Въведение:

       Този постинг би бил интересен само за един много ограничен кръг хора и за специалисти в областта на оро…   и хидрографията. Твърдя, че освен аз, друг не би могъл да го напише. Дано познаването ми на този край послужи някому някога или на тези, които правят географските карти и са им необходими допълнителни подробности.  Това, което познавам така ще остане съхранено. Много хора не са и чували за тези места, а те са с приказна красота. То може да изглежда сега като глина, но пък тази глина с времето може да се изпече и да се превърне в съд, който да служи. Написаното е мой нестандартен поглед върху този дял от планината, в него няма нищо неточно.

    Всичко се предава през поколение, известно ми е. Ние ходехме по планините, сегашното поколение не ходи, лабаво е. И дебело. Може това мое писание да бъде някога изровено от следващото поколение и от него да се научи нещо за Балкана, за негов район, оставащ почти непознат И поради това непосещаван.

      Продължавам  с част ІІІ от Тетралогията ми за този най-сложен като релеф и води район на страната. В този постинг ще проследя подножията на планината и долините на големите реки, които я обтичат и в които се вливат реките, идващи  от планината от Петрохан до Витиня, която нарекох хидрографско чудо. Тази дължина е над 400 км, но паметта отново не ми изневери. Ако някой има интерес към тази тема ще се убеди, че планината е наистина wonder в този участък, но ще се убеди и в нещо друго:

    Да се опише това е задача трудна!

    Още по-трудна ще бъде задачата ми в четвъртата част на Тетралогията ми за този район, където ще опиша и пътищата през него от древността до днес, включително и тези, строени от организираната престъпност за осъществяване на трафика на престъпниците  през планината от една населена област в друга с пари от общините по линията на Благоустройството. Мошеници!

    Започвам от Петрохан, като ще обиколя района, който описах в предните две части на Тетралогията си от ляво на дясно. Площта, която остава в него е над 3000 кв. км.

     Първата река от Петрохан, която тече на север е река Бързия. Тя е буйна река, която приема много вода от западния скат на Тодорините кукли и спускащата се чрез малки буйни рекички вода от рида между реките Берковска и Бързия. По-надолу тази река приема нов приток, река Берковска, също доста пълноводна.

    Ще направя отклонение:

    С деривация, започваща от долината на р. Сребърна, до Петрохан са доведени още три големи реки от запад – р. Сребърна, р. Височица и р. Нишава. До тук се довеждат още четири реки от Големите понори, които ще опиша в края на постинга. От Петрохан водата се отправя за ВЕЦ Петрохан, където се отработва енергийно и още веднаж, вече с водата на р. Бързия преминава през ВЕЦ Бързия. След това постъпва в язовир Среченска бара, от където се подава за пиене на Враца и Монтана. Специално отбелязвам, че водосборната зона на р. Бързия е много голяма и в нея се акумулира много снежна и дъждовна вода.

   На изток от Тодорините кукли извират още две реки, но по-малки – Шугавица и Реката, чиито води отиват също в яз. Сречеенска бара.

   Следващата голяма река на север, извираща от централното било на Балкана е Батуня. Тя има по-малък водосборен басеин от р. Бързия, но също е и пълноводна и буйна. Долината й  много стръмна, поради което тя не може да акумулира много вода и поради това обемът на тази река през с. Заножене е като тези на реките по Източните Родопи. Дебитът й обаче се подхранва от още две реки, Бяла ре/ч/ка и Черна ре/ч/ка. Бяла река извира от превала Дупнивръх. Тя е доста голяма и се влива се в река Ботуня под гр. Вършец. Същото важи и за следващата река, Черна, която извира изпод Пършевица и преминава през страховита долина, за да достигне река Ботуня и да поемат заедно към р. Огоста, в която се вливат след язовира /Огоста/. Характерното за Бяла река е, че тя не променя много дебита си, но името на р. Черна идва от опастностите, с които хората в района трябва да се съобразяват ако във Врачанската планина удари. Тук под думата удари хората разират, вали дъжд.

   Най-голямата река на Врачанската планина е реката Лева, наричана още Въртешница. Тя има начало при карстовия извор Дудил, според мен най-важното място на тази планина. После водата й скача във водопада Боров камик, по-долу приема още едни приток и преминава през Згориград и Враца, за да поеме и тя към р. Огоста. Долината й е много красива и страховита. Зад скалната порта Вратцата някога на завет е бил град Враца, носещ името си от тази местност.

    От Врачанската планина в района на Враца изтичат още две реки, но те се непостоянни. Едната е Скакля, кръстена така на водопада, който се вижда от гарата. Които имат роднини тихи луди, настанени в дома за такива под Скаклята са добре запознати с този водопад и красивата местност от него нагоре да платото а планината. Още една такава река идва от долината, където се разположи циганското гето Медковец, истински бич за врачани. По-малка от нея река идва от манастира Свети Иван Пусти/пожител/, една райска местност. В този район има много карстови извори, които водоснабдяват населените места. Като един голям карстов извор посочвам Кушевица, чиято трагична история след 1989 г. описах в блога си. Над него има друг обилен карстов извор, Избата, точно срещу вр. Вола, от които са си наливали вода ботевите четници. То, като се замисля, карстовите извори по и около Врачанската планина са толкова много, че не мога да ги изброя - те са навсякъде и с различен дебит, два от тях обаче мерят мегдан с извора Клептуза в Чепино, превзет от тамошните цигани, изградили върху него гетото Анезица.

   Подножието на Врачанската планина поема на юг и достига р. Искър. Видими реки тук няма, защото те текат под земята. Посочвам двата карстови извора над с. Челопек, които дават достатъчно вода за това село, но и за Лютиброд и Ребърково.

    Следват обаче две големи реки от Врачанския балкан, първата от която е Златица. Тя преминава през гр. Зверино. Изворите й са карстови и извират малко над Зверино от два дола. Следват суходолия до билото на Врачанска плранина, където на места има скромни, но непресъхващи  карстови извори. Тази река е доста голяма, но променя дебита си в значителлна степен.

   Голям рид дели река Златица и следващата, река Елисейна. Реката Елисейна е получали това име от числото 50, на турски елли, защото има много притоци и много карстови извори. Като красота тази долина не отстъпва на тази на р. Лева, аз я харесвам дори повече. В нея се събират три големи реки, като средната започва от обратната страна на билото, зад кето е извора Дудил. През пролетта долината на тази река е една от най-красивите в страната въобще.

   Близо до Елисейна от долина между Ржана и Балкана идва една много голяма река, Габровница. Тази река е една от най-големите, вливащи се в Искъра. Водосборната й площ е голяма, но и планината има големи възможности за акумулиране на вода и реката не е опасна.

   От Ржана на север изтичат още две реки, тази през с. Оселна, която е доста голяма и тази през с. Игнатица. Отбелязвам още сега , че долината на реката през Оселна бе един шедьовър от буки столетници, под които въртеше римски  път. Хиляда или повече години тук са минавали стада за пасищата на Ржана, но и тук трагедията, налетяла всичките, сполетя и тази околност. Мутри сякоха на три смени буките, нарязваха ги на метровици, претоварваха ги на тирове и те зааминаха за Гърция. Проклети да са всичките, имащи зял в това екопрестъпление срежу Ржана и хората под нея. От тогава започнаха и наводненията в Оселна. 

   На изток извира също река с доста притоци, даващи вода на обитаващия днес тези места – та и цялото Ботевградско поле! - крадлив етнос. Да не пропусна, има и още една река, не голяма, Зли дол, вливаща се в Искъра до с. Оселна. В долната част на долината й има едноименно село. Погледнато от влака, ясно е от къде идва името му.

    Следва малка река, която слиза от с. Очиндол. Тя се захнанва от карстови извори в селото и малко над него. При ж. п. спирка Левище се влива в Искъра.

    Нагоре срещу Искъра от дясно слииза друга малка река, Оплетнишката. Тя извира от карстови извори под нея и изворите й представляват пробито дъно на езеро, водата излиза на повърхността вертикално. Изключително интересно и красиво е това място. Един циркус като на Синаница, но вода в езерото няма, само бели камъни и едни порести скали, които режат на малки правоъгълници и продават по козметичните салони момичетата да си стържат петите.

   Няколко км. никаква река не слиза към Искъра, всичко остава скрито под земята. Първата река, която се появява в ляво е река Долът, която идва от езерата Тръстеная. След три км. обаче в Искъра влива водите си една много голяма река, наречена Пробойница. Тя извира чак от мястото, където се разделят двата гръбнака на планината, Козница и Понора, а след това приема вода и от много карстови извори и долчинки с непресъхващи рекички. Интересно е, че през пролетта от карстовите извори в този район водата излиза под налягане, подобно на изорите на р. Еловица изпод вр. Мургаш. Голяма красота, въздействаща на водните зодии като мен. Долината на реката е с много голяма площ, а към нея се присъединява още една долина с доста голяма река, Петра, която се захранва от понорови извори. Един от тях е каптиран и от него вода с помпи се изкачва до с. Миланово. Реката Петра извира под извивката на връзката между Балкана и Врачанския Балкан чрез стотици  карстови извори, те продължават и надолу по течението й. Покрай тях има махали, днес изоставени и плячкосани от циганските банди, идващи от гетото Тунел №8 в Своге.

    При Лакатник извира първата подземна река, това е изворът Житолюб, който през пролетта има дебит 10 куб. м.вода/сек. Тази харлога представлява сбор на много подземни водни пътища, идващи от Понора, малка част от които са изследвани, защото е много опасно. При продължително засушаване този карстов извор намалямва обема си дори  под 1 куб. м. /сек. През пролетта, когато е започнало активно снеготопенето, тази харлога е едно бучилище.

    На 3-4 км. срещу течението на Искъра от дясно идва нов шедьовър, реката Тодорица. Тя събира надземната вода от Понора и я носи на изток, скачайки я в няколко много трудно достъпни за туриста водопади. Имам спомен от тази река една пролет, н мястото на отнесен от нея мост. Реката бе тя огромна, аз я преминах върху паднало дърво. Около метър по дънера на дървото нямаше къде да се държа, а под мен бе воден ад. Клонче отнесе шапката ми в този момент, но дори и не погледнах как стана това, напрежението бе огромно. Има път от с. Скакля за с. Заноге, който пресича тази река. Той преминава през много красиви местности и оброчища, като при последния оброк под с. Заноге има огромен каменен кръст. Река Тодорица има два притока, от към Зимевица-Батолов дол и от към Заноге. Егати реката!!! Страхотевица на квадрат. Паднеш ли в нея, това ще е последният ти туристически преход…

   Срещу течението на Искъра скоро се достигат две реки, и двете много сериозни. От дясно се спуска реката Скакля, получила името си както реката срещу ж. п. гарата на Враца. Този водопад е доста висок, над 80 м. и скача на три пъти, а местността му е много красива. Реката на водопада е само тази, която извира от околностите на с. Заселе, събирайки водата от всичките карстови извори там. По течението на реката след водопада обаче има две водни пещери една над друга, от които през пролетта извира вода с дебит около 4-5 куб. м./сек. Ако водата е много, тя изтича и от по-горната пещерна паст. Тази вода е временна, през сухия сезон тя почти изчезва. Когато водата е обилна – през пролетта, движейки се покрай реката главата ми продължава да бучи и след като се махна от реката.

    Почти срещу тази река идва река Трескавец. Тя събира водите си между централното било на Балкана и рида Трескавец. Смело написвам – тя е една от най-красивите долини на реки по Балкана. Огромен карстов извор захранва водопад в центъра на с. Бов, а втори водопад се образува от реката, идваща от превала при махала Кръст. Двата водопада скачат на 90 градуса един към друг, чудо на природата. Тази река се влива в основната в началото на Гара Бов. В горната част на реката от към махалите на с. Лесков дол към Трескавец се засилва още едно обилно дере, което през пролетта не може да се премине.

   Пропускам временната река на с. Церово и подморенната на с. Желен. Първата тече по скали, втората под морени и не се вижда. Отбелязвам само, че районът й – този на с. Желен - е най-голямото свлачище в България.

    Сега от дясно идва нова река, втората по-големина от тези, които се вливат в Искъра в района на Пролома, река Искрецка. Името й се свързва със свлачище, заприщило някога р. Искър, поради което нивото на водата му достигнало до днешното село Иск/ъ/рец, от където идва името му. Тази река идва от с. Бучин проход, пак от карстовите му извори, но и от Манастирище и Малата планина и най-вече от високия й рид Косматица. Най-големият дебит на реката обаче идва от огромен карстов извор над махала Палиллула, част от водата на който отива за питейни нужди на Своге. Там под планината има море, което при земетръс се разплисква и докато се успокои за ден-два карстовият извор пресъхва, оставяйки Своге без вода.

    Сега ще опиша реките горе по Понора, които се появяват и изчезват,  текат, достигат до една преграда пред тях и влизат всяка в своята си скална дупка, за да се появят някъде по-ниско, незнайно къде.

    От с. Заселе до с. Меча поляна се преминава през превала с името Каишов. От него започва долина на река, чиято водица се показва и скрива, една мъничка рекичка. Над селото Меча поляна обаче има водна пещера, от която извира реката, наречена Сиренена. Ще се върна на долината й в следващата част на Тетралогията ми, когато описвам римските пътища. Местността над селото Меча поляна е цялото в пещери, но само от тази избълва вода. Ако се продължи на запад следва още една река, и тя извираща от пещера. Тази река има водопади с карстови отлагания от падащата вода,  нещо уникално като фигури и цвят. Имат и дупки в тях, колкото да премине човек, че и тераси, на за покачването им трябват стълби. А Районът от горе е заграден от скален венец от бели скали, редуващи се с пластове каменни въглища. Чудя се, дали чака-рака кръчмите, предлагащи пиячка, кльопачка и чалга са толкова интересни, та хората не успяват да се измъкнат от тях и да се насладят на тази красота. Чудя се и на поетите.Чакат да ги тресне някаква красива идея от Горе, която те отразят в стихотворение, а не вземат да проходят по планината, да се вдъхновят от красотата й. Далеч по-спорно и по-наситено от към карота ще стане творчеството им. Едва ли и един  поет знае този водопад, чиято красота не ме напуска. Веднаж, прехласнат пред нея там си забравих чадъра, след месец-два отидох  си го взех. Това означава, че този водопад е абсолютно непознат, непосетен. А той е много специфичен, защото районът е безводен, само подземна вода има тук. И изведнаж водата излиза на повърхността, прави водопад и пак изчезва.

   По Средния и по Малкия понор реки не текат, само временни. Различно е обаче положението с Големите понори, които са 6, но само в четири от тях текат реки. В един от тях реката се казва Понор или Крива река, в друг – Студената бара, в третият има три реки, в четвъртият една. Къде отива тази вода – Господ знае. Реките идват от билото на Козница, слизат в понорите и се губят. Има направено водохващане на тези реки над понорите и така част от красотата тук е загубена, но въпреки това долините им, наподобяващи огромни стадиони нямат аналог в България. Река, която тече в долина, но долината е затворена от планина и реката да влиза под планината – това не се среща често.

    Ще спомена тук и още една река, тази между Средния и Малкия Понор, наричана Бракьовска. Тя е временна. До с. Брезе тя приема само вода от скромни карстови извори, а малко преди Брезе в нея се влива постоянно течаща малка рекичка, в която по подземен път идва вода от масива на Малкия Понор. Връщам се на Искърския пролом при ж. п. спирка Орлин.

    От към централното било на Балкана слиза сериозна река – Лесковдолската. Тя събира водата си от една гънка на централното било на планината между върховете Чукава и Високата чука. Това е доста голям водосборен район, в който пада и се задържа много сняг. В целия водосборен район на реката има махали,  живот е кипял тук преди Деветото, когато натресената ни по съветски тертип стопанска система катурна България за стотици години напред и чиито последствия сега изпитваме на гърба си.

   Следващата по-голяма река срещу течението на р. Искър е река Градечница. Това е най-чистата река, която съм виждал в Балкана. В долното си течение тя е притисната от двете страни от много стръмни скатове, но в горното представлява нещо като полукръг, по високите места на който е разположено селото Редина. Водата се задържаше под селото в дъбова гора, според мен най-старата от всички в Балкана. Чрез фокус – организирана престъпност с център бившия кмет на Своге Емил Иванов – тази гора бе изсечена и нарязана на метровици, от там на коне и после на тирове замина за Гърция. И на другия свят престъпниците покой да не намерят за това ужасяващо екопрестъпление!!!

    При с. Реброво в Искър се влива най-голямата река от тези, които се спускат към Пролома. Като се започне от вр. Високата чука та чак до Мургаш всичките реки се събират в една, река Батулийска. Тази долина освен, че е най-голямата от тези, които изтичат водите си в Искъра е и най-красивата, казвам това обективно като човек, запознат с района който описвам и за който повтарям че е с площ над 3000 кв. км. Ще цитирам сега само големите реки, които се вливат в Батулийската:

1.     Река Кръстешка с двете допълнителни към нея реки, Оградишка и Свиновска, всичките идващи чак от централвното било на Балкана, пълноводни, чисти, буйни, красиви.

2.     Река Елешница, извираща от Мургаш и тя с приток, река Рачница,

3.     Река Огойска, съставена от две големи с рвностоен дебит реки, извиращи от централното било на Балкана,

4.     Река Ябланишка, сътавена ато три реки – р. Борзат, р. Еловица, според мен с най-красивата изворна област и извори изпод самия Мургаш и р. Непрътка, една доста голяма река с абсолютно дива долина – дъбова гора. Там е царство на свините и на едни много едри елени, които явно живеят съвместно със свинетата.

    Към тези реки се вливат още десетки по-малки, при изворите на които от южната страна на скатовете е имало махали, днес – останки от тях, защото един крадлив етнос отнесе техното джелезо и джици в скрапопункта на Мариан в свогенския квартал Зли дол. И къщите паднаа, както се оплакват хората тук от това, че при тях държава, която да ги пази от разбойниците по горите няма.

    Водосборната зона на Батулийската река се ограничава от централното било на планината и Софийската планина и понеже Софийската планина е отклонение от вр. Мургаш, сега ще продължа с реките, извиращи от вр. Мургаш.

    Вече споменах няколко, които изтичат в река Батулийска – Борзат, Еловица, Непрътка и Елешница. Към Ботевград изтичат още четири реки – Литаковската, която е най-голяма, преминаващ през  едноименото село с крадлив етнос, Скравенската, Врачешката, за която отбелязвам че това са две реки, спускащи се от Мургаш, които се събират във Врачеш и реката Бебреш, на която има язовир. От другата страна на билото на Балкана от Мургаш тръгва най-голямата река, Чурекска, после Жерковската, тя пък с най-страховитата долина, след това р.Елешница, но не тази през Бакьово, а през с. Елешница, до скоро  Йорданкино.

   Сега е време да уточня една сметка:

   Четири реки от Мургаш към р. Батулийска, още три, от които една двойна към Ботевград, нови три към Софийското поле и се получава числото 10. Това е броят на реките, които извират изпод връх Мургаш. Връх Ботев го бие с две реки, но пък Мургаш го бие по друг раздел – от запад до вр. Мургаш достигат четири успоредни планини, а на изток продължава само една и се получава друг рекорд за книгата на Гинес – пет рида /или пък била?/ започват от един връх, Мургаш.

   Аз продлъжавам с по-малките реки, които се спускат от Софийската планина. Първата е р. Желявска с опустинената си долина от тамошните селяни козевъди. Втората е Буховската, и тя с опустинена долина от уранодобива. То там само цигани от Видинско се настаниха, хората напускат това населено място. Там вече не минвам въобще. Следва Кремиковската река, чиято долина е запазена, но последните наводнения причиниха много големи поразии по коритото й. Камъни по половин куб. м. са били влачени и натрупани на случайни места, страшна стихия е водата. Такъв ужас видях и на р. Елешница преди години, последица от сечта там, където и едно дърво вече не остана. Да не пропусна, след рухването на МК Кремиковци надеждата да влачат „яма” с джелезо от него сбра невероятни количества цигани в селото. Няма работа там, но пък те си имат помощи, зареждат им банкоматите.  Още от влизането в селото от посока Сеславци „дъни” циганска чалга от блоковете. Ще превземат и Кремиковци, както превзеха Бухово и Яна.

   Жестоко е пострадала и долината на река Сеславска, чиято вода е пропаднала в изкопите за уранова руда там.

   Сравнително запазена е долината на р. Локорска. Тя е една от най-живописните долини на Софийския Балкан. Следват долините на реките Войняговска и Подгумерска, още една слиза в с. Гниляне. Това са долини на ужаса – с окрадени гори, с окрадени вили – трагедия. Окраденото е превозено по пътищата на престъпността, за това в следващата част на писанието ми.

   Отиивам на р. Искър, като сега ще се придвижвам по течението й. Първата голяма и красива долина е тази на реката през  с. Ромча. Тя е сравнително запазена, няма строителство на големи вили, защото е свлачище. Тази река извира от вр. Виши камък.

   След 2 км. от ляво слиза река с име Скока. Долината й е символ на опустошението на природата от приматите, ползвали природното богатство там, базалта и после циганите, влачили яма за скрап. Ако трябва да се снима филм на ужасите, тук е мястото. В горната част на реката природата е запазена, а по двата й притока се намират махалите на Церецел, днес придадени административно към Томпсън както Западните покрайниини към Сърбия. Още една река слиза в с. Томпсън, това е реката Дълбочица. Тя събира водата между Софийската планина и нейното разклонение Косматица, наричана още Свогенска планина. Една доста сериозна река, по изворите на които някога е бил разположен мегакомплекса от махали Церецел.

    Следващата река – Батулийска, най-голямата, вече описах. За изсечените гори по водоакумулиращата й площ тя си показа зъбките. Нека хората видят, като отприщят тази стихия, водната, какво може да им причини.

    Продължавам с реките по Мала планина, така се нарича планината след Искъра в посока запад. От тях ше цитирам само три, най- големите.

    Първата е река Кътинска, която извира от билото на Софийска планина. Тя е с два големи притока и е много пълноводна. Красотата на долината й привлече доста виладжии да построят къщи в този район, но те станаха плячка на циганите и сега е невъзможно дори да се премине покрай тях, обрастнаха с тръни. Пълноводната река водоснабяваше селото, но концесионерите на Софийска вода унищожиха съоръжението за да вкарат на хората убава язовирска вода и последствията са ужасни: вода не винаги има, много е скъпа, хората не могат да си поливат градините, а реката е пълноводна, да ги удави. Разбойници мръсни. В селото напират да се заселят цигани, живущи по Гара Курило, успяли в пазарната ниша, наричана скрап.

   Следващата, но по-малка река е тази от Церецел, която слиза в с. Балша. Тя не е характерна с някакаква специално долина, но пък поречието й нагоре към билото на Софийска планина е приказно красиво.

    Най-голямата река, извираща от Мала планина е Кривата река. Тя води началото си изпод с. Чибаовци, минава покрай превзетите от циганите общежития на мината, после под махалите Царичина. Надолу тя става страшилище за селата покрай нея, защото тече почти по хоризонтала и се оттича много бавно. Това като да не стига, та в нея се влива още една такава мързелива река, Блато. Запознатите с тези реки не се учудват на наводненията  при Костинброд, Требич и другите села там, но се учудват има ли таково животно, почистване на речни корита. Може ли човекът с техника да се пребори с този процес, при който реките непрестанно носят разни частици, те се отлагат и така върху тези частици водите на реките текат все по-високо, но пък къщите остават на същото си място, все по-ниско от тях. Едно безкрайно поле за проституиране и крадене на средства от общините – пари за почистване на речните корита /б. м. за крадене/.

    В това мое писание описах доста от реките, които водят началото си от Стара планина в участъка от Петрохан до Витиня. Включиих само по-големиите реки, а деретата с постоянни води или тези с временен характер са толкова много, че наподобяват на паяжина. Когато хората са тръгнали да се разселват по планините за да станат животновъди, те са търсели пасища и вода за животните си и именно водата е била причина да се установят те някъде. А да проникнат до тези места в услуга са им били изоставените римски пътища. Голяма част от района, който описах е карстов, което означава, че водата я има само на определени места, а не в река. Точно там са населените места, там са поилките за животните, по тези извори са се сезирали и римляните да строят своите пътища. Как иначе изворът Дудил във Врачанската планина щеше да стане такъв ОКТОпът на пътищата от Враца към Софийското поле, Искърския пролом и в други посоки.

    Имам спомен от едиин такъв извор над с. Оплетня. Разхождах се, защото имах много време и попаднах на махала от една къща със стопанство с много животни. В двора на къщата имаше карстов извор, с който стопаните се хвалеха. Той е бил причината прародителите им да отседнат тук. Друг случай си спомням от с. Чепърлянци, когато хората чакаха хлебарката. Веднаж на седмица идва кола с висока проходимост и кара хляб на хората, това е комплексната им услуга, нищо друго. Селото умира. Хората бяха седналии до римската чешма, направена  под карстов извор и хвалеха чешмата, че поне от 2000 години тя не е спирала. Това е единствената чешма в селото, но с вода, достатъчна и за хора и животни.

    /Следва част ІV, за пътищата из този район на планината – новите, античните и на престъпниците/