма разлика за климата на 1000 м. н. в. на Родопте и тук, в Трънско.

     Всяко село в полите на планините има някаква обработваема земя около него, а селата по долините на реките са на такива, места, където долината има уширения и освен ливади има места и за ниви и градини. Посочвам селото с глух път Ездимировци, разположено в такава гънка над изчезналото вече сели Секирица. Ниви ими и покрай най-високоразположените села – Бутроинци, Проданча и Завала. Някога хората са сеели по тях ръж и картофи, като тази дейност е била рискова – пада слана и унищожава картофите. Аз като нощувах в малкото Знеполе също падна ужасен студ през нощта и дебела слана, която трябваше да чистя от колата, за я изкарам на слънце и сланата да се разтопи.

   По-късно ще се спра на климата тук, но сега ще отбележа, че Знеполе е центърът на студа в България. В Трън са измерени почти -40 градуса, но тук със сигурост е било градус или два по-малко, ще поясня защо.

   Трънският край е планински, основният поминък е бил животновъдството. Имало е и занаятчийство – грънчари, строители и др. Огромното количество тор е бил в основата на примитивното земеделие и него го има навсякъде покрай долините на реките, сега ще посоча само основните: Най голямата е река Ерма, в която се вливат немалките Кусовранска, Звонска и Ябланица. Когато стигна до селата по долините на реките ще цитирам още доста от по-малките реки.

    А сега каква площ е включвала Трънската кааза преди 1919 г?

    Това е един много обширен район, който се загражда от веригата невисоки планини южно от Знеполе, в полите на които са селата Парамун, Ерул, Горчевци и се достиге до рида, започващ от планината Кърав Камик над с. Горна Мелна. Границата на Трънско продължава по планината Кървав Камик, после през седловината за с. Власина,   преминава по билото на планината Въртоп, после по билото на Слишовска планина, след това по Руй, включвайки цялата планина, след това по билата на планините Влашка, Гребен и Завалска, достигайки до с. Парамун, от където зпочнах. Огромно нещо! Да се знае, че селата в този регион са към Трън, личи по избора на имената им – Трънска Клисура, която е център на селата по р. Ерма над Трън и Трънски Одровци, както до днес са наричани селата по долината на р. Ерма по течението й след Трън.

   Сега ще опиша долините на големите и малки реки, защото предимно по тях за разположени селата, като едно от селата, разположено по-ниско от другите играе ролята на техен център, каквото е напр. с. Трънска Клисура. Махалите са разположени над тези населени места, някои на много голяма височина. Рекордьор по този показател са махалите на с. Врабча днес в Западните покрайнини.

    Започвам с долината на р. Ерма:

    Водосборната част на тази река е така красива, че съперничи напр. на местността Рожен в Родопите. Накъдето и да погледнеш, всичко е много красиво, особено сега, когато от едната страна е яз. Власински. Това е една прекрасна седловина, на която условия за установяване на села по нея няма, но пък вероятно ще бъде построен някога един средновисок планински курорт, защото красотата е забележителна. Ще добавя нещо:

    Тази седловина е към 1400 м. н. в, колкото на селата наблизо Къшле и Побит камък, но природните условия тук са много сурови. Големият студ от Сърбия за Трънско преминава през нея.

    Малко под тази седловина започват махалите. Долината се ограничава от планините Кървав Камик и Въртоп, като махали има и по двата ската. По-удобната за обитаване планина е Въртоп, която е по-слънчева и с повече пасища. Два пътя водят към тази планина, от с. Трънска Клисура и от с. Драенци Маршрутите към планината ще опиша в друг постинг. Нещо много тъжно има в излъчването на хората в с. Трънска Клисура, от църквата, която е винаги отворена и е много голяма, от сградите, с натрупания по дворовете им инвентар от непотребни вещи, от превърнала се  движима в недвижима собственост - прогнили югославски коли по на 50 години. Това село е било център на стотиците махали над него по поречието на Ерма и по двата ската. Днес то има излъчване като оставено да си умре. Тук попаднах на два много трагични образа, ще напомня за тях когато пиша за планината Въртоп.

     От лявата страна на пътя покрай река Ерма път води към други села и махали, най-голямото от което е с Пая. Преди него в с. Кострошевци, до отклонението за махалите по планината Кървав камик има изоставена църква. Преди селото Пая пък има останки от древен български манастир. Съзнателно от сръбската епархия или от титовите партизани кръстът, петбукелен каменорезбен тип от гинцката школа, е натрошен. Парче от върха му намерих и заснех, а тялото на кръста е сложено за стъпало към църквата. Сърбите твърдят, че това е древен сръбски храм и разрешили да бъде обновен. Работите са напреднали малко. Личи си, че наистина това е много древен манастир, според мен разрушен както нашите манастири по Манастирище от турците през ХІV век.

    Село Пая доживява последните си дни. Има няколко семейства, които при срещата си с мен първото, което казаха бе, и ние сме българи. Имам страхотни снимки от това село. Намерението ми да достигна до вр. Кървав камик и да се прехвърля в с. Къшле се провали, защото пътищата са изоставени, обраснали и непроходими. Не само това село е от лявата страна на пътя, по скатовете на Кървав Камик. Навсякъде, където има правен требеш /б. м. изсичане на гора на някое място, което става за обитаване от семейство/ се виждат много махали.

      От дясната страна на пътя също има отклонения за махалите по Въртоп, които са не по-малко, но пък условията за живот по тази планина са мнного по-добри. Централната махала се казва Кебаповите, тя е на поне 1100 м. н. в. Там още има хора и първото нещо, което и те казват е, че са българи. Предлагат да поседнем на приказки – на кафе, на ракия, на мляко, но нали времето ми е по минути, а маршрутите по метри, само при прибиране мога да си разреша такова нещо ако имам на разположение малко светло време да се прибера до „базата” си. Махала Кебаповите може да се достигне по почвен път, годен за джипове от с. Трънска Клисура и пеша от с. Драинци по изчезващ вече римски път.

     Малко след ГКПП Стрезимироовци започва Горното /Малкото/ Знеполе. То вече не се ообработва и се ползва за пасище. Там ме хвана страшен студ и слана, но бързо се затопли. Навсякъде към планината водят пътища за махали с имена, свързани с климата, водата, гората, напр. махала Сухото дере. Страхотни снимки направих в гробищата на това село. Кръстовете и паметниците в тях доказват, че тук са живели българи.

   Докато чистех стъклата на колата за да я изкарам на слънце покрай мен мина една възрастна куцукаща жена. Видях я, че отиде до автобусната спирка, където от автобуса слезе една жена, после разрах, че дъщеря й. Минаха след това покрай мен. Такава красива жена рядко може да се види. Няма да забравя тази красота както не забравям красотата на най-красивото момиче по време на пътуванията си според мен в с. Мартиново, където те там са особена порода - недостижимо красиви. Тази бе към 35, но ако се яви на конкурс за мис омъжена жена другите кандидатки ще се откажат от конкурса само като я видят. Според мен българките са най-красивите жени на света, след тях слагам черните негърки, ще стане въпрос по-долу и за тях. Тази тема не ми е чужда – не само красотата на жените забелязвам, но и подходящо ли са облечени, не казвам скъпо, прическата им отговаря ли за формата на главата им, и други неща.

   Аз винаги нося когато отивам в Западните покрайнини торби с празни буркани с винт. Този път ги подарих на една баба, която гледаше крави. Тя страхотно се зарадва, не знаеше как да ми благодари. Два дни след това една кола спря край мен. Гледам, че една баба ми прави радостни знаци, а тя – същата, на която подарих бурканите. Познала ме и спряха да ми благодари още веднаж. Големият подарък. Но и общата българска кръв си казва думата, мисля.

    Да не пропусна нещо - видях табела с друго име на планината Въртоп, сега рък бе наречена Църковна. Не съм срещял тук църкви. Това преименуване правят сърбите за да се замете историческата памет на хората тук и да се объркат понятията на сега родените по тези места. Наименованието Димитровград на Цариброд си е чиста обида за царибродчани и за българите, но нито един наш президент не е поискал промяна на това просташко име, което царибродчани не приемат с изключение на титовите тролове в града, турнати на важни постове в местната власт и полицията.

    Селата и махалите по долината на р. Ерма от превала към с. Власина и Сурдулица, който е висок над 1400 м.по посока на България са затворени с граница към град Трън и така през зимата хората там се оказват в снежен капан. В това отношение те са още по-зле от Босилеградския регион. Това е направено от великите сили за да се обезбългари този район – да напуснат местните хора този снежен зимен капан или да измрат като заточеници в собствеците си домове. Навеки проклети да са тези идиоти, съвременни българоубийци!

    Долината на р. Ерма в България се разширява и тече през Знеполе, като в нея се вливат още оста реки, идващи от Слишовската планина, от Руй и от невисоката планинска верига между Кървав Камик и Завалската планина.Ще се спра само на няколко села, които са ми любими или са с интересна история.

    Село Стрезимировци е разделено к граница, както и други, които ще спомена – една част от тях остава в България, друга в Сърбия. Такова е и село Петачинци, като Трънска Банка е част от това село, за наша радост – в България. Всичките села имат интересни имена, на мен ми звучат сторобългарски. Слишовската планина от нашата страна не е нещо особено, но в Западните покрайнини е връх на красотата. Същото важи и за Руй. Любимо село тук ми е Ломница и то не заради първото ждрело по Ерма, а защото съм бил горе на Ветрен дол и с изтръпнали от ужас крака, държейки се за скалите едвам подавах главата си за да погледна надолу. Страхотевица е сред тези бели отвесни скали, поне два пъти по високи от стената на Мальовица. И ронливи.

   Не далеч от пътя в посока към Кюстендил в Знеполе има язовир за питейна вода над с. Ярловци. Казаха ми, че го държели мутри.

   Друго любимо село тук ми е Врабча, един център на мегамахали. Половината от тях днес са в Западните покрайнини. Бидейки тук винаги съм се чудел как хората са могли да живеят при такива сурови условия. Ще поместя снимки на една махала на Врабча в местност, наподобяваща на кучешки зъб. По тези места освен алпийски цветя нищо друго не може да се посади, а слана може да падне по всяко време или пък „кучешки” студ. За туристическите опции от Врабча ще пиша, но и сега казвам, че това е страхотно красиво място. За жалост там живеят постоянно сега само 8 души, а пътят от Драгоман за Трън е изоставен и тази красива връзка май ще изчезне от пътната карта ведно с красотата си.

    Споменавам още няколко разделени наблизо села от границата – Несла, Долно Невля, Груинци, в момента за други не се нещам, но има още.

   По река Ерма след Трън има още три села, но пък от двете страни на долината има много махали. Първото е с. Петачинци, път от което се изкачва към махалите на Врабча, оставени в Западните покрайнини.

Следва село Искровци, от едната страна обкръжено със скаален венец-шедьовър, принадлежащ към Гребен планина. Отсрещният скат е към планината Руй. След него идва още едно село с останки от манастир и възстановена църква, то може да е и махала към Искровци. Като стане свободен достъпът на българските „граждани” натам първото изчезнато нещо ще бъде грамадната камбана на манастира - що цветен метал има в нея и колко ли струва туй нещо ако се нареже и предаде за скрап.

   Долината на р. Ерма се събира с още две долини – на реките Звонска и Кусовранска. Река Звонска тече между планините Влашка и Руй и има прекрасна места за села.  От към Руй са махалите Ясенов дел, те са горе по рида, като за разглеждане на зъберите на Гребен планина. Там има и крепост с име Асеновата. Тук римските пътища са по всяка долина без изключение с различни категории широчини.

  Следващата долина е много голяма. Тя води до с. Ракита а от него започват едни от най-красивите махали и туристически преходи в три варианта в посока на вр. Руй. Тук е едно от златните сечения на планинската красота на Западните покрайнини. Описвал съм ги.

 

 От към Руй се спуска друга долина, Берин извор, като селото също е горе на високото, при пасищата. Висок рид от Руй дели това село от следващото, Пресека. След това село планината Руй се извива и тръгва да влее мощта си в Сува планина, висока колкото вр. Руй, но не така съчетана като нея от меки и остри местности, а само от бели скали по подобие на карстовата част на Пирин. Планинската верига, започнала с отклонение от планинатаа Беласица, преминааваща по цялата ни западна граница завършва чак тук, в Сува планина. Делян Пеевски сигурно е горд с това, че на събори и празници изяжда по 80 кебапчета, аз пък съм горд с това, че изминах този 200 км. планински рид и сега, вместо скари с кебапи, планинските му красоти са пред очите ми. В него влизат планините Огражден,  Малешевска, Влахина, Осоговска, Бясна Кобила, Руй.

    От дясната част на долината на р. Звонска също има много села. Първото е Звонска Баня с топлите си минерални извори, но излъчването на този курорт е същото както на нашия Вършец – запуснат, с минал. И друга беля спохожда този курорт  сърбите заселват принудително наоколо цигани от вътрешността та страната. От всичките села са започвали пътища в посока към планината заради пасищата. Единственият път, останал възможен за достигане на Влашката планина е този към с. Нашушковица. За негово трасе е ползвана римска магистрала, която е доправяна и асфалтирана. След селото пътят продължава в оригинал и се качва на висок страничен рид на Влашката планина. Красотата там на високото е без мяра, особено за човек като мен, който познава планината и знае проходите между селата. Хората казват и за римски път от с. Валниш, но вече не може да се премине през него.

    Друга долина на река тук е Кусовранската, където е село Кусоврана и махалите му. От южната страна на селото махалите са населени. Те ползват хоризонтален римски път, който ги свързва и извежда на седловината при с. Церев дел за Пирот. От този римски път, който минава доста високо се вижда най-дивната част на Влашката планина. Да се намери път към билото й обаче е задача много трудна.

   Селата по долината на р. Ерма от събирането й с тези две реки до с. Поганово не са много. Те са разположени не покрай реката, защото няма място, а по скатовете на планините Гребен и Влашка. Започвам с тези по Влашката планина.

   Стръмни пътища за джипове отвеждат нависоко в планината, където са разположени махалите. Сухи дерета са нарязали Влашката планина като торта, образувайки страхотни скали. Пътят вие между тях и навлиза в по-спокойни местности, където има карстов извор– най-важното нещо за едно село. А за карстовия извор се прави чешма в центъра на селото и то с поилки за животните. Любимото ми село тук е Селище, от което римски път води до с. Кусоврана, после до Церев дел и слиза в посока Пирот. От високото се виждат и махалите покрай р. Ерма, наречени Трънски Одровци. Макар да нямам време за почивка тук съм се спирал и оставал дълго, защото тази красота не може да се отмине. Върхът на красотата обаче е между селата Селище и Кусоврана. Мисля, че тук е по-красиво отколкото на Синаница

    От дясната страна на река Ерма места за села няма, те са горе по равното на Гребен планина. А тя от страни ако наподобява гребен, по високото е мека, красива, с карстови извори , с места не за села, а за градове. Път от Погановския манастир се изкачва до с. Поганово, а после до село Драговита с многото махали над нея. След Драговита може да се слезе в Цариброд или да се достигне Врабча и да слезе в с. Петачинци.

     Долините на всичките тези реки тук са още един планински капан за българите тук. Ждрелото на р. Ерма с излаз към Цариброд е непроходимо до 1942 година, когато германците пробиват скалите заради стратегическа дековилка Трън-Цариброд и чак тогава живеещитее по селата Трънски Одровци могат да достигат до град, в случая Цариборд, за да реализиират продукцията си, да си купят нещо, което не могат да си произведат. Преди тези тунели хората са преминавали от селата Трънски Одровци до Цариброд прекосявайки планината Гребен. Естествената връзка с Трън за Трънските Одровци е затворена с граница и днес само заразени с вируса на Маркс нещастници или продажници – хибридните войници на Путин, маскирани като тролове в социалните мрежи - не биха се съгласили с мен, че това е предварително замислен геноцид на българите от „добрите” през ПСВ.

    А сега за последната долина на голяма река, запътила се към Ерма, реката Ябланица. Тя извира от една средновисока планина в близост да Брезник, като първото село по тази долиина се казва Кривонос. Широката долина е благоприятно място за живеене и по-надолу има няколко села с място за ниви и за пасища – Неделково, Мракетинци и Филиповци. От с. Филиповци в посока на с. Бутроинци природните условия са добри за отглежданее на ръж и картофи, а надморската височината на нивите достига до с. Врабча. По надолу, където пътят пресича реката има останки от едно напуснато вече село, Секирица. То е било на неблагоприятно място, тези места хората тук наричат сакати. Селото е близо е до реката, което означава слани, влага  и постоянно течение, в селото почти няма места за градини, а за ниви или ливади не може и да се говори. Вероятно хората от Секирица са имали градини до с. Филиповци, отдалечено на 2 км. от него. От селото е останала само чешмата, наричана Секирица, чиито карстов извор вероятно е причина то да бъде основано тук и две къщи на хора, които искат да посещават понякога родните си места с построени нови до тях. Тези къщи днес обаче са съвсем до пътя за Стрезимировци, по който преминават тирове и не са много удобни за почивка. Ще поместя снимки и от това село. Докато траеше пътуването ми там цигани събориха единствената оригинална къща, останала от Секирица до моста за да откраднат дограмата й за горене. И нея я имам на снимките ми преди и след събарянето й. 

    Сега за град Трън:

    Известно е, че градът е полюсът на студа в Българя, но ще въведа едно уточнение – не Трън, а Знеполе е полюсът на студа. Причината за това е студеният въздух, който идва тук от запад и който се настанява в заграденото от всякъде с планини Знеполе. Оставайки там той изстива още, като малка част от него се спуска по тясната долина на р. Ерма към гр. Трън и така студът на Знеполе достига до него. По-надолу към Петачинци и Искровци студът няма как да отиде, пречи му първото ждрело на р. Ерма. В този планински район вилнеят и бури, като доказателство за това са групираните буки по откритите места. Те така  се подреждат, че наподобяват широк конус, който подема ветровете, води го по-високите постепенно и така ветровете се приплъзват по групата дървета, но не могат да ги почупят. Същият номер буките го правят и на Плана. Хората казват, че през зимата във Врабча е по-топло отколкото в Трън, макар да има поне 500 м. разлика по вертикала.

    Градът правилно е наречен Трън, защото където земята е изоставена веднага излизат тръни. Тръните не са само от типа гръмотрън или цъфтитрън, а храстовидна круша с бодли като на глог, червен глог, шипки, къпини, сив глог, който наричат трънки, всякакви тръни. Дори джанките тук имат ужасни тръни. Земята е глинееста, но където е била обработвана и торена е черна. Хората казват, че ако се настъпи през пролетта разорана земя тя така се сплъстява, че после трябва да се разбива с кирка. Глината тук е причина да възникне занаят грънчарство, с глина са строени старите къщи, от същата тази глина хората са правели тухли и турски керемиди. Хората тук са умеели да строят и част от мъжете са работели през лятото като дюлгери предимно по София. Трънчани до такава степен биват уподобявани на строители, че се ползва понятието трънчо вместо строител.

   Градът, подобно на почти всички малки градове запада, което е видно от затварянето на техникума му, на част от училищата, на ликвидирането на завода за вериги. Работни места няма почти никакви, а хората след колективизацията по съветски тип са били откъснати от основното им умение – работа със земята и животните. Обратният път вече не е невъзможен. Трънските села бяха прегазени след 1989 г. от валяка на циганската престъпност, от който в града сега има доста замогнали се дебели цигани. Циганите в Трън не работят /само там?/ и получават помощи, децата им не учат /само там?/, нищо не могат да правят. Ще разчитат и те на помощите за децата си някога, от които и те да живеят. Бозайниците се грижат за малките си, пазят ги, после ги учат на умения как да си намират храна. Мечката учи малките три години. Циганите не само не сторват както бозайниците, но живеят от помощите за децата си или ги дават в социални домове, защото са…бедни. И раждат нови и нови, за помощи. Това им е бизнесът, който държавата им предостави след 1989 г. Защото са електоратът на задкулисието в България, което нвякога наричахме мафия и защото задкулисието в България идва на власт с циганските гласове.  Недостигът в бюджета си циганите допълват с кражби или далавери, но май вече се стига до положението, когато за тези помощи се казва: Няма от къде да дойдат, защото пенсионираните по болест цигани или като инвалиди и тези на социални и други помощи станаха толкова много, че държавата не може повече да отделя толкова средства за тях от бюджета си. Тази граница отдавна е премината, но все още този факт се премълчава. Виждайки цигани в Трън на гроздове пред баничкарницата и пред бираджийницата срещу нея, насядалите по пейките в центъра стотици цигани и циганки и тичащите и крещящи като павиани техни деца аз се убедих, че този проблем и тук е страшен. Времето за неговото решаване обаче отдавна мина и вече никакво решение не върви – това се вижда от преселението на циганите от малките населени места в големите и гетата около тях, които никнат като гъби. Циганите бяха нужни заради гласовете си за  да избират задкулисието в България, но сигурен съм, вече и задкулисието, което е на власт повече от четвърт век осъзнава какво докара на България с тях. Ето пример – партизанският регион Трън го превзеха цигани.

   В Трън има две големи църкви - централната която се обновява и тази в циганската махала над града. Над циганската махала има древна скална обител, в която се твърди, че е живяла известно време Света Петка. Има някаква особена сила тази пещера с образите по стените й, изваяни от капещата вода. Срещу църквата направиха параклис на страхотно обгледно място. От скалата над обителта Трън се вижда най-добре от всички места наоколо. Ако се пусне в действие замисленият ГКПП Петачинци, жална им майка на българите оттатък – всичко от джелезо, що имат останалите там българи, всичките им джици и бакъри докато се усетят ще преминат през скрапопункта на Трън. Един ГКПП тук и свободен достъп до Погановския манастир и ждрелата на р. Ерма, които свършват чак при с.Власи обаче ще привлече тук доста хора.

   Като роднини и близки на трънските партизани, трънчани имат много връзки и голяма част от тях след Деветото се преселиха в София. Имаше трънчани полицаи, шефове на районни управления, на важни постове в полицията и войската. По едно време обаче се стигна до там, да се твърди, че трънските партизани били по-важни от чавдарци и бай Тошо ги оправи набързо – трънските патизани на ръководни постове бяха натикании в девета глуха, а чавдарците ги издигнаха на пиедестал или ги турнаха на местата на трънските партизани във войската и полицията. Славчо Трънски се оказа с единия крак в затвора. Знам трънчани, които заговорваха пред мен по тази тема, но преставаха, казвайки: Забранено ни е да говорим за това! Знам и племенница на бай Тошо, женена за син на трънски ятаци, които така се изпокараха, че синът се пропи и умря на 35 от пиене.

    Комунизмът има привърженици там, където хората са прости, необразовани или мошеници, продали са на чужди държави, какъвто днес е Ципрас – тролът на Путин в ЕС. С много трънчани съм говориил за циганизацията, за положението им днес, за минаалото, за това ще напиша друг постинг. И тук положението е като в цялата страна - хората са наясно, но са уплашени и си траят, тролове вилнеят сред тях. На мен ми се нанизаха няколко, но не в Трън, а по границата. Намериха си майстора. Аз си падам по интелигентните жени и попаднах на такава в Трън, която с няколко изречения, както е по възможностите на поетите, описа точно защо се е стигнало в града и региона до това положение и назова точните виновници. Жената се оказа преселница от с. Звонци и се учуди, че познавам Трън и от другата му страна, в Западните покрайнини. Сега ще поместя само една нейна мисъл:

  „Дори и разделени, ние някак си живеехме. Но дойде колективизацията, взеха ни всичко – добитъка, инвентара, земята, ливадите, горите - и ни ликвидираха!. Това бе най-страшното от всичко, което ни се случи!”

   Ще напомня още веднаж важните дати в живота на хората тук:

 

   1  1878 г. Трън вече е свободен град,

   

   2. 1885 г. Трънчани участват във войната с нападналата ни за да ни отнеме територии Сърбия, подучена от Англия,

 

   3. От 1912 до 1918 г. Трънчани са на фронта заради конфликти на Балканите  и ПСВ, и двете по вина на великите сили,

 

   4. 1919 г. Позорният за нас Ньойски договор откъсва половината територия на Трънско и я придава към Тройното кралство за участието ни във войната на страната на лошите. Останалата част от Трънско наподобява на клин, вбит в територията на Сърбия, граничещ с останалата част на накогашната си кааза.

 

    5. От 1941 до 1944 отнетите територии на България са върнати от германците към нея. Агентите на Сталин в България водят партизанска война срещу германците, щабът на Славчо Трънски е над с. Кусоврана под вр. Паниците.

 

   6. 1944 г. Върнатите територии към родината си отново са отнети от нея, с помощта на окупаторите ни, съветските войски, е направен преврат и на власт в България идват сталинските комунисти. Интелигенцията е избита, пратена по затворите или интернирана от градовете по селата,

 

   7. 1956 г. Налага се колективицация по съветски образец, отнема се собствеността на хората, те напускат малките населени места заедно с децата си и така се руши основата на страната, нейното село. Това е причината и за кризата в България днес,

 

   8.1976 г. Строи се клеонът по гранииците по заповед на Брежнев, съоръжението наричано от хората мрежите. Останалите малко хора покрай границата са пропъдени от там поради отнемане на пасищана им, поради трудния достъп до населеното им място.

 

   1989 г. Дойде демокрацията, а с нея мутризацията, примитивицазията, циганизацията а с нея и битовата престъпност, която прегази Трън и не само него. Сега настъпва приматизаията и по същество се извършва връщане към феодализма. Във всяко населено място се появявав феодал изпълняващ ролята на ромлидера в определено гето или квартал.

   Когато държавата абдикира от задълженията си или няма интерес да се занимава с хората, които са бедни и поради това от тях нищо не може да се открадне, така става - оставениите празни ниши веднага се запълват. При нас от феодали, в Русия от олигарсите.

/Продължава/




Гласувай:
4
0



1. sande - Поздравления за този блестящ постинг - монография!
28.06.2015 12:38
Достоен за научна титла от БАН!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Отново отварям темата "Трън".
28.06.2015 17:13
sande написа:
Достоен за научна титла от БАН!

Този край е възлюбено от мен място. Дано с постинга си да стана причина повече хора да посещават Трънско, много е красиво.
От години се говори за отварянето на ГКПП Петачинци, като в Западните покрайнини пътят е готов от години и дори вече се руши. От наша страна не се прави абсолютно нищо, една интелигентна трънманка има обяснение защо: Политика! Ако този пункт се открие той ще даде достъп до цялото ждрело на Ерма, до Погановския манастир, а за жшироката публика, до местата с плескавици.
Това е само първото, което пиша за Трън, имам още много да пиша за този приказен край и да помествам снимки от него. Напомням, че в постинга си съм написал: Трън отива към смъртта си! Ще направи ли нещо държавата срещу това? Описал съм и симптомите на "заболяването" му...
цитирай
3. atil - Реших вече дa го посетя. Този крaй. И ...
08.02.2016 01:19
Реших вече дa го посетя. Този крaй. И aз се интересувaм от плaнините нa Бългaрия a от тук нaучих достa!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6962664
Постинги: 2978
Коментари: 7945
Гласове: 14817
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031