Този постинг ще е доста тъжен за хората, чиито този край е роден и за мен, който съм запознат с историята на с. Врабча. Великите сили / б. м. педерасите непочистени/ преместват така границата, че българското село Врабча и находящото се под него с.  Петачинци са разделени на две. Почти цялото Петачинци те придават към Тройното кралство, а огромната територия на с. Врабча, което има стотици махали и с по една къща разделят на две. Дели ги прохода между Гребен планина и Завалска планина.
    На какво прилича днес частта от с. Врабча, която е в Западните покрайнини. На мен ми прилича на изоставени гробища. Къщите са рухнали или пред рухване, дворовете - обрасли, кладенците - затлачени. Чучурят само чешмите по улиците. Остават и табелите и паметниците, напомнящи за бойните успехи на титовите партизани слещу немските и бугарските фашисти. А природата там каква красота е:
   Селото е разположено много високо, почти колкото е платото на Гребен планина, но в една гънка, от която започва река, вливаща се при с. Петачинци в Ерма. Към 5 км. е спускането от Врабча до с. Петачинци.А какъв изглед има към Гребен планина, към Руй планина, към Трънско! Напомням за огромния по дебит карстов извор Трънска Банкя, чиято вода е към 20 градуса целогодишно. Вместо красиви почивни комплекси тук се пръкнаха грозни мутровили, защото местото не е престижно. Замислено е да се направи ГКПП със Сърбия тук, като за целта е необходимо да се възстанови само моста над реката, съборен от титовите гранични войски. Трънска Банкя има естествен вход към долината от с. Петачинци, който е затворен. Има направено шосе, отклоняващо се от шосето за Трън и наподобяващо на шосетата, което гледахме във филма "Планетата на маймуните." Трагедията тук е пълна, природните красоти пък са с обратен на нея знак и от двете страни на границата. Дано да не ги познавам само аз....
   Приятна виртуална разходка!




База "Драговита". Каквото е училището, такова е и всичко останало тук, но има привнесен нов живот - в изоставените къщи на селото заселват ромове от Пирот, квартал "Бензиностанцията", на които Сърбия плаща помощи на безработните родители и детски добавки за децата. Ромовите къщи се познават от далеч по планините от боклуци покрай тях или по ужасната чалга, която се носи на километри от къщите.



                                        Следват снимки от с. Длаговита.















                       Римски път с приватизирани камъни...







Тази снимка е алегорична - коментаторите-прима, крепители на определени автори-приматизатори в социалните мрежи , /в случая пеперудите/, изчакват постинг от "автора", /в случая акото на кучето/, след което го накацват и почват да му правят АНАЛизи. АНАЛизираното в резултат на дълбоко проникване в постинга на автора те поднасят в кратки коментари, които се одобряват от другите в ударната група по културната революция, тъпи като самите тях. Защото какъвто човекът, такива и мислите му...



Много скромен оброчен камък, дори и на кръст не прилича...



















Не всички камъни от римскя път подлежат на приватизиране.







Миналото на с. Драговита. Едва ли построилият тази къща е мислел да я напуска.



От 1919 г. битът на хората тук е все същият. Един от последните българи в Драговита.







                                     Вече съм на платото на Грелен планина.































Този кладенец е снабдявал една от махалите на с. Драговита с вода. Имало е хора, които са се грижели да вадят вода и да зареждат поилките на животните през лятото.











В гънките тези възвишения зад платото на Гребен планина е половината от с. Врабча. 















                     Не следиш ли какво пише на табелките - изгубил си се!



















                                                       Привет, Врабча...







             Една от последните построени в селото къщи. И тя - напусната.







            Къщата е запазена, защото е била ползвана от титовите граничари.



                        Тази скална долина слиза в с Искровци.















Единственият временно приходящ бивш жител на Врабча. Ще гледам, казва той пчели както баща ми някога, но от България тук е минавала мечка. Ако остане около селото, с пчелите ми е свършено...



Това е най-разпространеното цвете в Тъмраш, ведно с чимшира.



























       Чао Врабча. И на теб ти е.... майкята!  

       Прилагам линк с творба на Бах, писана когато е починала съпругата му Мариа Барбара.      

Написан с кървав меч.

Деца на родни край, пазете си земите!!

Коста, тези картини от открадната безбожно българска земя ще разплакват винаги всяко българско сърце.