Тази разходка в картини посвещавам на тези, които имат интерес към постингите ми по темата "Непознатите български планини", включвам и анонимните коментатори. На тези, които рядко ходят сред природата пожелавам:
      В неделя всички на планината на похот !

  Тези картини са от една разходка по римския път между селата Ракита и Вучидел. В село Вучидел пътят се разклонява, като има и стратегическо отклонение към вр. Руй, което преминава през скална порта, после закатерва към върха и изчезва под торфа. Този път продължава след това и слиа покрай х. Руй. Днес участъкът му над с. Вучидел се ползва от селяните за да изкарват по него на паша животните си, а тези ливади там не отстъпват на чуднохубавите ливади на Лескова махала. Едва ли не всичките села в Западните покрайнини знам, но поставям Вучи дел като природа около него на първо място от всичките, дори и на тези по Бясна Кобила като единствено по красота, а не най-красивото измежду всички красиви. Споменът по него и сега отново ме тегли натам, но нямам  джип, а това означава, че маршрутът до масивът на Руй се удължава с 10 км. и денят и силите едва стигат. Още две думи за вр. Руй. От него започва скален рид Ветрен дол, под който е  с. Ломница. Скална страхотевица! В дясно от него по билото се върви по границата над Зелениград и Слишовци, където красотата е отново без мяра. От нея ще поместа в този постинг част от картините от разходката ми из тези български места, за които почти всички българи не са и чували. А на държавниците ни им дреме дедовио - от 120000 българи през 1919 г. днес в Западните покрайнини са останали само 18000, а Западните покрайнини в политическия език вече имат ново име - Западните Балкани.








                                       Буков желъд



                                                       Смешен камък



                                         Предмахала на Вучидел



















Докато има хора тук, ще ги има и домашните животни.



                         Овчар и кравар от Вучидел сниман с много голям зум.



Гробището на Вучи дел. Всяка седмица на гробищата "се изнася", за да не се забравят починалите предци. Аз съм попадал на такова изнасяне, мъжете му фърлят яко пиене. Гробищата обаче се подържат в абсолютен ред - всичко е почистено, поставени са свежи цветя, има си ред коя фамилия ще изнася следващата седмица.



Камъкът на завоя. Покрай него преминава римският път, сега разширен и се закатерва към билото на Руй в посока изток. Военните са го доразширили и...унищожили.











                                            Следват снимки от селото







Много вуци се появиа тъдява, нося си манарчето, каза този овчар за да ме успокои че не е агресивен към мен.







                                                               Както в рая?







Този българин от Вучидел реши да ме води. Съгласих се.











Петното с ливадата е възлово за туристите, защото там свършва римският път. Вижда се масивът на Руй, но до него се върви поне още час и половина, а гората се пресича без пътека.


Масивът на Руй, за жалост времето бе ужасно горещо и снимките не са много добри.











Тази изнесена напред тераса е като наблюдателен пупкт за красотите около селото.







Селото е разположено на дата бряга на реката. Стратегическият римски път, широк около метър се изкачва по левия бряг, основният закатерва по десния и после следва билото на планината.







Тези два върха са Голям и Малък Руй. От Черни връх те наподобяват две купи сено, защото се виждат от към тясната им страна, но с тази имама те не могат да заблудят руйспециалистите.







Овенните са строили нещо и са го заебали. Хората казват, че тук през лятото трябвало да живеят семействата на граничните офицери.







Заебаната гранична застава. Напомням, че на наши 4, сърбите имаха 10 застави.По-удобно място за хотели и ски писти е само това на Бабин Зуб. И вода има от обилен карстов извор на метри под рида. Сега на това райско място му секат буковите гори...



          Поглед към масива на Руй. Той се състои от два големи и един малък връх. Към Вучидел тръгва река, но завива и отива в България, като ги дели рид със скална порта. Между тази скална порта и масива на Руй има паша и вода за хиляди крави.







                                                     Махала на Вучидел











                Българин, изтеглящ с конете си трупи.















                                      Коняри, работещи по дърводобива



             Този път е по билото на Руй в посока на Слишовци.



Сърбите се грижат за граничните си камъни. От тяхната страна имат път, от нашата - мутросечища.







Не само от опожаряването на ливадите измират мравките. Промяната на климата или болест по тях е причина за кончината им. Мравуняците им наподобяват села, никак не са тглупави те. Напълно съхранение са мравуняците в местността Бабуните под Трите Чуки и са приридозащитени.



   Старата гранична маркировка с пирамидален тип знаци.

    Този маршрут е доста непопулярен, защото е труден. Прилагам клип с едно произвезение на Моцарт, също непопулярно и трудно.
    Приятно слушане и приятна виртуална разходка

"Скална страхотевица! В дясно от него по билото се върви по границата над Зелениград и Слишовци, където красотата е отново без мяра. От нея ще поместа в този постинг част от картините от разходката ми из тези български места, за които почти всички българи не са и чували. А на държавниците ни им дреме дедовио - от 120000 българи през 1919 г. днес в Западните покрайнини са останали само 18000, а Западните покрайнини в политическия език вече имат ново име - Западните Балкани."

***

Коста, добре, че показваш и снимки с хора в тези обезлюдени планнински места.

Без хора, природата, колкото и красива да е, губи от божественото си излъчване и даже ... смисъл.

Поздрави!