Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2015 10:55 - EДНО ХИДРОГРАФСКО И ОРОГРАФСКО ЧУДО - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1649 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.01.2015 10:58


        
     В част ІV на Тетралогията ми за за това орохидрографско чудо ще опиша пътищата през него, но ще разгледам темата в развитие - от Освобождението ни до сега. Винаги съм казвал, че тази планина е място за живеене, сътворено от Бог за животновъдите. Тя може да съперничи по този показател на Родопа, която има по-мек климат. Животът обече е нещо съвършенно, неунищожимо, затова има живот и на екватора, и на 5000 м. н. в. и в зоните на полярния кръг, и на дъното на Марианската падина. Това не дава спокойствие на злите гении, заразени с вируса на Маркс и давам пример с полковник Путин, който  заплашва да унищожи континента Северна Америка като удари със свръхмощни ядрени бомби местата на напрежение между тектоничните плочи под контитента, с които да предизвика изкуствени земетръси или пък на гения на гениите  Ким Чен Ун, който  заплашва с изпепеляване Република Корея, Япония и западната част на Америка на 3000 км. навътре в територията й. Животът е по-силен от мераците на тези изроди, заплашващи света с оръжия за масово унищожение. По-реално е те да ги употребят срещу техни политически противници в собствените им страни. В постинга ми ще стане дума за съвсем различни хора, живяли по Божия закон в планината, недокоснати от влиянието на пазара, останали сравнително далеч от обсега на идиотите, за които те и не знаят, че ги има, в неосъзната хармония с природата около тях, на която те гледат като на религия. Поради това те са се опазили като Хора, опазили са и Околната си среда, защото макар и неуки, те съзнават, че вредите върху нея ще се обърнат срещу тях. За жалост, тези хора вече ги почти няма там, те бяха прогонени от домовете им с отнемането на имотите им – горите, пасищата и бедните им нивици, но духът на тези силни, истински хора още витае по планините, които са обитавали. Аз може би съм последният, който бидейки в планинана усещам върху себе невидимото присъствиие на техния дух когато минавам покрай напуснатите им и ограбени къщи и влиянието му върху мен, което се изразява върху делата и ценностите ми ми в живота. Има едно хоби, за което съм убеден, че не притежава никой друг. В ограбените къщи, в които всичко е натрупана на средата на помещенията ако видя тънкостенна чаша върху купа с предмети, вземам я и вече имам цяла колекция от тях.

     Изтъкнах разликата в климата между Родопа и Балкана, не тя обаче, а орографията им е определила кои видове домашни животни да бъдат отглеждани по тях. Климатът остава на второ място, защото обитаващите по определени места живи същества се приспособяват към него.  Известна е родопската крава, най-едрите екземплри от които достигат до 240 кг. Тази крава, която ми прилича на кръстосана с коза,  излиза от дома си и пасе където намери нещо, вечер се завръща сама. Тя може да ходи по камъни както коза, пасе полупустинни треви и храсти. В района на Балкана, който описвам пък е култивирано искърското сиво говедо. То няма нужда от гледане в топли приземни обори през зимата, а бива извеждано и оставяно по бреговете на Искъра, където то намира по нещо за ядене и презимува, защото покрай реката климатът е по-мек отколкото горе по населените места. В Родопа са отглеждали предимно овце и това е било поради зимните паши покрай Беломорието, където стадата са били командировани. В доста по-гористият Балкан хората са наблягали на кравите, зимните паши на които са били покрай Искъра.       

     За осъществяване на връзки между населените места и за придвижването по планината е имало система от пътеки и тесни пътища, по които са се придвижвали хората, стадата и товарните животни. По-късно някои от тези пътища биват разширявани, за да преминават по тях товарните /волски/ коли. Тези разширени пътища в Балкана се наричат вървища. Техните трасета са запазени и аз съм може би единственият останал, който ги ползва за придвижване през зимата по планината. Това е било основната пътна мрежа до Освобождението на страната по планината, сред което започва истинска революция в тази област.

     Нуждата от благоустройство, изразяваща се в пътища и водоснабдяване на населените места налага сформиране на трудови войски. Технически ръководители на работещите в тази област войници са били майстори, но истински. Посочвам само укрепването на деретата срещу ерозия – възхитителни градежи от типа суха зидария с огромни камъни, непомръднали до днес, чешми с корита-поилки за животните – вечни. Такива са и пътищата , строени по това време, които се състоят от два слоя – в основата са полагани по-едри камъни, в горния слой – начукани от трудоваците по-дребни камъни и набити с ръчни трамбовки между големите. Това пътно строителство е известно като тип Макадам, но произходът му е още по далечен, от времето на римската империя, а преди римляните този тип строителство на пътища е прилаган в Индия, където те са били наричани дромове, друмове.

   Животът у нас обаче върви напред въпреки трудностите - посочвам агресията на Англия срещу България, в която за бушон ползват Сърбия. България се съвзема от  петвековното робство и тръгва по свободен път, желаещите да откъснат територии от новоосвободената ни страна с неукрепнала още отбрана сърби, подкрепяни от грабителите на света -  англичаните подло ни нападат. Бедите продългжават, пак по сценария на велитите сили, на първо място Англия, и като резултат от политиката на тези мръсници спрямо нас преживяваме още два много тежки удара - Междусъюзническата война и ПСВ. За определен период стремежът на България към просперитет на хората е спрян, мошениците надигат глава. Истинският просперитет настъпва след преврата на Кимон Георгиев, който забранява партиите, които мошеници основават за да се издържат от държавата без да  работят. Тези партии тогава са били над 100 и са спирали развитието на България заради интересите на партийните си водачи, всичките мошеници, между които платени агенти на Итернационала, комунисти и всякакви боклуци. С изриването на партийните боклуци след преврата на Кимон Георгиев, който изважда тези паразити от гостоприемнка им, страната, животът се променя и навлиза във възход, който продължава 4-5 години. Сянката на несправедливите договори от ПСВ и като резултат от тях неизбежната ВСВ се надвесва и над България. Тогава хората нямат информация, както днес, но каквото има да става по неведоми начини то бива прехващано от хората, тотава голяма част от тях дори и без образование. Човекът има усет добър дух ли витае над него, или пък зъл.

    Най-големият строеж в страната ни след Освобождението е построяването на ж. п. линията през Искърския пролом, която да  я свързва сигурно през цялата година, защото България се дели от естествена климатична граница – Балкана, на континентален климат и на умереноконтинентален климат. А да се премине през Балкана по онова време през зимата е било немислимо. Това строителство е грандиозно и ще напиша няколко реда за него:

    Строежът се възлага на италианска строителна пътна фирма, която изпраща специалисти, а те наемат наши работници, майстори строители. Работата е неимеворно трудна, защото тогава почти всичко се извършва на ръка, включително и пробиването на тунелите. Работна ръка и умения у хората за строителна работа и желание да се трудят е имало и строежът завършва за около 4 години. Първият етап е да се построи шосе покрай Искара, по което да се превозват материалите, след това да се построи и железния път. Методът на строителството на мостовете е уникален. Наши майстори правят зидарията, която е декоративна и служи за кофраж на стоманобетона, излят в нея. Поради този начин на строитерство мостовете изглеждат като целокаменни и красотата им вдъхновява. Давам за пример Извития кемеров мост след Гара Лакатник в посока на Оплетня, красив като Ардинския шейтан.

     Този ж. п. път променя начина на живот на много хора от планината, които от животновъди се преквалифицират на ж. п. работници и служители. Във връзка с работата им възникват и села покрай ж. п. линията, а ж. п. гарите предлагат пътувания до близки места, където има по-добра работа. Описвал съм селата, създадени след строежа на ж. п. линията в блога си. За жалост за нуждите на строителството на линията са нанесене големи пакости на околната среда, мултиплицирани после от създаването на псевдопромишленост там след Деветото.

    Започвам с пътищата от древността:

    На седловината Петрохан се събират римски пътища, идващи от Ком, от долината на р. Нишава, от долината на р. Бързия, от с. Бракьовки, чието трасе е разширено за т.н. Исторически път и още един от Тодорините Кукли. Който пътува и гледа е виждал римския път покрай р. Нишава при излизане от с. Гинци, минаващ успоредно на реката и влизащ под моста. Цели запазени участъци от тези пътища има към Ком, към с. Гинци, към Тодорините Кукли, който започва от паметника на Гошо Тарабата, наричан още Мастиката, издигнат при чешмата, от която в ляво по римския път започва пътеката за х. Пробойница.

    На билото се изкачва още един римски път от с. Заножене, който се слива с билния и продължава на изток. Към Понорите римски пътища да започват от тук не съм виждал, вероятно те са под торфа. Билният път продължава на изток и към него от местността Дружевският понор излиза и се влива в него още един път, идващ от Дружевската седловина. За сега оставям пътя по билото и слизам към Дружевската седловина.

    Това е много важна връзка в стратегичекото строителство на пътища от римляние, аз обаче знам направленията им:

    Пътят от централното било на Балкана се разклонява към Врачанската планина, но какво става? Първото разклонение, което приема е от с. Заножене, изцяло запазен римски път. В най-ниската точка на седловината /Дружевската/ към пътя се присъединяват още два пътя от към Вършец, единяат е стратегически от към Заножене, идва и още един покрай р. Бяла речка. Пътят се закатерва към Врачанската планина, но пуска разклонение към местността Старо село, където някога е било село Миланово. Още малко катерене по билото на Врачанска планина и следва кръстовище на римски пътища, едното към Вършец, другото отново към Старо село, като се слива с пътя, който вече споменах, слизащ в с. Оплетня. Пътят продължава по билото на планината. Първото разклонение в ляво е към с. Лютаджик, а второто, към Пършевица и извора Дудил. Следва разклонение, което се върти по билото на планината над Враца, минава покрай пещерата Леденика и достига чак края му при с. Ботуня. Към Враца този път спуска следните разклонения: едно към Згориград, което е стратегическо, второ към кв. Медковец, също стратегическо, още две към квартал Бистрец, две стратегически към манастира Св. Иван Пусти, където има запазени римски вооенни сгради. Врачанската планина се пресича от римска магистрала, която от Згориград се изкачва над водопада Боров камик, после достига извора Дудил и над него прави кръстопът с друг билен път, отправящ се към Околчица. Магистралата се спуска в с. Елисейна, като прави следните отклонения: едно по хоризонтала над гр. Зверино, където се слива с римски път от Зверино, ползван за направа на ретранслатора. Друго разклонение слиза директно над Зверино. От овчарниците над Зверино римският път се изкатерва на Конския превал и пуска нови разклонения към водопада Скакля, към с. Паволче - път, който се е ползвал от ботевите четници. Мрежата от римски пътища горе по платото на Балкана е неразгадаема. Различават се обаче два пътя, които слизат в с. Челопек, като единият е тип магистрала. Още един слиза в местността Рашов дол, но той е стратегически.

    Какво става с магисралата след извора Дудил, която се отправя за с. Елисейна? Тя пуска отклонение по хоризонтала, което преминава по долината на с. Очин дол, изкачва реброто между Очин Дол и Оплетня и слиза в с. Оплетня. Голяма плетеница от римски пътища, защо ли са им били толкова много на римляните? Само два от тях са тип магистрали, широки над 3 м. останалите са второкласни, третокласни и стратегически, широки до метър.

   Връщам се на понора над село Губислав. Римският път продължава под билото и слиза при водосборното място на реките Пробойница и Петра. После преминава отвъд Искъра и се изкачва в посока на махала Пропас.

   Не е възможно да не съм пропуснал някой път, всичко пиша по памет, а пътищата са много. А сигурно има и още пътища, на които не съм попадал.

   След Лютиброд, където слизат два римски пътища и до днес има останали военни римски сгради. Един път след сградите тръгва точно срещу селото и достига крепостта Заград. Магистралата обаче тръгва по р. Габровница и днес е преправена като соцпът за с. Осенов лак. Той прехвърля планината и слиза в Ботевградско, следвайки абсолютно трасето на римския път.

    Римските пътища по Понора са доста заличени, защото одтават в голямата си част под торфа. Където обаче билата са стръмни те са запазени. От Губислав тръгва римски път за Понора, който горе на платото се губи. От Палилула тръгва римски път с три направления – за Годеч, за Манастирище и за Зимевица. Най-запазеният участък от римски път тук е този в махала Трап, а на автогарата до Тодеч още струи римска чешма. Горе тези пътища се губят, но трасетата им тук и там личат къде са били. Най-важният римски път е този Тубдиспнсера към билото на Средния понор. От с. Меча поляна този път се разделя на три – хоризонтаален над основния по реката Искрецка, втори право нагоре и трети към Каишовия превал, с. Засебе и после с. Скакля. От с. Брезе римският път се изкачва над с. Зимевица и се разделя на две – към с. Батолов дол и после – с. Скаклая, д, а другият пердаши в посока на Заноге и има връзка с Врачанския Балкан.

    По Малата планина също има доста римски пътища, които прехвърлят Чепън и Въртоп. В Малата планина тези пътища си личат, в Големата планина тези пътища са преправени на соцмакадами и са неоткриваеми. Доста примски пътиища има над с. Завидовци в посока от запад на изток, там има и останки на крепост, които достигат до Искъра, но продължения към Големата пранина не съм намерил нито едно. Двата последни пътя, които финишират от . Нишава у нас са виадуктът /магистралата/ през с. Беренде извор, идваща от Западните покрайнини покрай р. Нишава и още един към Годеч.

    Пътеките в тази част на планината съм описвал в писанияята си „Искърски пролом 150”. Неточно с изразих, те са хиляди и не могат да се опишата, предлагал съм такива при избор на маршрути.

    Продължавам с големите пътища, които се ползват днес от автомобилите.Третокласният път София – Мездра остана такъв заради магистралата през Витиня, от която се навлиза по леко при Мездра. Сега се мисли и за проект за ново трасе на железницата, който от Видин през тунел да стигне до София, но ЕС трябва да даде парите. Друг важен път е този през Петрохан, и той третокласен и опасен през зимата. Пътната мрежа в този район на планината е отвратителна. Има панорамен път от с. Калотина до Годеч, а после от Годеч до селата   Комщица и Губеш. Трето…. И четвъртокласни пътища започват от Пролома на изток и запад, за да се изкачат до селата на високото, но за тях средства се отделят все по-малко, защото хората се изселват не само от тази част на плранината, но и от тази част на България. Най-важната връзка остава влака, с който от Лакатник до София хората пътуват на работа. Ако мутри или концесионери купят и влака този район на България го умират абсолютно, ще го напусне и последният човек. Ще одстанат само циганите, защото са на помощи и нито работа, нито нищо не ги интересува. По-стабилни са пътищата покрай големите долини на реките, които се вливат в Искъроа, защото покрай тях има повече селца, но убеден съм, че докато си довърша постинга, хората по тези села още ще са намелели. Там живеян възрастни хора с деца пиянища, които разчитат на пенсиите на родителите си и на нащо за ядене, ако родителите им произведат. Момичетата от тези места пътуват до София, работят, но младите мъже са пиянища, които пият от сутрин до вечер. АБСОЛЮТНО нищо не става от тях. Пътната мрежа, която е националана в този район е направо трагедия с едно изключение, пътят от Костинброд до с. Бучин проход.

  Не така стои обаче въпросът с пътищата, по които се осъществява престъпността по този регион. Всеки регион, оставен от държавата бива превръщан в престъпен и това е общовалидно правило.На мястото на оттеглената държава от региона, в него идват крадци и организирани престъпници, чиит бизнес е да кражбата. Така някога пиянището Максуел, което дойде от Ангиля да инвестира в България и се „заигра” с Илия Павлов, но, рибките го хапнаха, защото  паднал от яхтата си. Причината да се появи той тък бе, че държавата тогава я нямаше, притежаваше я мафията, която сега наричаме задкулисие.Синовете му пък окрадоха частен пенсионен фонд на англичаните. Не чак такива като мащаб, но всякакви престъпници заеха мястото на държавата в тези 3000 кв. км. които описах от Салашкия проход до Витиня и животът по тези места помръкна. Възвърна се феодализма, и това не може да е станало без съдействоето на полицията, с които новите феодали /в истинския смисъл на думата/ вероятно делАт окраденото. А окраденото е имжеството на хората, туй, дето става за скрап, животните на хората, населавящи места където няма дории покритие на мобилните мрежи. Окраде се дивечът, в голяма степен се окраде гората и замина дза Гърция. За целта бяхо необходими пътища в планината, които да се ползват от престъпниците, да изкрадат и отнесат имуществото на хората, но и най-доходното от всичко, гората. Както римляниите са строили стратегически пътища, по които да могат да се измъкнат, ако са заградени или по-слаби от противника, така и разбойниците се нуждаеха от стратегически пътища и си ги построиха. Средствата за построяването им дойдоха от общините по линията на благоустройството на населените места, но замъсълът бе съвсем друг,  разработка на организиланата престъпност, която ще ползва тези пътища за да сече горите. Не само аз се възползвам от тези пътища, за да кръстосвам през зимата Балкана по утъпканите от тях пътища. По тях циганските бинди превозиха откраднатото то къщите на хората от планината. По тях бяха прекарани до кланиците разрязаните по на няколко парчета крави, за да могат да ги натоварят джелатите  в откритите каиони. Тези пътища бяха стратегически за престъпниците. Тяхната мрежа се доразвива до днес с цел изсичане на останалите гори, а те са временни и строят зад паравана на благоустройството на махалите в планината до села, където вече не живее и един човек. Най-големите престъпници, които чадъросваха това строитество и го финансираха бяха общанарите от Своге /от ДПС/ и от Ботевтград, не им знам политичесата им партия, която ги чадъросва, но си сигурност са посткомунисти, защото Ботевград се управлява от Правец. Там пътищата на престъпността се ползват много активно от големите мутросекачи на горите, до циганите с каруците.

   Ще опиша само стратегическите пътища на предстъпноста, благодарение на които престъпниците е…. майката на хора и природа   в района от Петрохан до Витиня:

   Основн такъв път е от Враца през Згориград, който достига Елисейна. Голяма роля за изчезването на лозята на врачани има точно този път, по който преминаха медни пръскачки, лозарски ожици и други инструченти. Втори път от Згорград тръгва за Лютаджик и за Лакатник, като и двата имат връзка с този за Елисийна, един от най-важните в разбойническо отношение. Допълвам, че пътат от Згориград за Елисейна има разкланения и може дда се отиде навсякъде по платото на Врачанската планина, където да се откраднат овце, говеда…

   Разбойнически път е т. н. Исторически път, по който се прекарва изключително крадена гора от вододайните зони на Враца и Монтана. Макар и извън тази зона – още един разбойнически път около 35 км. от р. Сребълна до р. Понор през букови гори, строен за водохващането на реките към Петрохан.  Друг важен разбойничедки път има от с. Брезе до Гара Лакатнтик, до селата Церово и Меча Поляна.

   Макар по документи пътят от Елисейна до с. Рашково и Литаково да не се води разбойнически, той е точно такъв. Той има разклонение до Лескова махала, Огоя и Ябланица, а от там до Своге или София.

   Разбойничести пътища от населеното място да планината, особено ако в селото живеят цигани е в основата на унищожението на гората. Като няма какво да се краде от къщите на хората, циганите крадат гора. Това е бизнес - пътува из града цигансках каруца с дърва, цитанинът се оглежда някой да купи дървата. Понеже а  по-евтини – нали са крадени – вървят. Не само тук върви този бизнес, а навсякъде, защото никъде няма полиция.

    Искам да отбележа, че централното място на разбойническите пътища на частта от плананита, която описвам е Своге. От там без да е възможен контрол от страна на КАТ автомобилите могат да се прехвърлят през планината до всичките населени места около нея. Може да се слезе навсякъде в Софийското поле, да се премине в окръг Враца, като му се проникне изотзад напр. през циганския му квартал Медковец, от Вършецко може да се проникне във Враца през планината от Згориград. Още по-на гъсто са пътищата, които се ползват от престъпниците в Софийската планина. Като се започне от Пролома разбойниците с високопроходимите си коли, натоварени с дърва могат да минат по много пътища за да се спуснат в Софийското поле  да здаредят складовете на мутродърварите. На билото на планинаата има дори нещо като околовръстен път, от който от всякъде разбойници могат да налитат да влачат яма от вилите. Посочвам вилните зони вад Курило, Гниляне, Подумер и аВойняговци. Ако ги намаше тези пътища за извлачване на ямата за скрапа от къщите, за керемидите и джиците им, къщите щяха да си стоят. В такъв път се превърна и пътят от в. з. Елешница до с. Сеславци, а най-важният път с най-много превозени отраднати животни по него - от Огоя и Ябланица бе този от Ябланица до Кремиковци, където имаше и цех за месопреработка. Всичките сметки на организираната предстъпност бяха точни, те им се пълнят и сега. Едно време чрез Емил Иванов ДПС държеше Своге, сеча чрез Дялания ДПС държи Пазарджик. А що гори има там за сечене!

   На края на тетралогията си за този леко приплескан в единя диагонал ромб с точтике които го ограничават – Курило, Витиня, Лютиброд /включих и територии в посока на гр. Роман/ и Петрохан и отново Курило, ведно с опашката му до прохода при с. Салаш, който обхваща една прощ от над 3000 кв. км. ще кажа няколко думи.

    Положението в него е повече от зле. Останалите хора по планината бяха подложени на престъпност, срещу която нямаха защита, но тази престъпност слезе постепенно и в подножията на планината. Само две села са ми известно от този район че са без цигани, това са Стакевци и Копиловци. Не е моя работа да казвам с какво се занимават те, кои са тези, които идват сутрин със скъпите си коли да се срещат с местните ромлидели, колко струва всичко това на общините, в които те са се самонастанили, колко пари отиват от държавния бюджет за помощите, кой определи зат тях, електоратът на ДПС, този поминък, да живеят от детските си и от каквото изкарат от кражби, напр. от краденето на гора или каквото и да било. В магазина на с. Дружево видях да продават френски картофи. По-подходящо място за картофи от нивите на селото сигурно в България нама, но днес там има само няколко работни места, в училището, превърнато в лудница за кротки луди. По Понора, по Козница, по Врачавския Балкан, по Ржана, по Чукава и Мургаш – там няма вече никакви животни. Последните животни от планината, магаретата на хората, останали в планината минаха през месомелачките на циганите от Елисейна. Без този свой транспорт, възрастните хора няма да издържат и до година по домовете си, които неднага ще бъдат ограбени.

    Оставащите по селата стари хора не искат да се местят, а  да приключат там жизнения си път. Дадох пример как приключиха жизнения път на една пенсионерка от с. Брезово – убиха я, за да й откраднат пенсията, получана през този ден. Престъпността стана поминък за много хора, на първо място за циганиите, които са в най-благоприятно положение, защото кражбите за тях са нещо допълнително към детските, но тя стана приоритет и на доста млади хора, които крадат имущество на хората от вилите и го продават за скрап. После изпиват парите в гаровите или в селските кръчми. Но тази територия вече е докарана до състояние от което нищо полезно, от което да се вземат пари не може еда се намери и тя бива напускана масово с изключение на тези, които където и да живеят, помощите им за неграмотни, за многодетни, за енергийно подпомагане, за социално слаби, а също и за пенсиониираните им деца поради недъг си вървят с тях. Те остават в тази част на България, която описах и това са българите на бъдещето. В света има две тенденции – богатите стават по-богати, а бедните  по- бедни. Другата тенденция е поляризацията в образованието и мисленето на хората, като в това отношение светът отново се разделя на две и пропастта между двата типа хора – от едната страна на пропастта образованите, а от друта приматите, става все по дълбока. Този проблем съществува вътре във във всяка държава, но пък има и цели държави-примати поради обстоятелството, че упранвиците там са ппримати. Тези държави никога няма да могат да станат нормални заради човешката маса в тях, съзнателно с поколения превръщана в примати. Тожва са маймуните с ракети, но те вече не се заплаха за света, а за самите себе си. Всяка държава заслужава съдбата си. Ние също, и аз мисляу че никога не сме били на толкова ниско ниво в историята си от основавенето на държавата но ди днес. Щом не сме в състояние да си изберем правителство, за различим доброто от злото да бъдем почтенни, щом не притежаваме национално чувство.

 

    Заключение:

    Тетралотията ми, както аз си я наричам е уникална. За да мога да я напиша аз съм изминал над 10000 км. км, възможно е да са и два пъти по толкоз, защото те се вместват в десетки години мои пътувания из този край, аз реализирам и други  туристически и краеведчески цели. Разбирам, че написаното от мен може да бъде от интерес за много малко хора, но така оставям нещо за част от страната ни с изклрючително красива природа, непозната от хората, отписана от политиците, защото от ния след като се окраде гората вече няма да има нищо за крадене. Този регион остава нещо като вакум за страната, защото се обезлюдява в резултат на приматската политика в миналото  спрямо него– совхолизация, клеони, глупости, но процесите в него обясняват и друго, защо България просто не си поисква Западните покрайнини, които сърбите държат незаконно. Едно дело в Международния съд и териториите ще ни бъдат върнати, но май има и друга пречка. Не политиците, които управляват България и Сърбия, а дългите сенки на мафиите в тези страни са решаващи за това, което става тук. Защо да си усложняват живота с нещо, от което нито файда нито кяп ще имат. Давам пример с шефа на КТБ, който се крие в Сърбия, но май и от тук никой го не търси. Уйдурма на дългите сенки над двете страни? Резултатаът от това задкулисие - могъщи популации на циганиите до степен, ако решат сърбите да ни върнат Западните покрайнини, заради достъпа на тези цигани и при тях, сънародниците ни останали извън Родината си да поискат да си останат там. Защото знаят съдбата на българите по малките населени места, които държавата отдавна е отписала ведно с българската им територия. Дали защото тази територия е излишна на България или защото тя има глупави управници?

    А тази територия не е малка, посочвам само една част от нея, ограничена от три точки: Устието Дунав-Тимок, устието Янтра-Дунав, Шипченския проход и по билото на Балкана отново до устието Тимок- Дунав. Там вече преобладават българите на бъдещето, а децата им, които издържат българите ведно с родителите им от помощите са срудно по 8 на семейство. Те не са само там...

   С тази тревожна за България тенденция зъвършвам Тетралогията си за площта от планината, която описах…



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189053
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031