Тези картини от моя разходка из Трънско посвещавам на една дама с произход от този край, която много уважавам заради интелекта и таланта, които притежава. 
    С пожелание да упознае Трънските планини - Руй, Слишовска, Кървав Камик, Милевска планина, Завалска планина, Гребен планина и Влашката планина по-добре от мен. 

   И тази разходка е връх на кросотата. Върви се по билото на  на Руй планина, която в този участък се нарича Слишовска планина. Тя постепенно слиза, като при Бабушница ще слезе съвсем. От двете страни на билото си тази планина спуска благодатни за села гънки с реки. В една такава е разположено селото Црвена Йабука. Красотата по билото не мога да опиша, само ще спомена, че има страхотен изглед към долини със села, някои от които заградени от едната страна с високи бели скали. Вижда се Влашката планина от към алпийската й част, села по билата на ридове. И най-красивото - масивът на Руй. Приказно нещо, а за мен мечта да го покача още веднаж, ако животът ми предостави нов шанс. Чувствам се като Фауст, който в съня си на Пинд вижда Леда и Зевс, преобразен като лебед.
   В село Червена Ябълка живеят етнически българи, които казват, че са сърби. Само че езикът им не се различава по нищо от този на хората напр. в село Ракита. Добри хора, познава се след първия контакт с тях, отрудени, бедни, последните, които остават тук. Между тях има и сравнително млади хора, предимно мъже, петимни за булки, каквито и да са, но тук булка, казват те, няма да дойде, ако ще и циганка да е. Животът в планината е много труден...
   Това село е било към Сърбия и преди 1919 г. като границата е минавала където е сега дървото с маркировката. Случаят с етноса на тези хора е аналогичен на този с българите от двете страни на Бясна Кобила, които са били разделени след войната на Австрия и Турция около 1685 година. Българите, останали на страната на р. Морава са наречени моравски и така се водят до днес. Никаква разлика няма в езика по скатовете на Бясна кобила към Босилеград или Сурдулица. Тези по долината на река Морава за около 200 години са били сърбизирани, но манталитетът им е като нашият, а и ние и сърбите имаме общ манталитет. Не съм доволен от този балкански манталитет, но запазвам компетентно мълчане и се разграничавам от него, защото  се считам за по-европеизиран.
   За притежаващите джип туристи пояснявам, че от с. Ракита се пътува до с. Вучидел и после по горски пътища до извора на реката за с. Ракита, където има "шумско" и покрай нея се слиза по модернизиран римски път до селото. Той продължава към с. Червена Ябълка и се спуска към Лесковац. А горе по билото и спициално под вр. Руй има чудни места за лагер. А за тези, които имат интерес към Руй планина биха могли да погледнат в блога ми как е минавала границата между България и Сърбия преди 1919 г. и как минава сега. Със сигурност съм единствиният, който не само е преминал по тези граници, но и ги помня наизуст.
   Приятна виртуална разходка. Страхотно е!




            Егати туристическата маркировка!



    Дано някой да е гледал филма "Граница" с Нам Шопов. Тук границата преди 1919 г. си остава.







      По-надолу в тази природна гънка с река е разположено село Червена Ябълка.







                                  Тоя пък, дето идва към мен, кой ли е?



Останки от селото Червена Ябълка, но в Червена Ябълка-център още има хора.



Ако искашэ да ручаш лук, требе да си го посадиш, каза един "сърбин" от селото.







                     Червена Ябълка - център, тази къща е обитавана.











     Това е домът на един ереген, който е на 42 години и си търси булка, каквато и да е.











Това е символът на страна, в която няма съдебна система и  начело са турнати примати. Тук казват за такава държава, мяза на клозет без врата, но хората имат и друга скоропоговорка, която символизира закона. Според нея законът е за глупците, нещо като врАта у пОле.







Животните в планината, домашните животни и жените имат правилна преценка за съществото, което ги приближава - представлява ли то опастност за тях или не. А също, ще има ли някакав кяр или файда, както за тази котка парче салам.







                    Един друг турист на път за Червена Ябълка, варих го...



Модернизиран римска път, виновник за основавне на селото тук.











                             Гробището на селото



Някога - кон до кон, юнак до юнак, днес - джип до джип, айдук до айдук...







 Тези къщи са на прохода между селата Червена Ябълка и Ракита. били са от двете страни на границата. Но не е имало комунизъм и хората са живяли без да се мразят.























Мравките навсякъде измират, на път са пчелите. Когато и това стане, следващите ще са хората.



Девети микрорайон осми мравчи блок, така ще изглеждат панелките след няколко десетки  години, като този мравуняк. Той се е превърнал в хранилка за мащерката, а панелните блокове ще се превърнат тогава в хранилка за циганите - що джелезо и джици има в тях за скрап...







Чао, Цървена ябълко, дано да не съм последният, който те посещава...

  Тъй като преходът е много красив ще приложа две произведения - един Квинтет от Моцарт, който той обича най-много от всичките си произведения и един Етюд от Шопен, който той обича най.много от всичките си произведения.

Където е човека,всичко върви назад, руинира, разпада се.

Според проф. Исак Паси, красиво е всичко, което ти напомня за живота. Грозно е всичко, което ти напомня за смъртта.