Тази разходка ще обхване част от Руй планина, която е българска, но по Ньойския договор е придадена към Тройното кралство. След разпада му тя се държи незаконно от Сърбия, от българска страна не се прави нищо за завръщането на тези български територии с ксомпактното си българско население към България. Причината е, че България не може да се справи с проблемите на територията си, следствие на неподходящо приложените тук съветски модели на совхолизация и масовизация, които унищожиха основата на държавата - българското село и доведоха до всичките ни злини днес., в това число и заразата в дущите на хората с вируса на Маркс.  Ако в България бе запазена частната собственост нямаше да се прекъсне хилядолетната връзка на хората със земята и стоката и днес щяхме да сме страна като Австрия, Германия. Упознаването на живота на хората в Западните покрайнини доказва това, но бедата е, че мнозина дори не знаят за тази част на България извън границата й. Аз не влизам в това число, защото за около седем години изминах по нейните планини и села над 3000 км. и познавам този район както населяващите го там българи.
   Руй планина от към България не е особено красива, защото природата на планината е много увредена. Тя бе граничен район, там горите сякоха наши хора, след Десетото ги досякоха мутри. От към България площтта на Руй е малка, докато в Западните покрайнини тя е поне 5 пъти по-голяма и по долините на реките в посока на вр. Руй има много села. Красотата на тази пранина поставям на второ място, след Западния Балкан, като подмертавам, че тук има уникални места - долината на с. Вучи дол, Ветрен дол и др. райони, каквито няма и по Балкана.
   Руй планина в Западните покрайнини е между реките Ерма и Звонска, които се събират малко над Погановския манастир. Това е мястото, което си избрах за лагер - там оставям колата си, в която имам всичко необходмо за продължтелните ми преходи. А тук е възлово място, от което се тръгва към три планиини - Руй, Гребен и Влашка, три някогашни български планини, различни по структура и всичките много красиви. Който има усет за красота, ще усети това по снимките ми от тях.




                                                      След дъжд



                        Ние сме към Руй, но няма да стигнем бързо...



                                И аз съм към Руй



Следват снимки от околностите на крепостта до Звонска Баня от времето на цар Асен.































Тук съм в махалите над Звонска Баня. Неотнетата от Тито земя
на българите ги е задържала по родните им места до днес.











































На тази снимка и на следващите две има участъци от римски път,
който е причина да бъдат основани тук селата.











Тази къща е на самия рид, идващ от Руй, на който е и крепостта на Иван Асен. Но за да я има тук причината е карстовият извор изпод самия връх на рида.







                  На тази и на следващите две снимки вече се вижда връх Руй.











Наближавам крепостта. Да се изкачи тя обаче си е доста опасно,
пътеките по скалите не са обезопасени.



Римският път за крепостта, доказващ, че тя е била византийска и е превзета от нас при великото прпеселние на народите между ІV и VІІ век. Тогава е побългарена.



Там горе е била крепостта на цар Асен, по-късно превзета от турците и унищожена.



















         Римски път. Такива тук има много. В ляво се вижда Трънско.



                                       Махали в подножието на крепостта



             Кръстът, който се вижда и от Звонска Баня.



                                Долу е шосето от Бабушница за Цариброд.



Следващите снимки са по време на слизането от крепоста към Звонска Баня. Един курорт с минерална вода на място, непосещавано от никого. нещо като Баните- Вършец.







                                        Две вс.каменени пасящи овце



















                                       Не съвсем удобно място за село



                                           Планината Руй остана зад мен....



















   Приятна виртуална разходка!

   Понеже много обичам музиката, прилагам към този постинг с красоти клип с едно велико произведение от Бах:

Благодарности за чудната виртуална разходка.
Поздрави, Коста !

"Ако в България бе запазена частната собственост нямаше да се прекъсне хилядолетната връзка на хората със земята и стоката и днес щяхме да сме страна като Австрия, Германия. Упознаването на живота на хората в Западните покрайнини доказва това, но бедата е, че мнозина дори не знаят за тази част на България извън границата й."

***
Ето я, Коста, същата свещена земя като тази на дядо Йован, за когото писах и който е бил на ясно какво е земята за българина. Всичко. С нея не бива да се политиканства, не бива да се изоставя, да се правят комунистически експерименти.