Тази разходка извърших над с. Драговита, за което съм писал. То е доста високо над село  Поганово, разположено е над ждрелото на р. Ерма. Селото е имало много махали, разположени lвисоко-високо по местата с пасища и водоизточници на територията на Гребен планина. Пояснявам, че тази планина е разделена на две части от великите сили /б. м. педерасите непочистени!/  влизащи в териториите на две държави. Нашата част се казва Завалска планина. Същата съдба да са разделени имат тук и селата Петачинци, Врабча, Невля и Несла, на които границата минава през мегдана им или по реките им, каквото е Долно Невля.  Банда от идиоти!!! Тези места с пасища и водоизточници ги има доста на високо по Гребен планина, почти на 1000 м. н. в. на открити места и си представям какъв ужас е бил тук през зимата. Аз пък улучих температури поне 35 градуса горещина. 
    Село Драговита има изключителни околности. Тук може да се направи почивна база, туристическа база с алпийски турове и други интересни неща. Днес селото запустява, красотата на околностите му обаче остава. В него сърбите заселват цигани от Белград и Пирот /квартал Бензиностанцията/, които не се нуждаят от работни места, загщото под натиск на ЕС сръбското ппровителство им изплаща помощи за безработни и многодетни, а на циганетата осигурява учители и възпитатели. Аз не вярвам в това, защото циганите ползват децата си за разузнаване къде има нещо от джелезо и после то се краде. Хората се оплакват, но появата на цигани някъде е лош признак населеното място е тръгнало към смъртта си. Както нашата Северозападна/ла/  България.
   Гребен планина има скална ограда, но и наклонени подстъпи от към Цариброд, селата  Невля и Круша.  Колкото и страховита да изглежда тази планина тя има плато, което е било населено и което хората са напуснали постепенно след 1919 г. когато тези земи са откъснати от пъпната им връв, град Трън. На сериозните туристи, които ходят яко и са смели препоръчвам страхотен маршрут по изоставеното вече вървище от с. Искровци между скалите до с. Врбача. Върви се между скални конуси, пирамиди, чудновати фигури. Такива красиви скални образувания няма и в Искърския пролом.
  Постингът ми има елемент и на алегория. Примати, които въобще не познават тези места, нито пък могат да оценят красотата им не одобряват постингите ми. Скрити зад кухи никове, в социалните мрежи, те се опитват да приматизират предприматите или да заразяват с вируса на Маркс тези, които не могат да се ориентират в поставената им от Центъра задача. Ползвам израза на Шуман, който казва, че музиката на Шопен представлява топове, покрити с цвета. В случая в социалните мрежи ако ползвам сравнението на Шуман ше ги приравня на примати, прикриващи се между цветя, но това те сторват с възможностите на слон да се укрие у череша, както гласи една поговорка от Софийско. На тях посвещавам двата клипа, като пояснявам, че първият е вдъхновен от вещерската сбирка на вр. Брокен от Харцгебирге, където бях преди години. Вторият линк звучи като стихотворение, но в него се чуват камбани. Дано да ги разберат или понеединият от тях да им ареше...
   Ако аз бях примат, щях да се вслушвам в туй, що неприматите ми казват...
  Приятна виртуална разходка из Гребен планина! Красотата отново е велика!







               Укрит между цветя, ще мина и аз цвете.
.






             Нима и аз не приличам на тези красиви цветя от Гребен планина?







            Напуснати домове, мъка. Благодарим Ви от Драговита, Велики сили!







Следващите снимки са от горната махала на с. Драговита. България е на метри от тук.























             Пасищата на Драговита. Днес тук няма и една крава или овца...



















Тук надморската височина е към 1000 м.Къщите са пъхнати по гънките на релефа, които не са много убедителни. Хората ми казаха, че тук някога към ноември кепенците падали и чак към април пак се вдигали. През това време тук било недостъпно.







Този бук една година почти умирал от сушата и жегата, защото
климатът се е променил, другата година оживявал отново.



                  Въртоп на Гребен планина, обграден от високи върхове.



По ливадите - овцете, в рядката гора - кравите. Някога! Днес само един турист...



Ерозия с посока Цариброд. Виновни са хората, изсекли гората през вековете за града.



Това което следва са скали, но те не наподобяват физиономи на примати, а на цветя!



















Това скално орле ме следеше по билото на планината, досещам се защо. Ама не стана както то си мислеше, прибрах се в базата си.











                                      Аз съм цвете!



























Ега ти красотата! Тук не бих се посвенил да доведа дори самия Делян Пеевски, и на него ще му ареше...



Най-важният въртоп на Драговита. От с. Искровци между скалите се излиза между двата върха от дясно. Един от най-красивите преходи из Гребен планина!



Някога - дъно на море, днес - планина. Това е възможно, но заболят с вируса на Маркс да се излекува и да стане свободен човек - това не е възможно.



Под тези скали има пещери, от които излиза леден въздух.







                                 Спускам се в Драговита-център.







Българите на бъдещето и в Западните покрайнини. Преселени тук в изоставени къщи цигани от квартал Бензиностанцията в Пирот. Лоша раса, казват старите хора, кършат ръце и се безпокоят за времето до края на дните си тук.

С тези думи всеки български евродепутат в Брюксел трябва да започва изказването си. Словото си.