Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2015 11:51 - .
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 659 Коментари: 0 Гласове:
4



            ОЩЕ  ЕДИН  НАПРЕГНАТ  ДЕН  ОТМИНА

 

     Въпреки тъмните облаци над нас аз вярвам, че животът ще стане по-смислен и че това зависи и от нас. На нас се падна лошият жребий да живеем във времето на задкулисието, на подмяната, на агентите сред нас – метастазите на комунизЪма - но този период, макар и съизмерим с продължителността на човешкия живот ще свърши. Аз ненавиждам подлостта, агресията, наглостта – такава е изявата на доста хора, с които се налага да осъществявам контакт, подобна е и изявата на лошите хора в социалните мрежи. Активната част от живота ми премина, да се боря срещу тях активно вече не мога, изразявам непоносимостта си към тях…

    Лошите хора в България сега са активирани да се борят на два фронта – за задкулисието, което те да възкръсват постоянно от пепелта и все да започваме прехода към демокрация да капо ал фине, а също и срещу ценностите на Европа. Тези хора се внедриха и в социалните мрежи, променяйки ги по същество. Ще дам пример с едни разработен от Центъра агент за специални поръчки в социалните мрежи.

    Той появи тези в тези мрежи поръчкова „статия” във връзка с т. н. възродителен процес, в която е написал десетина негови думи, които не правят смисъл, публикувал е и няколко ужасни снимки от атентата срещу влака при ж. п. гара Буново. Поместеното от него е запроституирване по казус в най-елементарния му вид. Целта на сочиалномрежовия агент е да оневини виновника за тези събития - ДС и да насажда етническа омраза. Защо този мръсник - педерасът непочистен - не написа нещо срещу сегашния хал на българите, които са убивани от циганите за по няколко лева, а се връща с толкова години назад? Отговорът е прост: Защото войниците на задкулисието – безпросветните и продажни цигани - трябва да бъдат мобилизирани за местните избори, а партията на задкулисието – ДПС губи електорат. И как няма да губи – за ромгласовете се плаща, а те май останаха без банка. Стореното от социалномрежовия агент е недопустимо, то е срещу България, но идиотът няма морал, а законът му дава право да помества в социалните мрежи каквото си ще, защото у нас има свобода на словото. Едва ли този агент е бил по Източните Родопи, както аз от 1974 до 2001 г, когато предимно там извършвах големите си пътувания, едва ли е разговарял с хора там, едва ли знае както аз какво бе някога регионът  Източни Родопи, какво стана там и какъв е този регион днес. Чувал ли педерсът непочистен за бригадите с чуковете с поле на изява гробищата на помаците и турците? Но това не му пречи да пише по казуса и вероятно като Анала след поместената статя в социалните мрежи е попълнил  раСписка за получената от опелативния си работник сума за нея. С такива мръсници България много бавно ще се придвижи напред. Ролята им е да доприматизират приматите, формирани като такива от образователната система, да ги манипулират когато е необходимо, както тези от Пазарджик с бурките, които предложиха за техен народен прпедставител Пеевски. Те едва ли знаят кой е той, но аент на задкулисието ги е открехнал към правилния кандидат. Има обаче нещо много по-тревожно като резултат от тяхната дейност и то е следното:

   Тези агенти на Центъра по линията на социалните мрежи са успяли да осъществят някакви контакти с творци, с интелектуалци, възползвайки се от липсата на една от съставките на творците, необходима им да станат личности.  Точно тази съставка трябва да им светва червената лампичка, когато агент се опитва да установи контакт с тях. Ако това не се получи агентът разными способами ще ще ги заманипулира и ще ги перестрои да работят за него. По същество това е краят на твореца.

   Този метод са ползвали турците преди насилственото ислямизиране на българските села, като винаги първо са „пипвали” първенците.

 

    На фона на тези процеси – един нормален ден от моите, както винаги – напрегнат,  преминал по минути:

    След неуспешни преговори с майстори да поправят един доста сложен канал в кооперацията ни - с много разклонения от каменинови тръби - това сторих аз. Трудно намерих преходи тип ПВЦ каквито бяха нужни, които не намерих си направих сам. Каналът стана, много добре изглежда и не пропуска капка. Беше досат тежка работа, която включваше и изкопаване на пръстта до мястото, където каналът прави коляно. Уморен жестоко в края на деня, току що радвайки се, че успях да се справя, получих покана за концерт на мои познати, които са сонатна двойка чело и пиано. Щях да им откажа, но като разбрах, че ще изпълнят Сонатата на Прокофиев веднага се изкъпах и се включих във времето. През антракта дори не станах от стола, почивах си от работата.

   Сонатата бе върхът на произведениата, които артистите представиха и тя ми достави голяма радост. Още с първите тактове става ясно, че предстои среща с велико произведение. Аз обикнах тази соната след изпълнението на Ростропович  и Рихтер. Колкото и да съм изморен, щом някое произведение съм включил в „Любими” и ще го изпълняват на живо, трябва да го чуя, а сега на касата за мен бе оставен и билет.

    Две изречения за Прокофиев:

    По времето на Луначарский с негово разрешение Прокофиев получава паспорт с право да напусне СССР. Той отпътува за Япония, после за Америка, след това за Европа, където прави страхотна кариера. Човекът иска обаче да слуша руска реч и се връща в СССР през 1933 г, по времето на Сталин. От НКВД са подозрителни към него, преследват го, считат жена му за враг на СССР и я изпращат в Сибир, където тя умира. От агентите на НКВД Прокофиев получава закази за творби, които няма как да не напише, напр. за Волго-Донския канал. Въпреки всичко в съветския културен живот той става велика личност и в родината си той създава най-значителните си творби. Първите изпълнители на неговите творби стават големи съветски музиканти като Ойстрах, Рихтер, Ростропович.

   В писанието ми за Шостакович съм описал как от НКВД са процедирали с трупа на Прокофиев, починал в деня на смъртта на Сталин.

   Какво представлява музиката на Прокофиев?

   Една опъната струна, която всеки момент ще се къса - таково напрежение има в неговата музика. Струната наистина се скъсва, Прокофив умира от инсулт.

    В края на живота си той отделя внимание на виолончелото и пише за него две творби. Едната е прекрасната му Соната в ми минор за виолончело, а съвсем скоро след нея той завършва и второ голяма произведение за чело в същата тоналност, което нарича Симфониия кончетане за чело и оркестър. Доста по-младият от него, Шостакович, след публикуванеето на тази соната също пише Соната за чело и пиано в ре минор. Не влиза съвсем Симфонията кончертане в стандарта за концерт с оркестър и поради това получава това име. Както прекраснотото произведение на Шопен, наречено Фантазия за пиано във фа минор, а не Соната, както Двойния концерт за цигулка и виола на Моцарт, наречен Симфония кончертанте.

       Тъй като тези произведения са малко познати, публикувам линкове с тях. Ще потърся и линк с най-великото според мен произведение на Прокофиев, Кантатата „Александър Невский”.

    Не само в туризма, който заема голямо място в живота ми съм инок. Това е по-трудният вариант, но аз съм го приел. В нещо такова се превърнах с годиините и по отношение на музиката.Рядко ходя на концерти, защото познавам много музикални произведения, искам да слушам само музика с душа и живот в изпълнение на сериозни музиканти. Но пък за музиката обичам да говоря и ще публикувам в блога си писание и за Прокофиев, както го разбирам аз. Познавам много произведения от него в различни жанрове, повече отколкото са слушали музикантите, защото те са специализирани по инструменти или камерни състави.Така реших докато слушах сонатата му. Наред със Шостакович аз считам Прокофиев за един от най-великите музиканти на ХХ век.

   Май процесите ми на склонност към иночеството текат и по отношение на блога ми. Простотия, подлост, обиди – аз не ги допускам в блога си, в който имам цел. Четох разочарованието на една блогерка, която много уважама от това, как се „развива” животът около нас, аз наричам този процес приматизация. Този процес е съзнателен и пагубен за страната, но никой и не иска да го спира, защото това е гърбът на задкулисието. А обратният процес – от примати към хора се нуждае от много, много векове. Да се гради е по-трудно, отколкото да се руши.

   Гьоте казва, че живот и свобода получава само този, който се бори за тях, в Стария завет пък е писано, че животът трябва да има цел.

    Изкуството е това, което дава крила на човека, то присъства навсякъде около него. Би могло да се намери на съвсем неподхождащи си места – напр. при направата на един канал или пък при изпълнението на музикално произведение. Ако човек се стреми към него или се опитва да работи по неговите закони….

   /9. 03./

    

 












Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189323
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031