Този постинг посвещавам на един сериозен блогър, но заразен с вируса на Маркс. Пожелавам му да се отърве от него, да стане свободен човек и да проходи по планините на България както аз. Заразеният с този вирус "прикован на място страда и подготвя се за ада". 

     В тази картини от една моя разходка ще включа  местности по пътя за с. Ракита от разклона на шосето Бабушница - Цариброд. Това е най-важният подстъп към Руй планина, тук е и най-високото и красивото село на Руй - Вучидел, което се вижда от вр. Руй. Планината Руй пставям на второ място по красота след Балкана в Западните покрайнини.  От село Ракита пътиша към планината има много, описвал съм ги в блога си. в раздела "Непознатите български планини".Гледайки сега снимките, които съм направил от този край ги възприемам още по-красиви в сравнение с времето, когато бях там. Причината е, че там бях много напрегнат - времето ми бе по минути, маршрутите по метри, в никакъв случай не трябваше да замръквам, защото имаше вълци. При такова напрежение аз възприемам красотата на природата първично, после я преживявам отново. Връщайки се от Вучидел, когато щях да сгреша фатално ,попадах на баба с кравата си, която ме спаси от неразумно спускане към с. Ракита. Вече се свечеряваше, по тъмно щях да се набутам на старо прорастнало с подраст вървище, което после ми отне цял ден. Благодаря на Господа за срещата си с тази старица. Тя ми каза да се върна на шОшето, защото вуците туй чекат. 




Следващите няколко снимки са направени почти на границата на България, от където се вижда гр. Трън, махалии на Врабча и част от Завалската планина. Тук бих казал е раят на земята. Всичко си е така, както е било сътворено от Бога, а хората са живяли в хармония с природата. За жалост тези хора, преживяли ужасите, причинени им от великите сили отдавна почиват от делата си. Само къщите им напомнят за тях, а в по някоя доживяват последните си дни децата или внуците им.











Който е пътувал за Трън и има очи за гледане, сигурно е видял този връх в дясно от пътя, когато той се спуска към града. Зад него минава границата, там е разделеното на две село Врабча, а също и Петачинци.



Още не са се развъртяли тук мутродървари. Тази част от Руй е в Западните покрайнини.



                                               Деветият кръг на Рая?



Римски път пердаши за гр. Трън, следвайки този рид. Той минава под крепостта на Иван Асен. Този път е причината да се основат по-късно тук селата, те всичките са покрай него.



Това е постинг на един икономист, който се АНАЛизира едновременно от 13 коментатора. Те го разглеждат от всички страни, дълбоко го сондират с хоботчетата си и след приключване на АНАЛизите им се надпреварват да го химнословят. До посиняване и после отново. Тъй като коментаторите тук са особено много и са се престарали, една част от постиинга на икономиста е отнесена някъде за допълнителен АНАЛиз и така  новопредставените пред постинга не могат да извършат и те цялостен АНАЛиз. Животът не е съвършен. Въпрос на шанс.



Този връх е в България. Вижда се една от махалите на с.Врабча, в дясно по долината се спуска шосето, пресичащо Завалската планина, което свързва Сливница с Трън. Голама красота е тук през пролетта. Най-красиво е под Врабча, където е Врабчанската Синаница, изпод която е карстовият извор към с. Трънска Банкя с почти топла вода и голям дебит. За Трънска Банкя има отклонение.



Не всички камъни от римския път могат да се приватизират, много са големи....








   Нали оприличавам хората на животни, а също и скалите, тези пеперудки тук ми напомнят на коментаторите на един социалномрежов труженик с ник на съветски боен хеикоптер от времето на Брежнев. Прониквайки с хоботчетата си на дълбоко в постинга му, те го АНАЛизират не само от горе  - от горе, а сериозно, и в дълбочина. И после пишат, споделят, допълват, влизат в диалог един с друг.  Евалла на такиви коментатори!







Почти 100 години тук животът протича по един и същи начин - хармония между хората и домашните животни.



Кокошките избягаха, но петелът остана да се разправя с мен. Опита и да ме "кълца".



                   Наистина уникално - тук живее някакъв човек.



        Тези туристи пълзяха по маршрута ми към Трън, но аз ги изпреварих.



                       Планината предлага красота и много суров живот.



                    Място за село в планината, такива се наричат требеш.



                         Смешни скали







Тази къща е на един самотен козар на самия рид. Най-интересното е, че  тук има извор.



























                                         Върхът с крепостта на цар Иван Асен



Този мост води към с. Ракита и следващите нагоре по планината. Строен е от българските трудоваци след Освобождението. Състои се от три  свода.















                                 Църквата в началото на пътя за с. Ракита



Тази снимка е веществено доказателство, че тук  циганските набези още не са започнали.



       Над с. Ракита има въгледобвна мина, за нея е строена дековилка и ж.п път.



Мината е закрита, дековилката я няма, всеки тук се спасява сам. С гледането на животни.



                     Ще дойде ден, когато тези земни маси ще затрупат пътя...



Тук е била площадката, от където титовите комунисти са говорели пред народа, въгледобвниците. Вероятно са възхвалявали присъединяването на териториите ни към тях, комунизЪма им, който бе по-човечен от съветския и може би безупречната работа на УДБА-та им.



Тук гробищата са съвсем различни от тези по Софийсско. Може би защото с. Гинци им е било далеч или пък хората са били безкрайно бедни да си поръчат кръстове.











Тези починали може и да са били живи през 1919 година...



                                                              Село Ракита



Магарчето тук е на особена почит. То носи, тегли, оре. И за зимата му трябва само малко сламица, дори не и сено.






 
                                         В една от многото гънки на Руй планина.



                    Изоставена мина за въглища



Тази и следващите снимки съм направил по пътя за село Вучидел - римски път първа категория - любимото ми село в този район. Писал съм за него, препоръчвал съм го да си купят българи къщи тук, да ги възстановят и да живеят тук по 6-7 месеци в годината. Да имат къде и хората да си продават продукцията, предимно сирене, кашкавал, масло, трайно преработено месо и др. А те нямат пари дори за автобуса, който идва тук веднаж седмично или за бензин. Единственото място за тези работливи хора да си продадат продукцията и да вземат малко пари е да отидат на пазара в Цариброд, което им струва много скъпо.











   Приятна виртуална разходка!

    Понеже постингът, макар и с красиви снимки навява тъга, прилагам линк с един тъжен струнен квартет на Моцарт, известен като Квартетът със скръбния менует.

Благодаря за красотите, които ни предлагаш!
Чу

Село Ракита е красиво! Чудесна разходка! Поздрави!

които посещават нестандартния ми блог. Следващият постинг ще бъде посветен на Вас.

Удоволствие е човек да разглежда постингите Ви посветени на природата. За останалото не бих могъл да кажа същото с доста изключения , разбира се. Все пак да се смирим с човешката си природа , да сведем смирено глави и да се насладим на чудесните велкденски празници, когато природата се възражда за нов жизнен цикъл. Приятно изкарване на празниците !