С посвещение на г/ца Руми - да свърши планините на България и да проходи по чужбина:

    Село Стол е много известно със скалата над него, нарена Стол, принадлежаща към планината Влашка, която се вижда от Бабушница. Трябва да си с мозък, нагънат както кожата по корема на Делян Пеевски за да не забележиш тази красота. Аз не посмях да й се покача мимолетно, а отделих за нея специално време, което да мога и да разтегна. Ако някъде може да се организира почивна база с хотели в района на Бабушница, тук е мястото. Селото е непосредствено до старата граница между България и Сърбия до 1919 г, принадлежало е към България, а гр. Бабушница - към Сърбия. Идвайки от вр. Миджур, после по рида Бабини зъби, границата е слизала в с. Станичане и от там е следвала билото на Влашка планина и после на Руй. Власинското езеро си е било в Сърбия, а границата е вървяла по Бясна Кобила до планината Осоговска. Аз съм може би единственият турист, преминал по старата граница и по новата, наречена "Наказателна".Днес вместо с отклонение от вр. Миджур границата има отклонение от вр. Сребрен и така 3000 кв. км. в Пиротско наша територия се държи до днес незаконно от Сърбия. Вината за това не е само тяхна, но и на всички наши правитлества след 1989 г. Преди това нищо не можеше да се направи.
    Римски път, може би второкласен, свързва селата Стол към с. Киевац, прехвърля Влашката планина и слиза в посока на Пирот. Аз ползвах за разходката си него, като правех откронения. В този постинг ще поместя част от снимките, защото обемът на снимките в един постинг е ограничен. 
    Влашката планина е много разнообразна, макар от Балкана да изглужда равна и скучна. Тя е нарязана като торта от различни реки, някои от върховете представляват въртопи и хората ги наричат паници. Мястото е било изключително благоприятно за животновъдство, за което свидетелстват напуснатите тук села след 1919 г. на много голяма височина. Реките, макар и карстови са непресъхващи, а където има големи непресъхващи карстови извори са разположени селата. Така е и по Бясна Кобила, така и и по Триградско, по Чепеларско, по Врачанско, по Искърския пролом. И движението на животните е следвало промените във водоизточниците, в рамките на годината, които са били познати от поколенията животновъди там.
  Планината може да се посети като се ползват пътят покрай рука Ерма, който достига Бабушница и слиза в Пирот. Тук българският етнос си личи по оброците, църквите, архитектурата, езика на хората. Никак не живеят леко тези хора, но те са тук, защото Тито не им взе земите, ливадите ии горите  както у нас направиха комунистите по съветски образец и катурнаха селото - най-важната съставка на страната, а покрай него и цялата страна. Още няколко пътя има за достигане на билото на Влашка планина от към Пиротско, описах ги в "Непознатите планини на България", тук ще приложа снимки.
   Някои могат да ме сметнат за не съвсем у ред, както казват тук, но аз се чувствам горд, че упознах и този край на България.
   Приятна виртуална разходка!




    Според паметниците до чешмата на с. Киевац тук големи боеве са ставали между
титовите партизании и бугарско-германските фашисти. Истината е, че през ВСВ за три години този край е бил присъединен отново към България. Идиотите, не премахващи тези фалшиви паметници, целящи да смразят българите тук с българите от България няма да свършат. За тях развитието има връх - ВСВ. Същите са били култивирани в Русия и днес са активирани да откъснат две провинции. -Луганск и Донецк - от родината им и да ги присъединят към Русия, къдото те няма да имат никакъв просперитет, а това означава обезселване на териториите им, нещастия и гнет за хората, които искат да живят в нормална държава. 
















                     Една българка от село Киевац






Кравите тук са доста по-едри от нашите, наричани сиво искърско говедо.



                            Било е воденица някога. Днес няма какво да мели...



Тези две снимки са от гробището на Киевац, доста различно от тези по  Софийско.
Тук почиват миналото на селото, бъдеще то няма. Ще се обезлюди скоро съвсем.















                       Зад този връх на завет е разположено с. Киевац.



             Снимка на работния ден на тези стари хора с много голям зум.



Бурените ни натискат от всякъде, докато можем, ще се борим с тях и ще сАдим, каза тази жена.







Място за кале, твърди се, че такова е имало над селото на този връх.


Започва спускането към с. Стол по модернизиран римски път, на места в оригинал.







        Скална фигура на жена, залепена до по-голяма скала.



          Някогашните ниви на Киевац. Днес тук има само стари, немощни хора.







                В далечината се вижда силуетът на вр. Руй. Ще стигна и до него.







                  Следват снимки на село Киевац, пазен от северните ветрове от Калето.















Този връх ми прилича на връх Турлата над с. Солища, но е по-скромен по размери.















Орловата скала. Днес орли ще има тук само ако ги хранят.











































Този вкаменен екзепляр ще да се е хранел по обилно дори от Успелият на 33, та да се заформи така внушително най-важното му телесно отверстие....




                             Всичко виждам, вече няколко милиона години!






Скалите са важна съставка от Влашката планина, но по рида, който се разрязва от река Ерма те са най-величествени.







Зад тези скали е плодородното поле на гр. Бабушница, където е гъчкано с цигани.



Тук е имало друго кале, казват хората. Аз съм долу на римския път под него. Третостепен римски път води до калето, от което днес са останали само няколко камъка.









      Приятна виртуална разходка. Тя продължава в следващия постинг в картини.


      Прилагам клип с едно доста трудно произведение от Моцарт, Струнният му квартет известен като Кваретът с дисонансите.

Ще има ли продължение за селата Киевац и Стол? :) Много интересен блог и снимките са прекрасни.

Сега най-интересни, -и най-четени - са блоговете на 17 политактивисти, които пишат за Путин, искат възстановяване на сталинизЪма и връщането ни в орбитата на СССР, надават злоба срещу Украйна, срещу ЕС, срещу Америка. Кой се интересува днес от териториите на България, отнети ни от великите сили, от природата, която може и да се унищожава, важното е да има пари.
Блогът ми е насочен срещу процесите на приматизация на мисленето и бита на хората, поради това не е особено популярен.